Лептоспирозата е опасно заболяване


Лептоспирозата е опасно заболяване
22 Декември 2015, Вторник


Заразата се пренася от гризачите и може да засегне не само животните, но и човека

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Лептоспирозите представляват група сродни заболявания – зоонози (общи за човека и животните), причиняващи се от специфични бактерии, наречени лептоспири. Възбудителите могат да предизвикват най-разнообразни клинични прояви – от съвсем безобидни до много тежки инфекции.
Изхождайки от тази основа, са обособени две основни групи лептоспирози: злокачествена (иктеро-хеморагична) и доброкачествена. Злокачествената е известна още като болестта на Вайл-Василев, наречена на изследователите, които първи я описват подробно.

Източник на инфекция при злокачествената форма на лептоспирозата са главно гризачите – сивият и черният плъх, и заразените домашни животни, предимно свинете. Човек се заразява най-често чрез приемане на замърсена вода и по-рядко чрез наранена кожа, при къпане и газене в застояли водоеми, посещавани от гризачи. Може да пострадат и работници в месокомбинатите при клане на заразени животни.
Плъховете прекарват инфекцията безсимптомно, но отделят огромно количество лептоспири, предимно с урината. Ролята на човека като извор на заразата е без епидемиологично значение, особено ако се спазват определени елементарни хигиенни норми и правила. Освен това, причинителите на лептоспирозите имат слаба устойчивост в човешката урина.

Дори и минимална по количество заразена урина, която се отделя от плъха, може да се разсее чрез водата, в която лептоспирите са много устойчиви. Водата всъщност се явява главен фактор за пренасяне на заразата. Чрез нея може лесно да се замърсят и хранителни продукти. Винаги, когато видите застояла вода (блата, езера, бавно течащи реки и др.), до която имат достъп гризачите (а те са навсякъде), може да се съмнявате, че във водата щъкат неизмерим брой лептоспири. Изразяваме се така, защото те са миниатюрно-микроскопични, но подвижни.

Смъртността при иктеро-хеморагичната (злокачествената) лептоспироза се движи в рамките между 5 и 30 %. Най-често от нея заболяват каналджии, кланични работници, риболовци, миньори във влажни мини, оризарите, работниците от хранителната промишленост, деца и младежи при къпане в басейни със застояла вода.
Обикновено заболяването се наблюдава през летно-есенните месеци, което се свързва с по-голямата активност на плъховете, и особено в по-сушави години.
Доброкачествената лептоспироза е известна с много имена – блатна треска, тинеста треска, седемдневна треска, есенна треска, жътварска треска, треска от наводнение, грипно-тифусна треска, окосно-ливадна треска, треска от оризищата, безжълтенична лептоспироза.

Източник на заразата при този вид лептоспири са дивите мишевидни гризачи и домашните животни. Макар една част от животните да боледуват с фатален изход – тежка форма при говедата, щутгардска болест при кучетата, лунна слепота у конете, други животни прекарват болестта безсимптомно, но остават заразоносители –  гризачите и свинете. Интензивността на заразоносителството може да бъде доста висока. Това се отнася особено за едрите животни, които отделят с литри урина ежедневно, съдържаща огромен брой лептоспири.

При доброкачествената лептоспироза ролята на водата като основен фактор и посредник на заразата е още по-подчертана, отколкото при злокачествената форма. Типично за тази опасна зооноза е нейното природно-огнищно и битово проявление. То се определя в зависимост от резервоара на заразата – диви и домашни животни, при наличието на водоеми, които дават възможност да се разпространява заразата.
Смъртността при доброкачествената форма е ниска – около 1%. Съществуват изключения обаче при отделни заразявания, например при изразените нефрити (бъбречни явления), при които болестта може да обхване 50%, а при жълтеницата да се прояви при 70% от болните. В тези случаи смъртността може да надвиши10%.

Лептоспирозите поразяват предимно селскостопанските и животновъдни работници. Заетостта им в сезонната селскостопанска дейност, активността на гризачите, съчетана с благоприятни климатични фактори (дъждове при висока температура), водят до подчертана лятно-есенна сезонност.
Скритият (инкубационен) период при животните варира от 3 до 15-20 дни. Типично е повишаването на телесната температура, слабост, неразположение, липса на апетит, при месоядните – упорито повръщане, а при бременните животни – и аборти. Най-характерните признаци на болестта са жълтеница, анемия, кръвоизливи и некрози по лигавиците.

Мерките за борба срещу лептоспирозите се провеждат в няколко направления. Общите профилактични мерки включват повишаване на хигиената в застрашените райони, на личната хигиена, особено на хранителната, както и на здравната култура на хората. От особено значение са ветеринарно-санитарните мерки за опазване на домашните животни от заразяване.
Не бива да се подценяват и някои агротехнически и хидротехнически мероприятия срещу дивите гризачи. Периодичното извършване на предпазна и изтребителска дератизация (унищожаване на гризачите) е неизменна текуща мярка, която следва строго и стриктно да се спазва и контролира.

Във външната среда дезинфекцията е насочена главно към „невралгичните места” на лептоспирите – водоемите и водите. Трябва да се осигури обеззаразена вода за пиене, миене и водопой на животните. Забранява се заразените вирове да се използват за къпане и поене на добитъка. Отпадъчните води от животновъдните ферми се обеззаразяват, като не се допуска тяхното вливане в реките.
Всички домашни кучета се ваксинират ежегодно срещу лептоспироза, така че къпането им във водоеми не крие риск от заразяване.


В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки