Императора от Тополовградско


Императора от Тополовградско
Бай Желязко – Императора
16 Декември 2015, Сряда


Бай Желязко остава в историята като най-големия патриот сред иманярите

Автор: Хараламби Баев

Обикновено, за да се разбере дали някоя личност е историческа, трябва да минат поне 50 (а още по-добре сто) години след кончината й. Но един човек от Тополовградския край още приживе се беше превърнал в легенда – Желязко Колев Демирев, известен предимно като Императора.
Бъдещият световноизвестен самоук нумизмат и колекционер на антики бай Желязко се ражда през 1923 г. в бедно многодетно семейство от тополовградското Ново село (дн.  Мрамор). Той остава с основно образование, тъй като през 1939 г. отива чирак при един строителен предприемач в Бургас.

В този град юношата Желязко Колев поставя началото на нумизматичната си колекция, която непрекъснато попълва в следващите си шест десетилетия живот. По бургаската улица „Фердинандова“ тогава имало сарафски дюкянчета (т.е. чейнчбюра) на арменци. „На витрините им бяха изложени някакви монети – мънички, жълти, с глави, на които имаше корони. Харесаха ми и пожелах да си ги купя. До този момент не бях виждал подобни. Казаха ми, че с пари не мога да ги взема. Само със злато" – разказва Бай Желязко в началото на 1999 г. Като ги вижда, бъдещият Император грабва последните останали махмудии от сандъка с чеиза на майка си и за всяка харесала му древна златна монета плаща на сарафите с двойно повече турско злато.

В казармата 20-годишният Желязко е определен за парашутист и е изпратен на обучение в тогавашната ни съюзничка Германия. Там се проявява и като майстор фотограф. През октомври 1944 г. неговата парашутна рота е изпратена на фронта срещу превърналите се вече в наши врагове немци. За участието си в боя при Страцин Желязко получава Орден за храброст и се сдобива с офицерски чин. На бойното поле, където едва не загубва лявата си ръка, спечелва и възпоменателен медал от маршал Жуков.

Но страстта му към древните жълтици му „печели“ след войната първото попадане в затвора: през 1949 г. в Бургас героят от фронта и военноинвалид получава 6-годишна присъда за „покупко-продажба на злато".
Тъй като поне до 1990 г. търговията с благородни метали е държавен монопол, колекционерството на бай Желязко редовно го конфронтира с членове на Наказателния кодекс. Така през живота си той 16 пъти е арестуван, 17 пъти обискиран и 9 пъти осъждан. Зад решетките прекарва общо 6 години, 8 месеца и 21 дни.

През 1951 г. излиза предсрочно на свобода след първия си престой в затвора. Премества се в София и започва работа на частно в строителна бригада (тази привилегия има като военноинвалид). В столицата съдбата го среща с командира на спортните роти полковник Емил Ишая. Веднъж, като отишъл в Германия, той попаднал на аукционен търг, взел оттам каталози и ги донесъл на Желязко, който видял в тях притежаваните от него ауреуси на римските императори. „От там разбрах, че съм богат!" – признава след време легендарният нумизмат. Апропо, именно от предпочитанията му към монетите на римските императори идва и прякорът му Императора.

Но той не изкупува само антики. Още от 1940 г. започва да събира и сребърни столевки (от 1934 г.) и след 20 години вече е натрупал цели 186 кг от тях. През 60-те години на ХХ в. държавата започва да търси тези монети, като срещу тях се дават бонове за създадения през 1965 г. „Кореком". И Императора се отървава от сребърните си залежи, като с получените корекомски бонове купува първата си кола – един „Москвич“. По негови сметки през живота си е сменил над 30 автомобила.

Вече „моторизиран“, той кръстосва страната и изкупува антични монети, представяйки се по селата за служител от тогавашната „Златарска промишленост". За такава дейност народната власт не потупва по рамото и през 1971 г. отново е осъден на 6 години затвор...
Десет години по-късно, през 1981 г., пак попада в ареста и после отново зад решетките. Тогава на земляческа основа той се запознава със старшина А.А. и след освобождаването си му поръчва да намери „сигурни момчета, които си държат езика зад зъбите". Набързо е събрана група от четири човека, която за три нощи през 1986 г.  прокопава 5-метров тунел до центъра на тракийската гробница край с. Винарово, Старозагорско, достигайки до голямата й камера, в която открива колесница. На бай Желязко са продадени 5 бронзови апликации на сатири, копия на детски ръце, които са стояли до щита на вожда, апликации на Дионисий с пантера и др.

Във връзка с този иманярски набег органите отново влизат в дирите му. Междувременно до задържането му през лятото на 1986 г. той се сдобива с най-ценния експонат от колекцията си – златен медальон на император Юлиан Апостат (Отстъпник). Това е абсолютен уникат, единствен оцелял в света екземпляр. Сечен е в Солун най-вероятно през 355-360 г. (когато римлянинът все още носи титлата цезар, а не август, т.е. император) и е всъщност юбилейна монета, с 50 % по-тежка от стандартните. От нея явно са били изработени много малко бройки, които са служели за награда. Експерти от аукционната къща „Сотбис“ оценяват антиката на минимум 400 хиляди долара, но би могла да струва и един милион.

Императора я купува на една нумизматична изложба в Тополовград срещу 27 хил. тогавашни лева от собственичката й Елена Меракова. Медальонът е принадлежал на баща й, който е преселник от Дедеагач или Гюмюрджина.
Бай Желязко не се разделя с него за нищо на света. Дори докато е на почивка в Златни пясъци, го носи постоянно със себе си, зашит в банските му... Следователят Янко Алексиев разказва през 1996 г., че сръбски емисар предложил на колекционера 3 кила злато за униката, но нашенецът му отказал. Ала генерал Коцалиев успява да го убеди да го предаде на държавата.

През септември 1986 г. бай Желязко е подведен под отговорност по започналото т.нар. иманярско мегадело. Медальонът става една от конфискуваните като веществени доказателства 30 най-ценни монети от колекцията му. Веднага след приключването на близо 11-годишния съдебен процес Императора почва да действа чрез адвокати да му бъдат върнати античните пари, намиращи се на отговорно пазене в трезорите на Националния исторически музей (НИМ)...

„И какво ще го правиш медальона, като ти го върнат?" – пита го един журналист, а той му отвръща: „Докато съм жив, ще си пия с него кафето сутрин. Аз имам такъв обичай – да си пия кафето с императорите. Ще му се радвам и ще го пазя; после може пак да го подаря на музея".
Но иманярът така и не дочаква отново да се „види“ с униката си – на 8 март 2000 г. бива застрелян във вилата си в своето родно село Мрамор...

Приживе бай Желязко винаги е гледал на себе си като на колекционер, ценител, нумизмат... „Аз не съм иманяр – твърди той, – макар че сътруднича с такива групи... Твърдя, че съм аристократ в тоя бранш. За мен това е хоби. Държа на монетите като историческа стойност – не като метал, нито като средство за препитание... А че съм посъбрал нещо, което струва много пари, е за мен само удоволствие – и то голямо“ – изтъква още той.
През всичките години обаче повечето хора го смятат за иманяр, мошеник, „рецидивист с международна известност на нумизмат-износител“, спекулант, контрабандист, а след 10 ноември 1989 г. към тези епитети се добавят още „дон“ и „кръстник на иманярската мафия"...

В същото време за съселяните си от Мрамор той е един добър човек, винаги спокоен и усмихнат. Гледа кокошки, зеленчуци, жълт кантарион... И е голям дарител на населеното място – подпомага местното читалище, дава средства за изграждането на чешма и мост, издига паметник на падналите в Отечествената война мраморци. Отделно подарява на БАН към 120 златни и сребърни монети, изключително редки тетрадрахми, а в НИМ зад специална витрина с името му на дарител стоят римски императорски ауреуси (златни монети). В Алеята на парашутистите пък в Софийските гробища Императора е поставил мраморни плочи в памет на загиналите си през октомври 1944 г. другари от своята елитна парашутно-десантна рота...

Така той се утвърждава като най-големия патриот сред иманярите. Такъв го виждаме и в последното му интервю, в което споделя: „Ако тези неща, които съм събирал години, бяха попаднали в други, отдавна щяха да бъдат изтъргувани, изядени и изпити“. И за финал заявява: „Още десет живота да имам, пак ще ги посветя на монетите"!


Уникалният златен медальон на Юлиан Апостат Екземпляри от колекцията на нумизмата

В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
basana
22.10.2017 21:42:28
2
0
Po4ivai v mir selski
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки