Българи от двадесети век


Българи от двадесети век
Изглед от Бойковец
31 Декември 2015, Четвъртък


Шегите на бай Йото от етрополското село Бойковец


Бай Йото, известен селски шегобиец, живееше в края на етрополското село Бойковец,  до самата гора. Навремето в неговия дом се отбивал цар Борис ІІІ, който е ловувал по тези места или е търсил заровено имане. Отсядали и партизани от отряда „Чавдар”, с които неколкократно е бил и Тодор Живков.
През 1956 г. в селото беше образувано ТКЗС. За председател беше избран бай Йото. Но не всички хора се записваха в кооператива и на такива земите им се заменяха извън блоковете на ТКЗС.

Една сутрин покрай канцеларията на стопанството преминава с магарето си Стоян Дилов от най-долната махала. Събралите се селяни го питат къде е тръгнал. „Дале са ми имот гореее, където се пръцат зайците, та отивам да вида дали ще го работя” – отвръща той. Обажда се бай Йото: „Като не щеш да одиш кадето се пръцат ората, върви кадето са пръцат зайците!”.

Усетил бай Йото, че нещо му напада царевицата. Сметнал, че това е язовец и завардил една нощ да го стреля. Той беше ловец. Посред нощ, на месечината обаче видял, че комшията му Къно влязъл да си кърши масури. Прибрал се и на сутринта отишъл да провери какво е станало. Преброил, че са му откъртени сто масура.
На следващата нощ отишъл в царевицата на комшията и откършил двеста масура. След някой ден комшията, ядосан го среща и се оплаква: „Бай Йоте, в нашата маала се е явил един айдук, бере ми кукуруза”. Опънал бай Йото от цигарата и се произнесъл: „Не един, двама са, единя си ти, а другия съм я!”.

Много са шеговитите бисери на бай Йото, но повечето са цинични, та не са за казване. Сиромашки години бяха тогава, та в новообразуваното кооперативно стопанство нямаха никаква техника. На етрополското ТКЗС бяха дали камион – тритонна „Молотовка”. Бойковчани настояваха бай Йото да върви в София и да иска и той камион.
Пристигнал той в София и отишъл в Централния комитет на БКП с намерение да влезе при Живков. Той тогава беше първи секретар на БКП. От охраната го спират и му казват, че имал приемен час. „Кажете на другаря Живков, че като доаждаше в моя дом, приемен час немаше и че го дири Йото Цаков от Бойковец”.

Разпоредил Живков да го заведат при него и бай Йото ми разказва: „Като влезох – соба, длъга като калидор и там доле седи Тодар (в този край така изговарят името Тодор). Стана, та ма срещна и рече: „Добре дошъл, бай Йоте, какво те носи насам?”. Седнааме и я му рекох: „Тодаре, ниа сбрааме имота на ората, ама сака да дадеш автонобил да ги возиме”. „Еее, бай Йоте, аз камиони не раздавам, Станко Тодоров се занимава с тая работа“ – отвърнал му Първият.
„Я Станко Тодоров не познавам, ако ще ми даваш бележка, давай, или да си връва” – отсякъл бойковчанинът. „Ще видим, бай Йоте, ще видим...” На тръгване му рекох: „Тодаре, има ли фотаджия тук, да са снимаме? Я сам дошал сега, па я са видим пак, я са не видим...”

Направили си снимка. Когато поисках да я видя, той рече: „Как ща ти я дам, я таа снимка я варда да свалем човек от въжето с нея...” След известно време дойде и „Молотовката” за стопанството. Зачислиха я на сина му Цако, който беше с шофьорска правоспособност.
Бай Йото имаше внучка на име Катя, която като малка си увредила гръбначния стълб и растеше заръстнала. Завърши гимназия с добър успех, но по общия ред не я приеха във фармацевтичното училище, а тя беше подходяща за аптекарска професия. Домашните настоявали бай Йото да отиде при Тодор Живков и да уреди приемането й.

Живков вече беше първи секретар и председател на Министерски съвет и бай Йото решил да потърси други големци, които познавал. Отишъл при Георги Павлов, който тогава беше министър на химията и металургията. Изслушал го той и му казал, че би му помогнал, ама случаят не бил в неговия ресор. Тръгнал си бай Йото и му казал: „Я, Георги, от ресоре не разбирам, сина ми Цако е шафиор и той разбира от ресоре”.
Ще не ще, решил бай Йото да върви при Живков. Отишли заедно с Катя, та да я види Първия в какво положение е. Като влезли в Министерски съвет, се объркали по коридорите, но ги упътили и влезли при Живков. „Като влезооме – соба, по-длъга от предната – разказва ми бай Йото. – Срещна ни Тодар и я му казах защо сме отишле”.

„Върви без грижа, бай Йоте, въпросът ще бъде решен” – успокоил го Живков.
Още в момента беше съобщено на семейството, че момичето е прието. „Ела, бае Йоте, и кажи какво има по нашия край” – продължил разговорът Живков. „Тодаре – започнал бай Йото, – ти направи коджа работи за Правец, ама ниа в Бойковец и ток немаме”. А Живков му отвърнал: „Еее, бай Йоте, аз не правя нищо, народната власт прави каквото трябва”. А бай Йото продължил: „Така де, така де, ама сакаш ли да ти кажа една приказка?”.

Усетил Живков чувството му за хумор и го изслушал. „Едно време един оджа имал нива на санър с един турчин. Турчинът умрел и всека година оджата, като орел, вземал по една бразда от нивата му. Турчинът имал момче. То, като пораснало, разбрало какво прави оджата и казало на майка си. „Нищо, синко, нищо, Аллах ще накаже оджата” – успокоявала го майката. Така, ама момчето в един петък се качило на минарето, разлело шише с ракия и бутнало оджата от викалото. Като се разчуло, майката рекла: „Виде ли, синко, Аллах наказа оджата!”. „Аллах, Аллах, ама ако не бех му подигнал краката...”. Та така и ти, Тодаре...”. Последвал характерния смях на Живков и той поръчал да донесат коняк и кафе да почерпят.

В кръга на шегата запитах бай Йото: „Ама ти, смотан селянин, кое започна да пиеш най-напред?”. „Ти как ма мислиш, я гледах койо почне Тодар – пръво коняка”.
След време Катя завърши фармацевтичното училище и дълго работеше като аптекарка. Не след дълго и токът в Бойковец беше прокаран. След време си отиде от този свят и бай Йото, но спомените за неговите майтапи са живи и често се разказват от местните хора.
Христо Христов,
Правец


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки