Как да поддържаме в организма алкално-киселинен баланс


Как да поддържаме в организма алкално-киселинен баланс
04 Февруари 2016, Четвъртък


Той се явява основа на добро здраве и дълъг живот


Алкално-киселинният баланс на човешкия организъм прикова вниманието на учените не много отдавна, но откритията, свързани с него, са от изключителна важност. Все по-често именно с неговото нарушаване, и по-точно с „вкисляването“ на организма, се свързват причините за слабия имунитет, затлъстяването, кожните раздразнения, образуването на камъни в жлъчката и бъбреците, проблемите с костите и ставите.

За да си изясним какво представлява той, ще започнем с това, че всички процеси в човешкия организъм, т.е. това, което наричаме обмяна на веществата или още метаболизъм, се извършват при определени условия, известни като хомеостаза. Терминът означава буквално саморегулация и по-точно способността да се запазва постоянно вътрешното състояние на системите чрез координирани реакции, насочени към поддържане на динамично равновесие.

Всяка среда в организма на човека – кръв, лимфа, слюнки, жлъчка, урина и т.н – има определена киселинност, обозначава се с Ph. Различните тъкани имат различно Ph, например: кръвта и слюнката са слабоалкални, урината – слабокисела, каквато трябва да бъде и повърхността на кожата.
Но в резултат на неправилен начин на живот (хранене, стрес и т.н.) се нарушава работата на защитните механизми и имунитета и организмът престава ефективно да отделя и изхвърля отпадните продукти.

Външните признаци на такова негово „вкисляване“ са: умора, вялост, нездрав цвят на лицето, чести обриви по кожата, нарушаване работата на червата (запек и подуване на корема), наднормено тегло или измършавяване. При по-детайлно изследване се установяват и камъни в жлъчката или бъбреците, ставни изменения (артрози), мускулна слабост и пр.

Затова от особена важност е въпросът какво трябва да се направи, за да се нормализира алкално-киселинния баланс. Разбира се, трябва да започнем с корекция на храненето. Нека изброим продуктите, които „вкисляват“ организма. На първо място това са месото, колбасите и месните консерви. След тях се нареждат рафинираните продукти и преди всичко бялата захар и брашното. По-щадящо действие имат рибата, яйцата, млечните продукти и зърнените култури като пшеница и ръж.
За неутрални се смятат бобовите култури и орехите.

Алкално-киселинния баланс нормализират на първо място зеленчуците, особено листните (зелените салати, магданозът, копърът, кориандърът), следват тиквичките, патладжаните, краставиците – изобщо всичко, което расте над земята. Едва след тях се нареждат кореноплодите – моркови, цвекло и пр., а също и плодовете.
В ежедневното си меню ние включваме твърде много белтъчна храна, която води до нарушаване на необходимото равновесие. А не бива да забравяме, че с ножа и вилицата можем както да си изкопаем гроб, така и да възстановим здравето си. Затова е добре да спазваме девиза: „Винаги търси вкусното сред полезното и полезното – сред вкусното“!

Много полезно е в рациона ни да присъстват кълновете, медът, чайовете, соевият сос, морските водорасли, пшеничните зародиши. Добре е поне веднъж седмично да имаме разтоварващ ден, в който да се приемат само сурови плодове и зеленчуци или да се ограничаваме само до пиенето на прясно изцедени сокове от тях. 
В организма на човека непрекъснато се натрупват различни токсини – получени следствие на естественото функциониране на различни органи и системи; от отрови, постъпващи от външната среда; от натрупани в кръвта продукти от жизнената дейност на микроорганизмите, населяващи човешкото тяло (които ако организмът има достатъчно енергия, сам обезврежда и изхвърля и не са опасни).

Хората са привикнали да променят структурата на хранителните продукти – те ги пекат, варят, задушават и ги държат по няколко дни в хладилника. Такава храна трудно може да бъде усвоена. На организма му се налага да изразходва много енергия, за да извлече някаква полза от постъпващите „суровини“.  А страничните продукти, които се образуват в резултат на непълноценното усвояване, осигуряват по-голямо количество токсични вещества. И когато неусвоената храна се натрупва, организмът функционира в режим на системно пренапрежение и той губи много жизнена енергия, органите му се износват и се натравя, като постоянно циркулиращата из цялото тяло кръв разнася токсините по всички клетки, отравяйки тъканите, органите и мозъка.

Съществува закон на следната взаимозависимост – колкото повече токсични отпадъци се натрупват, толкова повече се увеличава масата на тялото и толкова по-голям става рискът от различни заболявания. Токсините имат кисела реакция и разрушават алкално-киселинното равновесие.
А то, както вече изтъкнахме, се явява основа на доброто здраве и живот. Той зависи също и от запазването на относително постоянни пропорции между междуклетъчните и вътреклетъчните води в тъканите. Промяната в съотношението на тези течности постоянно се саморегулира. Но ако измененията преминат определени граници, се нарушава и алкално-киселинният баланс, и обмяната на веществата.

Затова е жизнено необходимо да се регулира алкалното и киселинното съдържание в общите течности в организма. По тази причина е важно да се знаят при какви условия се нарушава балансът и как можем да го запазим.
И тук преди всичко трябва да се спазва правилен хранителен режим: да се пие чиста вода или вода с добавен в нея мед и ябълков оцет, а също и лимонов сок или настойка от шипки, листа от малина, касис и др.

В организма постоянно се води конкурентна борба между калия и натрия. Отоците по тялото са проява на недостатъка на калий в кръвта. Организмът и течностите в него следва да съдържат 50% калий и 15% натрий. Дефицитът от натрий води до много функционални нарушения. Растителни продукти, богати на този химичен елемент, са лукът, чесънът, хрянът, ряпата, земната ябълка, целината, магданозът, копърът и др. 
В менюто трябва да бъдат включвани и продукти, богати на калиеви соли, основен източник на които са спанакът, краставиците, печените картофи, морковите, магданозът, аспержите, хрянът, глухарчето, чесънът, касисът, грахът, зелето, грепфрутът, ряпата, доматите, сушените кайсии, стафидите, бобовите култури (фасул, леща, соя), ръженият хляб и овесените ядки.

Един добър пример за балансирано хранене можем да вземем от йогите – към рибата например те добавят салата от прясно зеле и това е един оптимален вариант за поддържане на алкално-киселинния баланс.


В категории: Здраве , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки