Българинът Давид Леви бил такъв виртуоз, че когато го задържали, свил от следователя, който го разпитвал, пистолета и даже сварил да му махне и патроните
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Още в ранна възраст Давид Леви, известен като българския Арсен Люпен, остава сираче и трябва сам да се грижи за прехраната си. И той избира това да става чрез джебчийство.
На 17-годишна възраст вече става абсолютен спец в занаята – за секунди може да обере портфейла или часовника на всеки, когато и където поиска. Все пак има предпочитани места – това са централната гара и женският пазар в София.
Той дотолкова се е квалифицирал в кражбите, че вече му става безинтересно, затова се насочва към нещо по-класно – започва старателно да изучава секретните ключалки.
Когато е на 23 г., вече без всякакъв проблем е в състояние да отвори с изработен от него шперц най-сложната и гарантирана от производителите като абсолютно сигурна каса или сейф. А шперцът му е телче от кламер, като за по-сложни ключалки използва прикрепено към него джобно ножче.
Само за изключително сложните ключалки използва специално изработен от него шперц, направен от метални пластинки.
По това време се сдобива и с прозвището си Пантуди, което никой не знае какво означава, но всички вече така го наричат, а истинското му име е забравено. От обирите той натрупва изключително много пари.
Живее в хотелски апартамент, облечен е изискано, числи се към хайлайфа на обществото. С компанията си обикновено затваря ресторант „България“, след това се местят в бара до площад „Народно събрание“, където осъмват.
Казват, че на вечер харчел по 7-8 хил. лв., което се равнява на 4-месечни чиновнически заплати.
Не е напълно забравено обаче и джебчийството. Според Пантуди това не е престъпление, а начин за деца, останали без родителски грижи, да преживяват.
Затова създава училище за джебчии.
Обучението в него продължава 6 месеца. На изпита след завършването на училището облича дреха, на която са окачени 23 звънчета. Неговите „възпитаници“ трябва да измъкнат портфейл, поставен в един от джобовете му, без да звънне нито една от камбанките.
Впоследствие измисля още по-сложен тест. За място на изпита определя част от женския пазар и съобщава на полицията, че тогава там джебчии ще обират хората. Поради това мястото гъмжи от униформени и цивилни полицаи, а в тази обстановка неговите ученици трябва да си вършат работата.
При един такъв изпит обаче става засечка. Едно от децата е откраднало портфейл, вижда своя „учител“ и му го подхвърля, но съвсем наблизо има полицай. И въпреки че Пантуди проявява хладнокръвие и застъпва портфейла с крак, това не остава незабелязано от блюстителя на реда, затова го арестуват и повеждат към участъка.
Той отдавна е подозиран от полицията за кражби, но срещу никога няма улики. Сега полицаите смятат, че им се е отдал случай да го разобличат. В участъка го предават на следовател, който започва да го разпитва. Пантуди го пита колко е часа, но той не може да му отговори, защото часовникът му е изчезнал.
Следователят веднага обвинява арестанта, че му го е откраднал и вика двама полицаи да го обискират, но те не намират нищо. Тогава полицейският служител заплашва, че ако до 5 минути Пантуди не му даде часовника, ще го застреля. А легендарният джебчия се изправя, разгърдва се и геройски заявява: „Стреляй!“.
Следователят посяга към кобура си, но установява, че в него няма пистолет. „Това ли търсиш?“, пита го Пантуди и му показва оръжието. Следователят се нахвърля върху него, изтръгва пистолета от ръцете му и го насочва срещу арестанта. Дърпа спусъка, но изстрел не последва, защото виртуозният крадец е свил и пълнителя...
След като вестта за неговото арестуване става известна на компанията му, в която са и синове на влиятелни хора, бързо е издействано освобождаването му.
Българският Арсен Люпен умира в Париж през 60-те години на миналия век. Преди смъртта си живее в аристократичния хотел „Риц“ и се вози с луксозен „Мерцедес“ с личен шофьор.
