Богати българи не дават и грош на Христо Ботев


Богати българи не дават и грош на Христо Ботев
Христо Ботев
25 Ноември 2015, Сряда


Нито Христо Георгиев, нито Найден Геров се трогват от молбите на поета за помощ

Автор: Борис Цветанов

През 1866 г. Христо Ботев изпраща на Петко Рачов Славейков „Майце си“ и той го отпечатва в „Гайда“. След две години ще възкликне: „Жалко е, че между нашите писатели не виждаме не само поетически таланти, но нито такива, които с наклонност поне да се занимават с тази част на книжнината ни; едного само познаваме от нашите млади, момък с поетически способности, но и той или не пише вече, или нищо не обнародува, което е не малко загуба за нашата книжнина („Македония, 13 юли 1868 г.).
Славейков не подозира причините за мълчанието на младия поет. Изследователите не са се задълбочавали над трагедията, която изживява в тия две години Христо Ботев. Мимоходом се отбелязват кратки учителствания, опити за учене, работа в печатници, опити за издаване на вестници, обширни изследвания се мъчат да разгадаят гениалността му не само в поезията, но и прозата... И това е.

Никой не наднича зад кулисите, за да види, че тогава този 20-22-годишен мъж пише: „...съм станал гол и бос, та ме е срам да се покажа пред приятелите“. И още: „паднал съм в такава бедност, гдето освен че съм станал гол и бос, нямам даже и насъщния хляб...“.
Първият откъс е от писмо до фрашкания с пари милионер Христо Георгиев, а вторият – до Найден Геров, руски агент, който също не е сиромах.
Симеон Радев едва в наши дни в издадения ръкопис „Произходът на съвременна България“ отбелязва, че Ботев “във всичко, което го обкръжава, вижда само тъма и враждебност. Бедността, мизерията, бунтът срещу една съдба, която той намираше за несправедлива, бяха предизвикали у него нещо подобно на онова състояние, което лекарите наричат „нервна провала“, което прави човека твърде различен от себе си“.

„Нервна провала“ е онова, което днес лекарите наричат „дълбока депресия“.
„Добрий бай Найдене, по преди ви бях писал и с нетърпение чакал отговор, за да излезна от това гнусно положение, в което съм паднал, откакто съм излязъл от училището и, което, ако някой не вземе участие, може да ме погуби“ – пише Ботев до Найден Геров на 21 септември 1867 г.

В писмото си той обяснява, че искал да се завърне в България, но откъде средства за път. Обърнал се към Христо Георгиев. „Нему аз припадвах със сълзи да ме снабди с разноски, за да дойда и захвана работа, но при очите ми причерня, получих отказ, косите ми се свиха на главата като виждам, че веч зимата захваща. Аз бях отчаян и навремени дохождаха такива припадки (припадъци), щото ако се повторят, може да ме докарат до престъпление или да ме убият. Днес дохождах пак да му се моля и той уж вникна в положението ми, даде ми поне съвет...“.
Щедрият акъл на милионера е, че би му дал някаква дребна сума, но Найден Геров да му стане поръчител.

И Ботев – унижен и оскърбен, моли за това автора на епическата поема, който отдавна е скъсал с поезията: „Вярвайте, бай Найдене, че аз не ще се окажа безчувствен и неблагодарен, да ви се отплатя за туй добро и на бай Христо парите“.
Като наивник поетът вярва, че може да спечели нещо от книги: „Всичко ще имам сега с малкия ми труд „Първи поетически опити“, за които бях публикувал в „Дунавска зора“, че ще ги напечатам и които може да съставят една книжка от 15-20 печатни листа и превода на „Органическото възпитание на человека“ от д-р Шпела; тях аз искам да продам някому – но тука няма кому.“

Той имал твърдото намерение да бъде учител в България и още моли Геров да го препоръча в някоя община в Карлово или Стара Загора, като обещава: „Познанията ми няма да ме посрамят“.
Не само Ботев моли Найден Геров за поръчителство. Молба за такава гаранция му отправя и бащата на поета. Найден Геров не си помръдва и пръста. И Ботев отново е принуден да удря коляно на Христо Георгиев.

„Вий ще се умиловостите, ако не на мене неопитния, то поне на бедното ми семейство, което, както ми пишат от Цариград, останало без никаква подпора... Това недостойно положение (ме кара) да вярвам, че няма на кого друг да се надея и да се моля на вам и вас, добрий бай Христо, ще имам за благодетел... Вий видите, без да ви казвам, че съм гол и бос, та ме е срам да се покажа пред приятелите, камо ли да се ява пред родителите си, които вместо да утеша, още повече ще наскърбя, като хвана да се нуждая от тях“.

Нищо не трогва Христо Георгиев. Ако ти, читателю, се учудваш на цинцарлъка на големия благодетел на Софийския университет, знай още, че той и брат му Евлоги не се бръкват и за една копейка при учредяването на Българското книжовно дружество (впоследствие прераснало в БАН, б. а.). Нещо повече – правят си тънки сметки, съветват учредителите да не внасят събраните суми в банка, а да ги дадат в тяхната каса,  те да използват парите по свое усмотрение...
„Христо Ботев – пише милионерът, – доколкото можах да го разумея, е малко лекичък на ума...“ (Архив на Найден Геров, т. I, стр. 288).

Не само пренебрежението на „добрий бай Христо“ и „бай Найден“ среща Христо Ботев в обетованата румънска земя. Накриво го гледат и в прехвалената Добродетелна дружина – там наистина по някое време му отпускат помощ от 20 франка – чиста милостиня...
Малко известно е, че поетът е искал да участва във Втората българска легия, има го черно на бяло в „Български глас“ от 13 август 1877 г.: „Аз, Ботев, и много образовани момчета, щяхме да заминем за Белград още през 1867 г., но оставихме по други причини за 1868...“. Предполага се, че авторът е Олимпий Панов.

Цялото почтено емигрантство в Браила не гледа с добро око на Ботев. След като свършвал работата си в печатницата на дядо Паничков, той скитал по кафенетата, дружал с „хаджидимитровци – хъшове наречени“, сред които се мяркал и Стефан Караджа, нощувал из кръчмите...
Искал да тръгне с четата на дядо Желю войвода като писар, но „войводата бил излъган от Одеските просяци – патриоти и от болгардските философи и браилските щедри на думи спекуланти“.

Тия браилски спекуланти лъгали и младия Ботев (като че ли пък някога е бил стар – по-точно думата е „ранния“) цяла година, че ще му осигурят стипендия, за да учи в Прага.
Той е бил недолюбван и в родния Калофер, докато за кратко време учителствувал там. Гражданството (?) било недоволно от поведението му – ходел по кръчмите, кафенетата, събирал се с пъдари, дървари, говорили си против властта и чорбаджиите...
Няма нужда повече да се спираме на причините, поради които Христо Ботев изпада в дълбока депресия. По-добре да отворим очи за това как той преодолява тази криза, която би смачкала и най-силния духом човек.

„Живея – пише той – до Киро Тулешков, на самия край на Букурещ в една ветреничава (вятърна) воденица, заедно с моя съотечественик Васил Дяконът (един професор все още си дрънка, че Ботев и Левски не са се познавали, но ние не му придиряме, още повече, че писахме за това в „Десант“). За препитание не ни питай, защото едвам на два-три дена намираме хляб... Дрипите, които имам, се съдраха и мене ме е срам да изляза деня на улицата“.

Писмото е добре известно, за да се спираме още на него...
Само да отчетем, че „чудният характер“ на Левски е причината Ботев да зачеркне „дълбоката депресия“ и да пише още на Киро Тулешков: „При всичкото това критическо положение, аз не си губя дързостта“.
Няма две мнения, че и поетът революционер е оказал влияние върху Апостола на свободата. Двамата са двете страни на една и съща монета...


Христо Георгиев Найден Геров Киро Тулешков

В категории: История , Горещи новини

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
playboy targovez parfjumsho
29.11.2015 08:31:16
0
0
ami bogati balgari i bogati nebalgari ne davat pari na takiva kato levski botev karadshata che gevara sandokan zoro garibaldi i podobni po mnogo prishini parvo kato im dadat pari moshe da stnat targovzi i bogati kato tjah i da im
badat konkurenzia no verojatno davat pari kato im se podskashe she takiva kato levski botev karadshata che gevara sandokan zoro garibaldi i podobni mogat da im pomognat da si opasjat po dobre bogatstvata shenite semejstvata dezata .
taj kato ne sam ot tipa levski botev che gevara i podobni ne sam i ot bogatite to samo moga da predpolagam podobni mnenia a moga da shelaja da bada kato prjakorite mi goreopisani to otivam misleno po toplite kurorti na sredisemno more indijskia atlantisheskia tihia okean moshe i s sheni kato ljubimite na don kihot dulinea toboska dalgopolska kadeto da pravja prijatni i polesni zaposnatstva i prijatelstva kato lelja mi imelda markos , shisho mi karlos slim helu ,shisho mi kash oggi i drugi shishovzi i leli ot zjal svjat
2
playboy targovez parfjumsho
26.11.2015 08:31:59
0
0
mnogo po umni balgari i nebalgari predposhitat amerikanskata sistema na zaplashtane vseki den ili vsjaka sedmiza no naj kasno vseki mesez
poneshe tesi koito rabotili za malko pari ili bez pari ot ideologisheska shistota za shishkovzi kato stalin hitler shivkov i drugi podobni s ushas naushili sled kato bili svaleni ot vlast i umreli she sa bili kriminalni prestapnizi i izvratenjazi
a tesi koito bili polsvani da rabotiat kato vojnizi ili kapitani ili polkovnizi ili generali polushvali saotvetno na ranga si zaplatite nagradite i nakasaniata si samo targovzite koito pravili peshalbi koito mosheli da pravjat vseki den i si vloshili parite kadeto sa sigurni ne sa polushavali nito povishenia nito nagradi poneshe bili skromni i dovolni s peshalbite si
i ot shenite si i ot ljubovnizite si a tesi koito ne bili nito voenni nito polizai nito targovzi ne polushavali nito povishenia nito nagradi nito nakasania nito peshalbi i trjabvalo da kopajat v selskite si gradini
zatova az vinagi sam shelal da bada zdrav skromno bogat targovez mediator posrednik s mantalitet na playboy i s latinoamerikanski balkanski mantalitet s mnogodetno hristiansko semejstvo kato gospodin parfjumsho tabakov merakov novakov i kato artista krastjo sarafov i arnold schwarzenegger i podobni i da imam prijateli po zjal svjat zdravi bogati svobodni besdomnizi koito da dojdat da shivejat izvestno vreme v moja dom kojto e i boshi dom sreshtu zaplashtane na naem v kojto mogat da otsjadat i mladi hubavi zdravi sheni s mantalitet na monahini no ne s mantalitet na monokini posnati v jugozapadna germania kato ,,,mauerbluemschen,,, po nemski pak sreshtu naem zaplashtane ako moshe
ako moshe .
1
БЪЛГАРИН
25.11.2015 10:38:10
0
0
Това са русофистиличните слуги, те не подкрепят България. Те изпълняват заповедите на мАсквА. [cruel]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки