Още първата страница на първия за тази година брой на списание „Везни” ни посреща със задължителната въздишка на Петко Славейков „Хубава си, татковино, име сладко, земен рай!”. Списанието ни припомня и други стихотворения на поета, с които са израснали и би трябвало да растат поколения българчета – „Не пей ми се”, „Жестокостта ми ся сломи”, Народен”, Бъдний ден” и още.
Двойният брой (първи и втори за годината) е пълен със знакови имена от родната литература и история, разказват издателите.
Михаил Тошков, който през януари навърши 85 години, дава начало на територията за поезия, с творби от актуалната си стихосбирка „Следи от Феникс в пепелта”.
Представени са Любомир Николов, който от 1990 г. живее и работи в Съединените американски щати, но показва през всичките тези години, че изобщо не забравя България, етно-социалната и на места религиозна поезия на Първолета Маджарска, а един от доайените на академичната живопис Любен Зидаров тук се изявява като майстор-стихоплетец с „Поетически закачки”. Това са куплети-пародии, фрази и препратки към творчеството на Иван Вазов, Никола Вапцаров, Пейо Яворов, Радой Ралин и други ярки имена от родната литература. Впечатляващ е поместеният откъс от поемата „Манфред” на Байрон, в превод на гениалния Гео Милев.
Прозата в първия брой застъпва няколко известни имена: академик Антон Дончев с откъс от новия му роман „Сянката на Александър Велики”, Георги Чаталбашев с три нови разказа) и Цвета Нанова-Ленкова с откъс от нейните мемоари „Корени”.
На страниците за публицистика Николай Колишев се спира върху свободата в отношенията между ученици и учители и разсъждава за взаимното признаване на ценностите между различните поколения.
Историята е намерила място в този брой на „Везни” с текста на професор Иван Маразов, който ни запознава с изображенията на Орфей в паметниците на Древна Тракия.
Дарина Минева припомня на читателите цялостната и точна фактология около създаването на Втората българска столица със своя исторически преглед „Столицата Преслав”. В него тя обръща внимание на разцвета й по време на Златния век и новоизлезлите артефакти при археологическите разкопки там напоследък.
Философският отрязък в списанието по традиция е особено силен. Този път в рубриката „Философия и човек” Евгений Кузманов разсъждава по темата „Изкушенията, суетата и свободата по пътя на твореца”. Ако сте настроени за малко по-абстрактни четива, значи ще трябва да влезете в мислен спор или да се съгласите с неговото твърдение, че талантът в изкуството е бреме, което се носи цял живот – понякога щастливо, понякога не дотам... Заслепен от суетата на успеха, творецът губи своята свобода.
Първият за тази година двоен брой на „Везни” завършва със спомен на английската историчка и писателка великата Мерсия Макдермот за нейните гостувания в България през 60 и 80 години на ХХ век, за приятелството с тогавашни наши литератори, историци, изследователи и археолози.
Публикувано е и факсимиле от писмо на Мерсия Макдермот до преводачката Виолета Цонева. За всяка публика има по нещо за четене.
Редакционната колегия на „Везни” никога не е криела, че нейният продукт не е точно за масовия вкус. Но винаги са били похвални усилията неговите реч и стил да са на разбираем и достигащ до всички български език.
