Наричана билка за столетници, тя е и прекрасно градинско цвете
Една от легендите за салвията гласи, че ако човек я отглежда в дома си или в градината си, никога няма да му е нужен доктор. Древните медици Хипократ и Педа́ний Диоскори́д са смятали това растение за свещена трева и за най-полезното лекарство (особено при женско безплодие). Поради това, когато в Древен Египет след епидемии или войни броят на населението намалявал, жените били принуждавани да добавят в храната си това растение, „за да се умножи населението по-бързо”.
В Европа растението е пренесено от римляните и през Средновековието изключителните му лечебни свойства са били широко използвани, като с него лекували дори чума. За това красноречиво говори фактът, че през 1688 година излиза книга, в която цели 414 страници са посветени на безценните целебни качества на тази билка..
С течение на времето обаче много от сведенията за лечебното въздействие на билката върху човешкия организъм са загубени и поради това съвременното му приложение в народната медицина и хомеопатията е твърде скромно.
Наименованието на салвията произлиза от латинска дума salveo, която означава „лечение, да се чувстваш добре, да бъдеш здрав“. В ботаниката има над 180 установени и описани нейни разновидности, свойствата на всяко от които в една или друга степен се отличават от тези на останалите. Така например Salvia divinorum има силен халюциногенен ефект и в Централна Америка се приема чрез пушене или дъвчене, предизвиквайки краткотрайна еуфория.
Силните лечебни свойства, определяни с право в далечното минало като магически, притежава само видът Salvia officinalis, известен най-вече като градински чай, както и с другите си наименования божигробски босилек, теменче, рожково биле.
Това растение е малък вечнозелен храст с дървенисти стъбла, сивкави листа и с ярко лилави дребни цветчета.
Листата на салвията съдържат около 1,5- 2 % етерично масло. В химичния състав на билката още са открити алкалоиди, флавоноиди, дъбилни вещества, урсолова, олеанолова и хлорогенова кислини, витамините Р, PP, ниацин (вит. В3), А, B1, никотинова киселина, фитонциди, уваол, парадифенол.
Цъфти през юни-юли, предпочита слънчевите места, песъчливата почва и сухия климат.
За лечебни цели се използват листата на тази билка за столетници. Тя е силен антиоксидант, има противовъзпалително и кръвосъсирващо действие. Успешно лекува косопад, заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт, има облекчаващо действие при язва и гастрити, намалява потоотделянето и успокоява внезапните топли вълни при климакс.
С отвара от салвия се повлияват добре изгаряния, ухапвания, кожни заболявания, както и някои гинекологични заболявания (например обилно бяло течение). При артрит и травми се препоръчват компресите със салвия.
Чай от билката се използва още при силни менструални болки и нарушен цикъл, както и за укрепване на имунната система, подобряване на храносмилането и лекуване на афти. Ефективен е при безсъние, депресия, умора, главоболие. Освен това подобрява паметта, заради което се препоръчва при болестта на Алцхаймер и деменция.
Противопоказна е за бременни и кърмачки, както и при наличието на остър нефрит.
Ето и няколко лечебни рецепти с билката.
Рецепта 1 (при заболявания на стомашно-чревния тракт): 5 г ситно нарязани листа салвия се варят с 400 мл гореща вода. Прецежда се, оставя се да изстине и на всеки 3-4 часа се приемат по 20-30 мл.
Рецепта 2 (при възпаление на дихателните пътища): 1-2 г масло от билката се кипват в гореща вода и с парите се правят инхалации.
Рецепта 3 (при заболявания на нервната система): 5 г листа от салвия и 5 г дъбова кора се заливат с 50 мл гореща преварена вода. Престояват така 2 часа, след което течността се прецежда. Това се приема 3 пъти на ден преди хранене.
Рецепта 4 (вино от салвия): 80 г листа се заливат с 1 л червено вино и престояват в затворен съд 8 дни. Пият се по 20-30 мл след храна. Укрепва имунната система и лекува смущения в стомаха и червата.
