Мадара посрещна 2016 г. в деня на зимното слънцестоене
Възстановчиците посетиха и комплекса „Двор на кирилицата” в старопрестолна Плиска
10 Януари 2016, Неделя
По инициатива на шуменския Регионален клуб на Национално дружество „Традиция” на 22 декември 2015 г. бе пресъздадено автентичното посрещане на
Автор: Пламен Николов
българската Нова година така, както някога са го правили предците ни. Във възстановката на древните обичаи се включи и представител на Регионален клуб „46-и пехотен Добрички полк”.
Връщането хилядолетие назад във времето с жива картина бе осъществено на едно от култовите духовни средища на древните българи – капището в Мадара, разположено в местността Даул таш в археологическия резерват. Езическият храм е бил с изключителна важност за владетелската власт. Тук, в първия ден на годината лично канът участвал в принасянето на жертвено животно с надежда да се измоли благосклонноста на Тангра за плодородна и успешна за народа ни година.
Капището в Даул таш е изградено край каменен блок, откъснал се преди десетилетия от скалите, в които после е изсечен Мадарският конник. За камъка се знае още, че в миналото е бил с височина 17 м (в последните десетилетия местни каменоделци са го скъсили до около 3 м). Изграждането на храма станало идеен израз на връзката между религията и държавната власт. Ритуалите, които се извършвали в капището в първия ден на годината, имали за цел да затвърдят божествения произход на канската власт, заявена ясно в един от надписите на Омуртаг: „Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил”. Както е известно, канът е имал функциите и на върховен колобър (жрец).
Пременени в облекла, ушити по запазени в историческите извори образци, със снаряжение и оръжия – пълни копия на използваните по време на Първата българска държава, 20 възстановчици пресъздадоха новогодишните обичаи и вярвания на древните българи. Като началото на новата година според българския календар, известен като най-точния в древността, се отбелязвал денят на зимното слънцестоене – 22 декември. Тогава е най-дългата нощ в годината и след нея денят започва да нараства. Нашите предци наричали този ден Единак.
Това е бил официалният празник на държавата – в него обикновено се избирали нови владетели, когато това се налагало; вземали се важни решения; принасяли се в жертва животни, обречени на Тангра. Възстановчиците пресъздадоха тържествения новогодишен съвет на великите боили, посрещането на кана, езически ритуали, свързани с гадаене и измолване на Божията благословия за здраве, плодородие и светли бъднини на българския род. Представлението завърши с поднасяне на дарове на владетеля и разчупване на обредния хляб.
