Пропуски в родното законодателство правят възможна търговията с националното историческо наследство
Автор: Десант
Пореден опит за изнасяне на голямо количество антични ценности от страната предотвратиха специализираните полицейски органи. На 14 декември митнически служители на Дунав мост са претърсили микробус по сигнал, че в него са укрити старинни предмети.
При проверката са открити стотици монети, глинени фигурки, фрагменти от земеделски сечива, накити и други археологически находки, всички грижливо опаковани в найлонови пликчета с поставени на тях цени в британски лири. С най-висока цена - 1750 паунда, била сребърна глава.
Разследването се води от МВР – Русе, а за случая е уведомена и окръжната прокуратура в дунавския град. Експертизата, която трябва да установи ценността на предметите, е възложена на специалисти от регионалния исторически музей в дунавския град. По тяхна преценка обаче работата по проучването на огромната колекция ще отнеме месеци.
От 1985 г. към днешна дата органите на реда са успели да спасят над 25 000 предмета, предназначени за нелегален износ в чужбина. Отчита се обаче, че това е само 30 на сто от целия контрабанден поток, което означава, че близо 70 000 антики на стойност стотици милиони лева са заминали вече на Запад.
На темата за нелегалната търговия с антични предмети са посветени десетки журналистически публикации и предавания по няколко национални медии, включително ТВ СКАТ и вестник „Десант“. В тях се посочват конкретни имена на иманяри и прекупвачи, на организатори на престъпния бизнес и на фигури от високите етажи на властта, които го контролират. Всички те обаче и до ден днешен са на свобода. Нещо повече – ползват се с държавни протекции.
Цялата тази търговия всъщност става възможна поради две причини. Първата е либералната политика относно предлагането на антични ценности в Западна Европа и най-вече в Германия (Бавария) и Австрия. А втората се основава на някои
несъвършенства в родния Закон за културното наследство (в сила от 10 април 2009 г.), който отменя стария Закон за паметниците на културата, приет през 1952 г.
Правно санкциите срещу незаконното разкриване, съхраняване, търговия и износ на културни ценности са установени в чл. 278, чл. 278а и чл. 278б от Наказателния кодекс. Те касаят случаите, в които граждани на републиката не уведомяват в установения срок властите за намиращи се у тях антични ценности и не са поискали тяхната идентификация (културно-историческа оценка) от съответния регионален държавен музей.
Чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство обаче не задължава лицата, намерили или притежаващи такива вещи, да ги предават за въпросната идентификация от специалисти като начало на процеса за тяхното официално обявяване пред властите. Там дословно пише, че „физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.“
Точно тази неопределеност (дали пък не е търсена умишлено) в правната норма води до противоречива съдебна практика, която в повечето случаи оправдава търговците на антики и реално подпомага техния незаконен износ. А щом един закон не работи, изводът е, че трябва или основно да се промени, или най-добре да се смени с нов.
ami kato se pregledat zakonnite poloshenia pri vaprosnite temi na evrosajusa moshe da se ustanovi she vsjaka stra e reshila pootdelno vaprosite .
az naprimer si kupih 2 kilograma medni antishni moneti za 15 deutshe mark okolo 8 evro v kartagen tunis i si gi zanesov v berlin kadeto gi prodadoh za okolo 40 deusche mark okolo 21 evro ot berlin tanger istanbul kajro srilanka amsterdam paris varna i drugi bitazi pasari si kupuvah evtini knigi tavi suveniri moneti kartini i drugi raboti moshe bi na stojnost njakolko stotin evro i kakvo e zakonnoto poloshenie na vneseni ot shushbina lishni malozenni predmeti.tova e dobre da se znae ot balgari i nebalgari koito idvat i si otivat ot balgaria
