Законът за обществените поръчки е нагледен пример за реализиран лобизъм, каза депутатът на ПФ Димитър Байрактаров
22 Януари 2016, Петък
Успоредно с подготовката, правителството се ангажира да изпълни 242 мерки, произтичащи от членството ни
Автор: Анна Александрова
Определен е първоначалният състав на екипа по председателството на ЕС от България, който е от около 900 човека. Тази новина за вече свършен кадрови подбор – дано да е професионално и надпартийно направен, идва приблизително 29 месеца, преди нашата страна да поеме за пръв път ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз.
В периода 1 юли – 31 декември 2018 г. Република България ще определя приоритетите на развитие на ЕС, като в рамките на тази половин година София ще бъде втората столица на общността, заедно с Брюксел. И за да не си помислите, че това е прекалено дълъг срок, за да се говори за конкретен кадрови подбор, редно е да знаете, че още през октомври миналата година вече се чуваха гласове, че България закъснява с подготовката си за предстоящото председателство на ЕС.
На това мнение е например Владимир Кисьов - директор на Европейския институт, бивш заместник-министър на външните работи и бивш главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС.
Все пак към момента вече може да се говори за определена конкретика, въпреки че липсва активна информационна кампания сред българската общественост. В която пък се наблюдава своебразен парадокс – много висока (все още) подкрепа за членството ни в ЕС и в същото време ниска степен на информираност за институциите на общността и механизма, по който те функционират.
„Събитията в едно председателство, включително в страната домакин, са между 200 и 500. Нашето председателство ще бъде базирано главно в Брюксел, но тук ще има събития, които ще направят страната ни позната и харесвана. Председателството може да предлага срещи, формални и неформални, които свързват ЕС със света”, демонстрира вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева задължителния в такива случаи оптимизъм.
Споменаването на комуникационната програма е повод да припомним, че докато Кунева обясняваше какво предстои, в парламента минаха на второ четене текстове от Закона за обществените поръчки, предвиждащи отпадането им при поръчката на медийни услуги от страна на изпълнителната власт.
Точният текст гласи: „Законът за обществени поръчки няма да прилага при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги”.
Според депутата от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров този текст е нагледен пример за реализиран лобизъм и удар върху свободата на словото, което, по думите му, вече ще се купува дори без публичността, която осигуряват обществените поръчки.
„Нямаме право да даваме такава възможност, без значение днес кой е на власт, кой ще бъде утре или други ден“, пледира Байрактаров от парламентарната трибуна, но апелът му за отпадане на този текст остана нечут от мнозинството.
И за да завършим с темата за обществените поръчки в светлината на предстоящото българско председателство на ЕС, редно е да припомним, че в средата на септември 2015 г. премиерът Борисов поиска от министрите да се подготви закон или декларация за българското председателство, който да включва бюджета и задачите, а след това да бъде организиран щаб, работещ по неговото изпълнение.
По време на парламентарното заседание от 20 януари стана ясно също така, че изпълнителната власт възнамерява да даде 48 млн. лева за ремонта на НДК и 12 млн. за резиденция "Бояна", които са определени като основни сгради, където ще се проведат събитията от българското председателство на ЕС.
Според някои коментатори това са твърде много пари, при положение, че прогнозите за това колко ще ни струва цялото председателства са за относително скромната сума от 60 млн. евро. Що се отнася до споменатите ремонти, то НДК от години е в непрестанни ремонти, вкл. и на околното парково пространство и поне засега може да се заключи, че те се извършват изключително некачествено.
Междувременно на заседанието си в сряда правителството прие План за действие за 2016 година с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, и доклад за изпълнението на плана за 2015 г.
Предвижда се през тази година да бъдат изпълнени общо 242 мерки, свързани с изготвянето на нормативни актове, които въвеждат изискванията на директиви на ЕС със срок за транспониране през 2016 г. и до края на април 2017 г., както и директиви и рамкови решения, чиито срокове за въвеждане в българското законодателство са изтекли, но все още не са реализирани.
С част от поставените цели в плана за 2016 г. ще бъде осигурено прилагането на учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС, изпълнение на поети ангажименти в рамките на Пилотния проект за правото на ЕС или в рамките на процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС.
Включени са и 33 мерки, свързани с поети ангажименти в рамките на 11 процедури за нарушения и 11 запитвания на ЕК, получени в рамките на Пилотния проект на ЕС. За изпълнение през тази година са включени и 82 мерки от плана за 2015 г., от които 62 не са реализирани в срок, а 20 са със заложени срокове за изпълнение през тази година.
Причина за забавянето е недоброто планиране на работата на министерствата по започване на процеса на разработване на нормативни актове, както и продължителното вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, особено в случаите, когато в изготвянето и съгласуването на текстовете са ангажирани две или повече министерства и ведомства, съобщиха от правителствената пресслужба.
