По нашите земи той е бил познат много преди българите да започнат да отглеждат фасул
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Градинският грах (Pisum sativum) е едногодишно растение от семейство бобови (Fabaceae). Произхожда от Средна Азия и като културно растение се отглежда от древността. В миналото по българските земи грахът е бил познат преди фасула. През вековете той се утвърждава като ценна култура. Грахът е присъствал в менюто на френските крале и е бил отглеждан в градините на Версай.
Днес в Европа водещите страни по производство на зелен грах са Франция, Великобритания, Белгия, Русия, Унгария и др.
Грахът е непретенциозна студоустойчива зеленчукова култура. Във фаза поникване той понася без проблем отрицателни температури до минус 4-6оС, а в по-късен стадий - до минус 8оС. Оптималната температура за вегетацията на граха е 18 - 20оС. Температури над 25оС се отразяват неблагоприятно на развитието му.
Растението е влаголюбиво. Развива се добре, когато почвените влагозапаси в коренообитаемия слой са над 70% от ППВ (пределна полска влагоемност). Най-високи изисквания към влагата то проявява през генеративния стадий от развитието си - през фазите бутонизация, цъфтеж и формиране на чушките. В този период засушаването, високите температури и ниската атмосферна влажност имат негативно влияние върху добива.
Грахът се развива добре върху глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция. Той не понася засоляване. Като зърнено бобова култура грахът обогатява почвата с азот. Той е добър предшественик на зеленчуковите култури, а подходящи негови предшественици са окопните култури - картофи, цвекло, царевица и др. На даден участък той не трябва да се сее след себе си и след другите бобови култури (фасул, леща, бакла) по-рано от 5-6 години.
Грахът е с къс вегетационен период и към хранителните вещества в почвата няма много високи изисквания. Той реагира много добре при торене с фосфорни торове, внесени през есента с основната обработка на почвата. Торене с комбинирани минерални торове се прилага обикновено при отглеждане на грах на неплодородни почви.
Площите, предвидени за засяване с градински грах, се обработват през есента, след прибирането на предшественика, на дълбочина 25 см. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см.
Сеитбата на градински грах е желателно да се извърши при първа възможност до края на февруари. Препоръчва се използването на обеззаразени качествени семена с проверена кълняемост. Грахът се сее на дълбочина 5-6 см, като сеитбата може да се извърши по няколко начина:
* гнездово – в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60 см между редовете и 30 см между гнездата;
* редов посев – с 20 см разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда;
* лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20 см, а между лентите 50-60 см.
Основните грижи през вегетацията включват 1-2 плитки окопавания, с които се унищожава конкурентната плевелна растителност. Първото окопаване се извършва в началото на вегетацията при височина на растенията 5-6 см, а второто – две седмици по-късно.
Грахът като ранна пролетна култура е добре обезпечен с влага, натрупана през есенно-зимния период. Поливане при граха се налага само при по-късни сеитби и в години с климатични аномалии – суха пролет и екстремно високи температури.
От неприятелите на граха икономически най-важен е граховият зърнояд. За борбата с този вредител се препоръчват две пръскания – първото в началото на цъфтежа, второто – 7-8 дни след първото. Подходящи инсектициди са: Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Суми Алфа - 0,02%, Карате Зеон 5 КС – 0,02% и др.
Градинският грах се прибира в технологична зрялост, преди втвърдяване на семената, обикновено от края на май до средата на юни, в зависимост от сорта и сроковете на сеитба. Беритбата се извършва поетапно, през 2-3 дни.
