Министерството на външните работи, днес централната сграда на БАН
26 Ноември 2015, Четвъртък
Акад. Иван Юхновски отговаря на проф. Григор Велев
Проф. Велев, Вие започнахте тази ненужна дискусия с поредната атака срещу Българската академия на науките (БАН) на 5 юни т.г. във в. „Десант”. Бях принуден да Ви отговоря на 26 юни в същия вестник, но на 3 септември Вие подновихте нападките си срещу БАН. Пред читателите на в. „Десант” Вие заявявате, че излагате гледната си точка за Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) въз основа на „неопровержими факти”, формулирани в 25 точки.
В тях твърдите, че регистрираното от Вас и няколко съмишленици през 2004 г. във фирменото отделение на Хасковския съд сдружение на граждани под името „Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)” е правоприемник и наследник на закритата според Вас през 1947 г. от комунистите Българска академия на науките и изкуствата.
За такова отдалечено минало можем да съдим само по документи. Вие обаче не разполагате с нито един документ, доказващ, че истинската БАНИ е била ликвидирана през 1947 г. просто защото тя никога не е била ликвидирана.
В Закона за БАН (ДВ, бр. 40 от 19.02.1947 г.), в чл. 2 ясно е записано, че БАНИ се преименува и преустройва по този закон, т.е. не се закрива. Нещо повече - в чл. 6 на същия закон е записано, че всички членове на БАНИ стават членове на БАН.
Ако все пак, както Вие смело твърдите, БАНИ е била ликвидирана, то какво става с нейните членове - редовни и дописни? Нали точно те, членовете на академичното тяло, са носителите на континюитета, приемствеността и непрекъсваемостта на живота на една академия. На улицата ли са или в затвора?
Верният отговор на този въпрос очевидно не Ви е изгоден и затова решавате да объркате политическите уволнения на преподаватели от Софийския университет през 1945 г. (две години по-рано) с изключените членове от БАНИ. Измисляте си, че от СУ са уволнени 80 души (по документи те са 42-ма) и заявявате, че всички те са членове на БАНИ. Ако това не беше нахална измислица, то БАНИ наистина би загинала. Истината е, че от тях 7 души, а не 80, са изключени от БАНИ през 1945 г.
Архивните документи доказват, че от т.нар. Народен съд са осъдени и изключени от БАНИ 7 души. След 1990 г. тяхното членство в БАН бе възстановено посмъртно от Общото събрание на Академията. От тях двама – акад. Богдан Филов и акад. Борис Йоцов, са разстреляни. Останалите 33-ма редовни членове (академици) избират още на 1.11.1944 г. акад. Димитър Михалчев за председател на БАНИ и през 1945 и 1946 г. провеждат избори за нови членове на БАНИ.
По-късно, в съгласие с чл. 6 от Закона за БАН от 1947 г. всички те, начело с последния председател на „закритата” от Вас през 1947 г. БАНИ – акад. Димитър Михалчев, до края на живота си остават академици в мразената от Вас БАН и имат всички права като такива.
Ако някой се съмнява в това, което казвам, може да се запознае с платежните ведомости в БАН за 1951 г. и да види личните подписи на членовете на Академията за получаване на месечното им възнаграждение.
Сред тях ще види подписите на председателя на „закритата” БАНИ акад. Д. Михалчев,, на ковчежника на БАНИ акад. Л. Чакалов, на секретаря на БАНИ акад. Сп. Казанджиев, на академиците Ал. Балан, Ст. Романски, Ив. Снегаров, Ал. Божинов, Ник. Райнов, Н. Лилиев, Ив. Буреш и т.н. – все редовни членове на „закритата” БАНИ. Тази практика за изплащане на месечно възнаграждение на пенсионираните членове на БАНИ е въведена от министъра акад. Богдан Филов още през 1940 г.
От казаното дотук и от всички документи е пределно ясно, че БАНИ не е била закривана, тя е била преименувана и неин правоприемник е БАН – не само по силата на буквата на Закона за БАН от 1947 г., но и чрез реалното му изпълнение, осигурило приемствеността и непрекъснатостта на живота на академичното тяло от времето на първия Закон за БАН от 1912 г. и до днес.
И всичко това наистина е станало, въпреки натиска и първоначалните желания на някои представители на тоталитарния режим – просто защото общественият авторитет на Академията е бил висок и това ги е отказало да посегнат върху нея.
Проф. Велев, Вие смятате, че във фирменото отделение на съда в гр. Хасково сте възстановили реално незакритата БАНИ. Тази Ваша регистрация няма нищо общо, освен присвоеното название, с истинската БАНИ (1940-1947 г.), чието съществуване като приемник на дотогавашната БАН, дейността и отношенията й с държавата са уредени със специален Закон за БАНИ (ДВ, бр. 95 от 25.04.1940 г.). От създаването си със закона от 1912 г. БАН е национална институция, тясно свързана с нашата държава, с признато право за самоуправление, но и неразривна част от българската държавност. Затова внушенията, които правите, че БАНИ получавала минимална държавна субсидия, са поредната дръзка измислица.
В публикувания бюджет на БАНИ за 1941 г. от общо 3,6 млн. лв. субсидията от държавата е 64%. Ако добавим към това освобождаването от данъци и безплатното печатане на изданията на БАНИ (съгласно Закона за БАНИ) , този процент ще нарасне значително. Това ли са Вашите „безспорни факти”, г-н Велев?
Въпреки че седалището на истинската БАНИ е София, съгласно закона от 1940 г., Вие сте „възстановили” БАНИ в родното си Хасково, защото в София не сте успели. А не сте успели, защото Софийският съд спазва Закона и Вие добре знаете това. Просто само в Хасковския съд сте могли да присвоите носеното от БАН в периода 1940-1947 г. име БАНИ.
Това не поражда за вашата БАНИ никакви права на правоприемство, колкото и да убеждавате, че сте я регистрирали с Устава на БАНИ от 1940 г. Впрочем, Вие отдавна сте нарушили този Устав най-малкото защото нормата за броя на академиците в него е 48 души, а на член-кореспондентите е до 20 души. Вашите членове днес са вече над 300.
В крайна сметка, очевидно само Вие в България сте „закрили” БАНИ през 1947 г., за да можете да я „възстановите” през 2004 г. и да се самообявите за неин академик и председател.
Когато твърдите, че нямате никакви реституционни претенции към БАН, най-малкото не сте искрен, защото преди по-малко от година – на 17.11.2014 г., разпространихте в печата новината, че Вашата БАНИ започва съдебни дела за връщане на „незаконно отнетите” й от БАН имоти. Юридическата наивност на подобни претенции на БАНИ-Хасково, регистрирана по хрумване на случайна група граждани, е очевидна, тъй като тази БАНИ няма никаква връзка и правоприемство с истинската БАНИ (1940-1947 г.), утвърдена със Закон от 1940 г. Елементарна истина е, че правоприемството не може да се самопоражда по нечие хрумване.
Така че и тези поредни претенции и приказки за някакво възстановяване на имоти на БАНИ от БАН са съвършено несериозни и затова безсмислени.
За съжаление, виждам, че от позицията на войнстващ антикомунист продължавате несдържаните си политически нападки и обвинения срещу БАН. Как открихте, че през 2015 г. БАН, в която работят 6 700 души, от тях 400 професори и 1050 доценти, създаващи над 60% от научната продукция на България, е „последният бастион на тоталитаризма в ЕС”?
Не мога да не кажа, че БАН от 1988 г. не е имала председател, който да е бил член на каквато и да било партия преди 10 ноември. Нейният Устав забранява в нея да развиват дейност политически партии и движения.
Законът за БАН от 1991 г. и последвалите го реформи в БАН (1992-1996 и 2010-2014 г.), както и международният одит на научната дейност на БАН, бележат развитието на Академията като модерна национална организация за научни изследвания, въпреки постоянните финансови трудности.
Вие не обругавате абстрактното понятие БАН, а клеветите няколко хиляди почтени български учени, без да имате капка право за това. Защо не клеветите най-добрия и най-стария ни университет, нали и той е работил в условията на тоталитарното общество и преподаването в него е било задължително в пълна хармония с господстващата тогава идеология? Може би защото не сте се сетили да се обявите за правоприемник на закритото през 1907 г. Висше училище?
А другите университети, особено създадените при социализма, не са ли и те крепост на тоталитаризма по Вашата логика? Може би там процентът на работилите за ДС спрямо проверените членове на ръководствата за периода 1989-2014 г. да е нула или много по-нисък, отколкото в БАН? Би трябвало да сте по-информирани, че в редица университети този процент е по-висок, отколкото в БАН, тъй като според официалните документи съучредителите на Вашата БАНИ (без един) сте тясно причастни към тази тематика...
Тези неща са особено добре видими в Решенията на Комисията за досиетата за университетите у нас, публикувани през 2014 г.
За съжаление, Вие нарушихте правилата на академичното поведение и пред читателите на в. „Десант” ме причислихте към комунистите в БАН. Досега мълчах, но клеветата се повтаря публично и съм принуден да Ви отговоря.
Никога, преди и след 1989 г., не съм членувал в никаква партия.
Заедно със семейството ми по политически причини бях изселен от София през 1945 г. за период от над 10 години и в Севлиево активно изучавах особеностите на земеделския труд и скотовъдство.
За този тежък период от живота – моя и на семейството ми, имам Удостоверение N 20224, издадено през 1992 г. от МВР, съгласно Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Проверяван съм 5 пъти от Комисията по досиетата за принадлежност към тайните служби – служебно и по мое искане (последния път – на 30.01.2015 г.). Не е установена моя принадлежност към тайните служби на НРБ.
На Вас, обаче, г-н Велев, ролята на войнстващ антикомунист не ви отива. Били сте и в партията-ръководителка, достоен член, а в Решение 2-324 от 24.04.2014 г. на Комисията по досиетата Вашето име е първо в списъка на сътрудниците на тайните служби от Тракийския университет. Съжалявам, че насила ме принудихте да кажа тези неща.
Накрая искам да препоръчам на Вас и на Вашите съмишленици да прекратите постоянните си неоснователни нападки срещу БАН и ако сте създали Вашата организация наистина за развитие на науките и изкуствата, това и правете. Не я превръщайте в трибуна на политическата и личната си агресия. Защото членовете на Вашата БАНИ, сред които има и достойни представители на изкуството и медицината, едва ли са наясно колко несъстоятелни са Вашите започнали от 2004 г. претенции и обвинения към миналото и настоящето на БАН.
Ами сегашният председател на БАН отдавна е навършил 70, ама си седи. Двама мои приятели станаха академици по времето на стария и изобщо не са "наши". А последният конкурс за академици при сегашния е направо позорище, натъпкаха свои хора без никакви приноси и с манипулации. Срам! А прославата на неоосманизма тази седмица си е направо предателство към България. този Воденичаров трябва да го изгонят с камъни.
1
пшмним много доьре
27.11.2015 07:12:47
0
0
този небългарски с българско име бивш/едвам го изгониха от бан,въпреки че, беше навършил 70 г /не тряюва да дава акъл на сегашния шеф на бан защото при неговото управление титлите порф.и акалемик се дававха не по трудрвете им а по партиина инич/нашите/
