Българският Арсен Люпен


Българският Арсен Люпен
10 Февруари 2016, Сряда


Още в ранна възраст Давид Леви, известен като българския Арсен Люпен, остава сираче и трябва сам да се грижи за прехраната си.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

И той избира това да става чрез джебчийство. На 17-годишна възраст вече става абсолютен спец в занаята – за секунди може да обере портфейла или часовника на всеки, когато и където поиска. Все пак има предпочитани места – това са централната гара и женският пазар.

Той дотолкова се е квалифицирал в кражбите, че вече му става безинтересно, затова се насочва към нещо по-класно – започва старателно да изучава секретните ключалки. Когато е на 23 г., вече без всякакъв проблем е в състояние да отвори с изработен от него шперц най-сложната и гарантирана от производителите като абсолютно сигурна каса или сейф. А шперцът му е телче от кламер, като за по-сложни ключалки използва прикрепено към него джобно ножче. Само за изключително сложните ключалки използва специално изработен от него шперц, направен от метални пластинки.

По това време се сдобива и с прозвището си Пантуди, което никой не знае какво  означава, но всички вече така го наричат, а истинското му име е забравено. От обирите той натрупва изключително много пари. Живее в хотелски апартамент, облечен е изискано, числи се към  хайлайфа на обществото. С компанията си обикновено затваря ресторант „България“, след това се местят в бара до площад „Народно събрание“, където осъмват. Казват, че на вечер харчел по 7-8 хил. лв., което се равнява на 4-месечни чиновнически заплати.

Не е напълно забравено обаче и джебчийството. Според Пантуди това не е престъпление, а начин за деца, останали без родителски грижи, да преживяват. Затова създава училище за джебчии. Обучението в него продължава 6 месеца. На изпита след завършването на училището облича дреха, на която са окачени 23 звънчета. Неговите „възпитаници“ трябва да измъкнат портфейл, поставен в един от джобовете му, без да звънне нито една от камбанките.

Впоследствие измисля още по-сложен тест. За място на изпита определя част от женския пазар и съобщава на полицията, че тогава там джебчии ще обират хората. Поради това мястото гъмжи от униформени и цивилни полицаи, а в тази обстановка неговите ученици трябва да си вършат работата.
При един такъв изпит обаче става засечка. Едно от децата е откраднало портфейл, вижда своя „учител“ и му го подхвърля, но съвсем наблизо има полицай. И въпреки че Пантуди проявява хладнокръвие и застъпва портфейла с крак, това не остава незабелязано от блюстителя на реда, затова го арестуват и повеждат към участъка.

Той отдавна е подозиран от полицията за кражби, но срещу никога няма улики. Сега полицаите смятат, че им се е отдал случай да го разобличат. В участъка го предават на следовател, който започва да го разпитва. Пантуди го пита колко е часа, но той не може да му отговори, защото часовникът му е изчезнал.

Следователят веднага обвинява арестанта, че му го е откраднал и вика двама полицаи да го обискират, но те не намират нищо. Тогава полицейският служител заплашва, че ако до 5 минути Пантуди не му даде часовника, ще го застреля. А легендарният джебчия се изправя, разгърдва се и геройски заявява: „Стреляй!“. Следователят посяга към кобура си, но установява, че в него няма пистолет. „Това ли търсиш?“, пита го Пантуди и му показва оръжието. Следователят се нахвърля върху него, изтръгва пистолета от ръцете му и го насочва срещу арестанта. Дърпа спусъка, но изстрел не последва, защото виртуозният крадец е свил и пълнителя...

След като вестта за неговото арестуване става известна на компанията му, в която са и синове на влиятелни хора, бързо е издействано освобождаването му.
Българският Арсен Люпен умира в Париж през 60-те години на миналия век. Преди смъртта си живее в аристократичния хотел „Риц“ и се вози с луксозен „Мерцедес“ с личен шофьор.


Патриотичен календар

5 февруари 1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и до Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация

6 февруари 1878 г. — Бургас е освободен от османско робство и в града е учредена първата българска градска община

7 февруари 1878 г. — В хода на Руско-турската война руските войски освобождават Поморие

7 февруари 1900 г. — Умира Капитан Петко войвода

9 февруари 1949 г. — България става член на УНИЦЕФ

9 февруари 1998 г. — Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада

10 февруари 1879 г. — Открито е Учредителното събрание в Търново

10 февруари 1883 г. — Влиза в сила първият Закон за печата в България

10 февруари 1885 г. — В Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението 

11 февруари 1211 г. — Цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки