Адвокати на Сатаната


Адвокати на Сатаната
Сега ли беше времето за тази ненужна предколедна среща с един от главните вдъхновители на световния хаос, свързан с терористичната дейност на „Ислямска държава“?
12 Декември 2015, Събота


Политиката на сегашното ни правителство е пагубна за националните интереси

Автор: Стефан Солаков

Самоубийството изглежда се превръща в неизбежна съдба за голяма част от българските политици. Не в буквалния смисъл, разбира се, а като обществен резонанс на дълбоко погрешни позиции по отношение на националните интереси на държавата.
На 15 декември т. г. турският премиер Ахмед Давутоглу ще посети България като кратка спирка по пътя му към Брюксел, където два дни по-късно го очакват „големите началници“, готови да отворят глава 17 – икономика и парична политика – от преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

Кратка делова информация, а колко много скрит смисъл се съдържа в нея и най-лошото – изключително тревожни сигнали за начина, по който официална България реагира на случващото се около нея.
Въпрос номер едно – сега ли беше времето за тази ненужна предколедна среща с един от главните вдъхновители на световния хаос, свързан с терористичната дейност на „Ислямска държава“?

Въпрос номер две – няма ли кой да подскаже на премиера Борисов, че голяма част от ръководителите на партньорските държави гледа доста хладно на активизирането на Анкара във връзка със замразения доскоро преговорен процес с Брюксел?
Въпрос номер три – Русия кучета я яли, както изискано се изразяват видни либерасти у нас, но все пак някоя по-трезва глава в правителството би трябвало да се досети за неочакваните ползи пред България от руско-турския конфликт и да подскаже на премиера колко неуместна е визитата на Давутоглу у нас, когато Москва официално го е обявила за държавен военнопрестъпник?

Мога да изброя още десетина причини за лошия избор на българското правителство, но както казват турските ни съседи: „Кел файда“ (никаква полза) от нашите факти и аргументи, с които в почти всеки брой на „Десант“ излагаме пред читателите необходимостта от много по-сдържана и предпазлива политика по отношение на различните сигнали и изкушения, долитащи от Анадола.
Ако бях специален кореспондент в София на някоя от съюзническите страни в ЕС или НАТО, неизбежно, независимо от идеологическите фундаменти на изпратилата ме медия, щях да отбележа съмнителната позиция на България по отношение на петвековните й поробители.

Има нещо противоестествено в необичайната страст на кабинета „Борисов“ и лично на министър-председателя спрямо един държавен режим, за който дори във Вашингтон се говорят доста нелицеприятни неща.
Самият американски президент Обама, който се мъчи поне протоколно да удържа своята неприязън към султан Ердоган, на моменти реагира доста сурово на взривоопасните новини, долитащи от Анкара и от запаления от нея военен пожар в района на Близкия изток.

Все по-често говорители на Белия дом не крият изобличаващите факти, свидетелстващи за подкрепата, оказвана на правителството на Давутоглу на ислямските терористи в Сирия. Последната реакция на Вашингтон бе недвусмисленото потвърждение, че „Ислямска държава“ (ИД) използва територията на Турция като луксозна магистрала за износ на краден петрол от окупираните кладенци в Ирак и Сирия.
Този, впрочем, всеизвестен факт и досега упорито се отрича от управниците в Анкара, а също и от някои невежи или злонамерени коментатори у нас, запленени от грубите спекулации и лъжи на турския посланик в София.

А сега нека да поразсъждаваме защо при толкова изобилна и потвърдена информация за зловещата роля на Турция в събитията, ставащи непосредствено до нашите граници, продължаваме да правим „мили очи“ на Високата порта?
Ако питате премиера Борисов, той веднага ще ви изстреля дежурния си довод, че Турция едва ли не пази нашите граници от бежанския поток, устремен към Западна Европа.
С много факти и доказателства ние постоянно информираме читателите на „Десант“ колко невярна е тази официална позиция на Борисовото правителство и как подло неговият „възлюбен“ Давутоглу го използва като адвокат пред не толкова дружелюбните към Анкара европейски партньори.

Доскоро като сензационна дъвка за очите в социалните мрежи бе публикувана карта, обозначаваща евентуалните бъдещи мишени на ислямския тероризъм по света. Сред отбелязаните 60 държави за общо удивление нашата малка, но юначна страна не беше спомената.
Веднага заваляха самокритични вопли, че ставаме все по-незабележими, че едва ли не вече сме изчезнали като цивилизована страна. На коментаторската сбирщина, върлуваща из интернет, ще кажем само: не бързайте, истината е друга и тя няма нищо общо с незначителността на балканската ни татковина!

Чисто и просто ние сме в другия лагер! На злото и на мрачната средновековна изостаналост. Ние сме именно онези „европейски адвокати“ на възродения ислямски Сатана, който отново се е приготвил за скок срещу световното християнство и неговите цивилизационни закони.
Колкото и да отричаме, България винаги е припознавана от друговерските чудовища като убежище, от където те могат да кроят по-нататъшните си убийствени планове за новия поход на полумесеца срещу християнските кръстове.

Има ли друга страна в Европа, която така открито да търпи политически формирования, проповядващи подкрепа на агресивния ислям? Една парламентарна партия в сърцето на християнска България всекидневно облъчва нашите сънародници с псевдолиберална риторика, зад която прикрива своята пълна зависимост от неоосманските бейове в Анкара.
Наглостта на тези потурнашки отрепки стигна до там, че от трибуната на българския парламент, без каквото и да е притеснение, открито похвалиха военните престъпления на Високата порта и изключително подло саботираха намеренията на Борисов и неговото правителство да лавират между Русия, САЩ и ЕС за подпомагане на разведряването и взаимноизгодните контакти с Москва.

Този парламентарен тумор, който вече четвърт век убива надеждите на нашия народ за модерно развитие и жизнен стандарт, отговарящ на цивилизационните заслуги към Европа и света, продължава да се разраства и да трови организма на българската държава.
Посещения като това на Давутоглу наливат бензин в огъня на етническата наглост, демонстрирана от турската агентура у нас и навяват доста тъжни заключения за съпротивителните сили на нацията срещу опитите за нейното разединение и постепенно унищожаване.

Заслепени от неистовото си желание да останат на власт на всяка цена, днешните ни управници допускат исторически грешки, които трудно ще бъдат поправени от следващите правителства. Да посрещнеш като скъп гост един от палачите на Близкия изток е мисия отвратителна, откъдето и да се погледне.
„Скъпият гост“ на господин Борисов пристига в България точно когато войските на съседна Турция най-нагло нахлуват на територията на независим Ирак и безцеремонно се разпореждат със съдбата на местното население.

С други думи, поголовно избиват тамошните кюрди, дръзнали да се присъединят към призива на своите сирийски и турски братя за съвместни действия в името на общото им отечество – независим Кюрдистан.
Ако премиерът Борисов не крие, че е невежа по отношение на историята, ние сме длъжни да му припомним за общите корени на българи и кюрди и да го посъветваме: по-кротко в хвалебствията спрямо държавните терористи в Анкара!

Защото времената бързо се менят, а от центъра на Европа, от окървавения от ислямистите Париж вече долита вятърът на големите промени.
Старите „приятелчета“ на бате Бойко господата Оланд и Саркози вече сдават политическия багаж и отстъпват място на новия патриотичен ред, който неминуемо ще долети и до нашата обезкървавена от нихилистите родина.
Жертвите във френската столица отпушиха народния гняв срещу либералния непукизъм спрямо ислямските агресори, а у нас, в България, този процес тепърва ще набира скорост, за да стигне до победен край над антибългарските диверсанти и до неизбежния ренесанс на изконните национални идеали.


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки