Мария-Луиза Раева е жената пилот, която най-дълго се е задържала на мотопистата
Автор: Здравка Христова Снимка: Личен архив
Мария-Луиза Раева е необикновено момиче. Тя се справя еднакво добре както с грациозното ходене на високи токчета, така и с екстремното шофиране и мотоциклетизма. Въпреки женствеността си, с лекота преодолява съперничките си в канадската борба.
Родена е на 24 октомври 1982 г. във Велико Търново. Баща й е българин, а майка й - германка. „Когато съм била четиригодишна, семейството ми е избягало в Западна Германия по политически причини.
„Израснала съм в градче на юг от Дортмунд, след това бях студентка в Макдебург, където завърших международна икономика. Когато започнах да следвам, идеята ми беше да съм мениджър на някоя голяма компания и да развивам бизнес контакти с България. Но след като 20 години живях в Германия, реших да се прибера в родината.
България си има недостатъци, но тук се чувстваш по-свободно. В Германия хората са като в матрицата. Те следват подредения си живот и още с раждането си знаят какво ще им се случи”, започва разказа си атрактивното момиче.
Всъщност Мария-Луиза никога не се е откъсвала от корените си. Всяка лятна ваканция си идвала в България, защото баща й бил категоричен, че не трябва да забравя езика и корените си.
Преди да вземе решението да се завърне, моторджийката вече имала свой магазин за моточасти в близкото до Велико Търново село Поликраище. Още 16-годишна тя подкарва скутер, след това изкарва и шофьорска книжка за мотор, движи се в компанията на моторджии.
Прибирайки се в България, започнала работа в голяма търговска верига, в която задачата й била да търси парцели за изграждането на нови магазини. „Издържах точно половин година и реших, че това не е за мен”, споделя Мария-Луиза, чийто живот са моторите, високите скорости и адреналина.
На мотопистата тя е безмилостна и отнася мъжката конкуренция. От 2007 г. се състезава в клас Superbike 600 на републиканския и източноевропейския шампионат по мотоциклетизъм на писта и още тогава става четвърта, оставяйки зад себе си десетки мъже. „Спорадично се появява по някоя и друга състезателка, карат по един сезон.
Сега конкуренция ми е една румънка, която се справя добре, но определено аз съм жената пилот, която най-дълго се е задържала на пистата”, обяснява атрактивната млада жена.
Тя е вицепрезидент на мотоклуб „Боляри” във Велико Търново, като е избрана преди години с гласовете на много от мъжете в организацията. Днес твърди, че е оправдала доверието им и високата оценка, която са й дали.
Но високите скорости водят и до инциденти. „Преди пет-шест години в квалификациите на източноевропейския шампионат на пистата в Плевен паднах, преобърнах се няколко пъти и бях в безсъзнание за кратко – оказа се, че съм имала и спукано ребро. По-сериозен инцидент имах на шосето. С Димитър Митов-Гришата, президент на “Боляри”, карахме със 180 км/ч на пътя София-Варна и вдигнахме моторите на задна гума. Моторът ми се заби в мантинелата и после от него нищо не ставаше. Добре че бяхме с пълна екипировка, та се разминах само с натъртвания” - споделя Мария-Луиза за преживените от нея произшествия.
Тя има два мотора – пистов и кросов, и сама прави по тях дребните ремонти. „С кросовите мотори падаш – ставаш, но ти си носиш отговорността. На пистата даваш максимума от себе си, което впоследствие те прави по-спокоен на пътя. Препоръчвам всеки, който ще кара на пътя, най-напред да покара на писта примерно по време на track-day, защото така ще се научи да си владее мотора” – съветва моторджийката.
От миналия сезон Мария-Луиза се пробва и в ендурото, откъдето също си тръгва с медал. Тя подкрепя идеята в градовете да бъдат направени полигони, на които моторджии и автомобилисти да си правят дрифтовете.
Наред с мотоспорта, атрактивната българка се занимава успешно и с канадска борба, където също жъне успехи.
Многократният световен и европейски шампион в тази дисциплина Цветан Гашевски е неин доведен брат. Преценяйки качествата й, той й обещава за две години да я направи европейска шампионка.
„Не успя, но това не ме сломява. Най-предното класиране, което имам, е четвърто място от световното първенство в Италия. Състезавам се в категорията на 50-килограмовите. Тази година има европейско за жени по канадска борба в Румъния, където не съм сигурна дали ще участвам, но се готвя за световното в София, което също е през тази година”, споделя плановете си амбициозната нашенка.
Колкото и да минава за силна жена, тя признава, че има нужда от мъжко рамо. „Мисля, че съм го намерила” – откровена е Мария-Луиза. Иначе не мечтае да се види в булчинска рокля. Но осъзнава, че ще й е много трудно, когато в бъдеще й се наложи да вземе решение дали да купи мощен мотор на децата си. „Возила съм на мотора си майка ми. Може и на мен да ми се случи да ме вози моята дъщеря”, усмихва се на раздяла мотористката.
