Жителите на Самоков не успяха да победят държавата и парите
Автор: Илияна Христова
Една от дългите граждански битки за опазване на родната природа приключи. Депо за боклук на границата на Самоков и само на километър от река Искър ще има, и то в проектирания вариант от три клетки. Преди няколко дни Административен съд – София отхвърли жалба на жителите на града с искане за референдум. Депото всъщност заработи през есента с една клетка, но хората, след като не можаха да го спрат, се надяваха да попречат на предвидените впоследствие още две. С решението на съда 4000 души загубиха последния рубеж.
Сагата започва през 2009 г., когато община Самоков и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) решават да направят с пари от европейските фондове сметище. То трябва да събира боклука и на общините Долна баня, Костенец и Ихтиман.
Площадката е на по-малко от километър от последните къщи на Самоков и пак на толкова от река Искър. В доклада по ОВОС обаче, странно и парадоксално присъствието на най-голямата река в България не е забелязано – като най-близък обект е вписана рекичката Палакария, която е на повече от 20 км.
“Неволният пропуск” е ключов – Искър захранва едноименния язовир, от там и водоснабдяването на столицата. Наличието на депо във водосбора, в близост до коритото, поставя строежа пред риск.
Стойността на проекта е 9 млн. лв. и още в началото става ясно, че депото ще го има - независимо от всичко. Жителите на Самоков правят инициативен комитет и завеждат жалби в съда. Напразно – губят делата. Искат референдум – Общинският съвет в Самоков им отказва.
А междувременно прокурор е установил, че Искър наистина го няма в ОВОС, но това не било кой знае какъв проблем. Строежът започва през 2014 г. и се бърза, за да приключи в програмния период на ЕС. През цялото това време в МОСВ се сменят няколко министри, но всички до един твърдо стоят зад проекта.
Гражданите обаче не се отказват и независимо от факта, че строежът е започнал, стартират подписка за референдум. Исканият от тях въпрос не касае наличието на депо по принцип, а избора на мястото му (това е важно с оглед на сагата нататък).
През септември миналата година, малко преди да бъде прерязана лентата, Общинският съвет в Самоков отхвърля искането за допитване. Решението е почти единодушно. Мотиви не са посочени. От изявленията на кмета Владимир Георгиев (БСП) и юристите на общината става ясно, че защитната им теза е “депото касае такса смет, а по теми от бюджета допитвания не се правят”. Това е изсмукан от пръстите мотив, тъй като по принцип всяко едно действие или решение на местната власт опира до фиска (бюджета).
Ако аргументът е верен, то значи референдуми да няма въобще. Законът за допитванията наистина забранява хората да се произнасят по въпроси от бюджета, но визира пряко данъците и таксите.
Инициативният комитет обжалва отказа на общинарите за референдум. На 8 януари 2016 г. обаче, Софийският административен съд счете жалбата за неоснователна. Така стана ясно, че референдумът, чрез който хората можеха да победят държавата, общината, бюрокрацията и милионите, няма да го има.
Мотивите на съда са възмутителни дори за неюристи. Основният магистратски довод е, че местни референдуми се правят по въпроси от местно значение, а депото, понеже събира боклука общо на четири общини, е с регионален характер. Следователно въпрос “за” или “против” щял да бъде от регионално значение, поради което не може да го има. Но спомняте ли си, че инициативният комитет не искаше въпрос за депото по принцип. А конкретно за мястото. Което пък е определено с решение на Общинския съвет.
Законът за допитванията казва, че местни референдуми се позволяват по въпроси от компетенцията на местната власт (с изключение на бюджета). Мястото на сметището, определено от кмета и Общинския съвет, е точно такъв въпрос. За избора на самия терен, ако България е законова държава, можеше да се проведе местен референдум.
Тези юридически подробности всъщност нямат значение – дали мотив ще е “бюджетът”, дали ще е “регионалният характер”… депото явно трябваше да го има.
Със строежа му се усвоиха едни европейски милиони и България се похвали на ЕС за поредната добре свършена работа. А да очакваш Брюксел да се намеси, е все едно да се надяваш на арменския поп. Времето и дългите перипетии “удавиха” и оная подробност за река Искър.
“Така завършва още една история за активни българи, взели присърце проблемите на родния край и лишени от възможността да могат да решават за него пряко… История за боклук, в която единственото, което не трябва да бъде пратено на боклука, е волята на хората”, обобщи Даниела Божинова, председател на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“.
