В германското градче Геминген, намиращо се в провинция Баден Витенбург, съществува една малка улица, която е кръстена... „Райна Герова“.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Никой от жителите на населеното място не знае нищо за нея. Коя е тя?!
Райна Георгиева Герова е родена в Русе през 1876 г. Баща й – Георги П. Геров, е заможен търговец и политик, член на либералната партия на Драган Цанков. Два пъти е избиран за народен представител и многократно за общински съветник.
Той основава застрахователно дружество, изгражда тухларна фабрика и дарява 40 хиляди лева за построяване на читалище в родния си град.
Геров осигурява много добро образование на дъщеря си, която завършва гимназия и немски колеж. Омъжва се за адвоката Константин Милчев, но през 1914 г. той умира и тя остава сама с едно дете – момиченце.
В един момент овдовялата жена се запознава с Франц фон Геминген. Германецът произхожда от много стар благороднически род, чиито корени са датирани още от ХІІІ в. Мъжът е бил военен, но при едно учение пада от коня си, получава тежки наранявания и това слага край на офицерската му кариера.
В дунавския град той попада през Първата световна война като комендант на русенското пристанище. Именно тогава среща и Райна Герова. Двамата се венчават на 24 юни 1918 г., след което заминават за Германия. Там Франц показва на българката обширните си владения – замък с парк от 200 ха, гора от 4000 ха и 5300 ха обработваеми площи.
Но скоро германецът също умира и всички тези имоти остават на вдовицата му Райна Герова фон Геминген, защото починалият й съпруг няма братя и сестри, а и не му се е родило дете.
Нашата сънародничка продава по-голямата част от парка и гората на общината и на местни жители. Тя си отива от този свят през 1955 г. и е наследена от дъщеря си от първия брак – Мара Милчева. На свой ред тя разпродава обработваемите площи и останалата част от гората.
Когато умира през 1962 г., неин единствен наследник се оказва племенникът на майка й – Константин Григоров, който през 1953 г. е емигрирал от България и оттогава живее в замъка на леля си. Той е човек без образование и професия, няма никакви доходи, затова доразпродава всичко и с парите заминава за Австралия, където следите му се губят.
Аз попаднах случайно в Геминген, гостувайки на мой филателен кореспондент. И още по-случайно забелязах малката уличка Raina Gerova. Това предизвика любопитството ми и попитах моя познат дали знае на кого е кръстена тя, но той също не знаеше. Отидох в общината, където зададох същия въпрос, но и там не получих отговор. Съобщиха ми само, че името си улицата получава през 1946 г. и ми позволиха да ползвам общинските архиви. Прекарах повече от една седмица над тях и накрая открих каквото търсех.
Оказа се, че през 1934 г. Райна Герова фон Геминген не е продала част от парка към замъка, а го е дарила на бездомни работници в имението, заедно с намиращите се в него постройки.
През Втората световна война всички мъже са мобилизирани и по-голямата част от тях загиват на фронтовете. През 1946 г. в градчето се завръщат шестима оцелели – до един останали инвалиди. По време на войната Райна Герова е подпомагала според възможностите си техните семейства, както и близките на загиналите. За да й се отблагодарят, те отправят петиция към общината с искане на нейно име да бъде кръстена улица в градчето.
Така през 1946 г. се появява улица Raina Gerova, която преди това се е наричала Wald (в превод „гора“). В началото на улицата някога е имало барелеф на българката, който обаче сега не съществува.
Замъкът на Фон Геминген днес е превърнат в музей, който обаче рядко се посещава. Входът за него е само 2 евро, докато в други замъци, включени в популярни туристически маршрути, се влиза срещу 7-8 и повече евро (Фамилният замък е построен около 1274 г., като първоначално е представлявал крепост, издигната върху вода. След множество реконструкции през вековете е добил вид на жилищен дом. От старото здание е останала единствено една кръгла каменна кула, б. а.).
Когато го посетих, видях в него портрет на Райна фон Геминген с надпис: „Последната владетелка на замъка“. До него имаше и табела на български език със същото съдържание. Според уредника на музея тя е била намерена на смъртното ложе на починалата далече от родината си русенка.
Патриотичен календар
11 ноември 1850 г. — Роден е големият български революционер Ангел Кънчев
13 ноември 1912 г. — Българските войски влизат в Дедеагач
14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление
14 ноември 1885 г. — Започва Сръбско-българската война
14 ноември 1943 г. — Провежда се първата бомбардировка на София от британско-американската авиация
15 ноември 1990 г. — 7-то Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България
15 ноември 1885 г. — Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия
17 ноември 1912 г. — Начало на Чаталджанската операция
