На Атанасовден празнува и най-старият манастир в Европа


На Атанасовден празнува и най-старият манастир в Европа
18 Януари 2016, Понеделник


Своя храмов празник отбелязва обителта в с. Златна ливада, която носи името на светеца


На 18 януари православната църква чества паметта на св. Атанасий Велики – богослов и духовник, патриарх на Александрия (328-373 г.). Той е един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се смята за първия разпространител на монашеството в Стария континент. Неслучайно той е почитан като светец от всички християни – и от православните, и от римокатолиците и дори от поклонниците на древноизточните църкви.
Денят, известен като Зимен св. Атанас (Атанасовден), се отбелязва на датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от този му пост. Но светията се почита и на 2 май, когато е денят на неговата смърт.

На 18 януари отбелязва своя празник и манастир „Свети Атанасий“, известен още като Чирпански и Златноливаденски. Това е най-старият действащ манастир не само в България, но и в цяла Европа. Издига се на живописен хълм над чирпанското село Златна ливада. Манастирският комплекс се състои от църква, пещера-постница и аязмо с лековита вода. В него има както стари нереставрирани сгради, така и изградени нови крила. Между обителта и постницата тече Стара река.

Предание разказва, че Златноливаденският манастир е основан още в римско време, през 344 г. сл. Хр. от александрийския патриарх свети Атанасий Велики. На път от Верея (дн. Стара Загора) за Сардикийския събор той спрял да пренощува в близката римска крепост. Там разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия. Той се установил в близката пещера, представляваща старо тракийско светилище със свещен извор. Проповядвайки на местните хора, светецът им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата, Бог ще ги избави от епидемията. Така и станало. Това укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий.

В своята близо 17-вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От ІV в. мястото им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието.
По време на турско робство са правени много опити за унищожаването на обителта. През 1844 г. манастирът е възстановен, като тогава е изградена и манастирската църква. Тук са намирали подслон Паисий, Васил Левски и други участници в националноосвободителните ни борби.

След 1944 г. народната власт го превръща в овчарник на местното ТКЗС. Легенда разказва, че три нощи подред една баба сънувала св. Атанасий, който настоявал да прогонят овцете от святото място. Разказала тя на първенците в селото, но никой не повярвал. Тогава светецът се явил и на партийния секретар с предупреждение, ча ако не освободят светата обител, ще му вземе детето.
В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им продължава да е плачевно до края на 70-те години на миналия век. Тогава се изяснява, че това е най-старият манастир в Европа и той е обновен по инициатива на Министерство на културата. Построява се и новата манастирска сграда.

През 2003 г. на поклонение в култовия комплекс идва александрийският патриарх Петрос VІІ. Той донася като подарък иконата на Атанасий Велики, рисувана в Александрия. Друга подобна икона е подарена на обителта от атонски монаси.
В нея се пази препис от Реймското евангелие, направено от наши художници. Това е първото копие на български език на книгата, над която повече от 200 години френските крале са се клели във вярност към Бога и народа.

Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата в аязмото с траките. Миряните вярват, че тя лекува кожни заболявания, подобрява зрението и действа очистително на вътрешните органи. Разказват се случаи и за прохождане на сакати след умиване с нея. За пещерата също се смята, че престоят в нея има лечебен ефект.


В категории: Вяра , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки