Няма знакова битка от нашата история, в която офицерът и патриот Христо Драгозов да не е „участвал“
Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът и личен архив
Офицерът от резерва Христо Драгозов е сред онази изчезваща порода на българските мъже, за които думите чест, достойнство, род и родина имат значение и смисъл. Защото са кауза и призвание.
„Когато като малко момче дядовците ми, а по-късно и родителите ми все ми разказваха за големите българи, за мъжете, дали живота си за България и свободата й, в мен е покълнало семенцето на онова всепревземащо чувство, че да си българин е нещо велико, грандиозно и е завинаги”, казва шуменецът, който е член на великотърновския клуб „Традиция”.
Няма български хан, цар или княз от 13-вековната българска история, в чиято кожа той да не е влязъл. Няма знакова битка, в която да не е участвал.
Великотърновци още го помнят като генерал-фелдмаршал Гурко на белия кон, гордо препускащ по калдаръмите на старопрестолнината в победен марш при освобождението на града от турско робство. Паметни и пронизващи са думите му като княз Фердинад, произнасящ манифеста в двора на „Св. 40 мъченици” при провъзгласяването на българската независимост. Той е и един от запомнящите се образи във възстановките на историческите картини при честванията на 830-годишнината от въстанието на болярите Петър и Асен.
„Народът ни, който с много кръв, мъка, но и с героизъм е извоювал свободата си, заслужава уважение и признание. България е единствената държава в света, която от създаването й преди 13 века до ден днешен не е променила името си. Това заслужава поклон и уважение и трябва да ни дава самочувствие. Срамно е да не почиташ предците си и да не уважаваш традициите си”, казва беловласият мъж.
Срещам го в църквата „Св. 40 мъченици” с бяла кенарена кърпа на главата, с наметка от овчи кожи, а на врата му виси огромен медальон с българския лъв. На колана му е препасан рог. „Това са символи на българската държавност. С надуването на рога обозначавам, че ханът започва да говори. Това е част от историята ни. Това е част от нас, искаме или не искаме. Трябва да знаем историята си, да помним корените си и да предаваме наученото на децата си”, казва сподвижникът и член на клуб „Традиция”.
Христо Драгозов е завършил Военното училище във Велико Търново. Полковник от резерва, той е инженер по многоканални комуникационни системи и пренасяне на данни. Служил е в Шумен, работил е във военната болница в града, а след това и в БТК.
Болно му е, че залитаме по чуждоземското, че хукваме да обикаляме по историческите забележителности и да почиваме по курортите в чужбина, предпочитайки ги пред българските, които не познаваме просто защото не отиваме да ги видим.
„Всичко тръгва от семейството, от начина, по който възпитаваме децата си. Чуждопоклоничеството има различни методи и способи за влияние. Обидно е, когато виждаш малките момчета да кривят бейзболните шапки настрани, да отпускат панталоните си като американски гамени от гетото и всяка втора дума в бедния им речник да е англицизъм. Семейството е основният виновник, след това идва средата”, непреклонен е в мнението си Драгозов.
Мъжът, пресъздал образите на българските исторически колоси, има двама вече пораснали синове и казва, че ги е възпитал така, че да почитат и зачитат всичко българско. „Правя и ще продължа да правя всичко възможно, за да показвам на по-младите, че си струва да уважаваш българските традиции и история и да имаш самочувствие, че си българин” – споделя житейската си мисия заклетият родолюбец.
Говорим си за образите, които е пресъздавал по десетките възстановки с клуб „Традиция”, и дълбоките очи на беловласия достолепен мъж започват да се пълнят със сълзи, а плътният му глас заиграва на пресекулки от вълнението, което се опитва да скрие. „Най-голямата емоция, която съм изживявал някога и която е невъзможно да се повтори, беше в двора на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Когато изпълних ролята на Фердинанд и произнесох думите, с които завършва манифестът: „Да живее свободна и независима България”, ей тука – горе, на каменната ограда на църквата – възрастните хора проплакаха и ръкопляскаха. Това е като да се родиш отново. Велико чувство!
Днес когато се събираме с приятели и съмишленици, последният ни тост винаги е „Да живее свободна и независима България!”. Няма нищо по-ценно от свободата и независимостта. По-простичко казано: България трябва да е в сърцата ни!”, с невероятна категоричност и вълнение заявява Христо Драгозов.
Според него, за да не позволим отечеството да излезе от сърцата на децата ни, то трябва да влезе в училищата, където да има уроци по родолюбие. Това не трябва да става с безхарактерно отбиване на номера. „На децата трябва да се показват автентични неща. Те трябва да бъдат водени по местата, свързани с величието на българските ханове и царе. Трябва да ги подтикнем да усетят България. Тя е голяма! Тя е над всичко!”, с плам в очите нарежда той.
Христо Драгозов си спомня една случка, която го изкарала извън равновесие. Преди години посетил Военноисторическия музей в румънската столица Букурещ. „Гидът, който ни развеждаше, обясни на групата, че братята боляри Петър и Асен са румънци и преди 8 века са преместили столицата на Румъния в Търново. Българската ми душа и чест не издържаха и си позволих остро да го репликирам – какво си позволява, защо краде и изопачава историята?! А той ми отговори, че политиката била такава – да бъдат възпитавани младите румънци, че са имали царство.
Ето това ме потресе – много добре знаем, че Румъния е създадена на 9 май 1876 г. с благоволението на Русия, а ние, които имаме 13-вековна история, не можем, не смеем или нехаем за нея. Това не бива да се допуска”, категоричен е Драгозов.
Питам го дали сред днешните политици има някой, който като братята Асеневци да може да поведе българите. „Избраниците ни на жълтите павета трябва да чувстват, че България е в сърцата им, за да работят и да се борят за оцеляването и развитието на народа. За съжаление, в сърцата на повечето от тях тупти нещо друго, но не е България“ – отбелязва патриотът и споделя възмущението си, че в предизборните кампании името на родината ни е споменавано с всяка трета дума, изречена от политиците. Но влизайки във властта, повечето от тях започват да говорят и действат по друг начин. Сякаш стават други хора.
Христо Драгозов споделя, че душата го боли, защото създаденото от българските офицери преди години сега се погубва. „За нас, от старата генерация, и сега да свири тръбата, отново ще застанем в бойния строй в името на България. На това трябва да учим младите. Армията ни е на изчезване, но когато се случат тежки събития, тя е там, на първа линия. Не трябва да допускаме да храним чужда войска. Нашата армия е жива в сърцата на много българи“ – абсолютно е сигурен той.
