Лошите ченгета, добрите и някакъв преврат

Автор: Анна Александрова

Ако не друго, то поне кахърните физиономии на цялото ръководство на ГЕРБ в нощта след втория тур на изборите намериха своето обяснение. Лидерът на ГЕРБ Борисов (бивш главен секретар на МВР), заместникът му по партийна линия и шеф на щаба, постигнал десета поредна победа – Цветанов (ексвътрешен министър), както и цялото останало ръководство на партията победителка изглеждаха така, сякаш са им потънали гемиите. 
Имало е защо да се чувстват като жертви на Пирова победа. Предстоеше свалянето на маските...

Първата една година от управлението премина на един дъх – като меден месец с електората, омайван с бодряшки отчети за милиардно преизпълнение на приходите в бюджета, с откриването на парчета от магистрали и пречиствателни станции, с мантрата за видими резултати преди и след изборите.
Дебелият край на поредното най-успешно управление с труд бе крит буквално до втория тур на изборите. Въпреки че по това време финансовият министър Горанов вече бе започнал да вие като линейка колко нереформирани и тежки за бюджета са нереформираните съдебна система, МВР и армия.

Междувременно правителството прие на извънредно заседание проектобюджета за 2016 г., който се оказа в комплект с актуализация на бюджета за 2015-а, както и с работещ модел на Прокрустово ложе за силовите структури.

Пари няма – действайте!

Когато едно Прокрустово ложе е ковано от финансист, действащ като аватар на незабравимия Симеон Дянков – Постната пица, просто няма начин да не се готви гилотина или за главата, или за краката.
По лоша традиция от години насам се предвиждаше първата изкупителна жертва на девиационния модел на непрекъснати икономии да стане армията. Не се случи – поне на пръв поглед – въпреки че надали е заради заплахата на президента да наложи вето на бюджета, ако няма достатъчно средства за поддържане на отбранителната способност. Така се появиха планирани някакви пари като първа вноска за нови изтребители и фрегата, а секирата за личния състав остана временно заровена.

Втората нарочена от финансовия министър система бе съдебната. Както вече е ставало дума, между Темида и Горанов има отдавнашна закачка за пари, но през последната година нещата загрубяха, стигна се до намесата на Конституционния съд, както и до заплахата да бъдат сезирани международни институции за опитите на министъра да посяга на независимостта на съдебната власт.

Горанов отстъпи. Със сигурност е временно. Някои магистрати, наблюдавайки какво става с полицията и армията, с основание се притесняват, че и техния ред ще дойде.
Но междувременно по улици и площади излязоха полицаи, военни, надзиратели в затворите. Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев побърза да качи на страницата си във „Фейсбук” снимка на финансовия министър, под която написа: „Този ще надмине постиженията на Дянков в събарянето на Борисов”.

Горанов, ти също си записвай!

Надали е така. Ако сте гледали внимателно как на последното заседание на правителството Борисов нареждаше на главния секретар на МВР Георги Костов какво да каже от негово име на протестиращите полицаи, сигурно сте чули и репликата: „Горанов, ти също си записвай!”.

Би било прекалено голям комплимент за настоящия финансов министър да се смята, че прави самостоятелна политика или действа зад гърба на премиера в ущърб на неговата голяма любов – МВР. Всъщност и след тези избори чухме, че ако Румен Петков и Георги Първанов не били изгонили Борисов от МВР той изобщо нямало да тръгне да прави партия (в предишната версия се казваше, че още щял да марширува по плаца) и така днешната синя карта на взетите кметства щяла още да е червена като едно време. Пу, да не чуе дяволът!

Между другото, министър-председателят заплаши с оставка. След него щял да дойде Орешарски и дори и да даде повече пари, след две години в България вече няма да има какво да се яде. Би трябвало да се провери дали Ванга е правила подобно предсказание или тепърва ще й го сложат в устата...
Но така или иначе скандалът на седмицата, на месеца, вероятно и на годината е масовият спонтанен протест на хората от сектор „Сигурност”.

Първоначалната идея, записана в преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета за 2016 г., бе да им се отнемат 20-те заплати при пенсиониране, както и добавката от 2% към заплатата за всяка прослужена година, плюс порционът за храна, както и рязко да се намалят длъжностите, които и занапред ще дават право за пенсиониране  при условията на І-ва категория труд. Орязва се и годишният платен отпуск от 30 на 20 работни дни.

Всъщност поне по линия на МВР целта е да бъдат спестени едни 25 млн. лева. Само че, ако продължи лавината от рапорти за пенсиониране и желаещите да кажат „Сбогом” на кубинките станат примерно 10 000, от бюджета ще трябва да им изплатят поне 200 млн. лева обезщетения. Голяма икономия, няма що!
Нека уточним: говорим за нещо, гръмко наричано реформа и засягащо не само за МВР, но и ДАНС, разузнаването и контраразузнаването, военнослужещите, работещите в местата за лишаване от свобода и пр. В същото време за тази зима не са планирани средства за отопление на полицейските управления... защото системата е в преразход, най-вече за заплати.

Говорим също така за противопоставянето на едни граждани на други. Това би могло да се тълкува като прилагане на принципа „Разделяй и владей”, ако не беше направено малко дървено, доста показно и като капак – напук на нормалната логика.
Дали ще научим кой е тайният съветник на операция „Да разлаем кучетата”?
В досегашната история на политиката Made in Borisov сценарият почти винаги е като в класическа холивудска продукция със задължителен хепи енд.

Някой извършва неправда зад гърба на първия партиен и правителствен ръководител, но той научава или му се обажда съвестен гражданин (като Алексей Петров например). След което справедливостта е възстановена, виновните са дадени на прокуратурата, гражданският мир е спасен, Орешарски е наруган, а премиерът е в любимата си роля на аплодиран победител.
Това развитие на ситуацията изглеждаше най-логично и при кризата с протестите на работещите в сектор „Сигурност”.

Тук му е мястото да изтъкнем, че за първи път от много години – поне от времето, преди Борисов да стане главен секретар на МВР – политическото и професионалното ръководство не застана по подразбиране на страната на служителите.
Румяна Бъчварова може и да е добра като личен пиар на Борисов, но е отчайващо неспособна да се впише в МВР, да разбере какво се прави там, къде и как трябва да се реформира. Поради което е най-слабият вътрешен министър, който сме виждали, пък не е като да не са влизали некадърни администратори в сградата на ул. „Шести септември”.

Вече повече от половин година Бъчварова е в явен конфликт със синдикалните организации на служителите в МВР, а при гилотината със заплатите при пенсиониране дори се опита да го играе изненадана. Вярно е, че полицията ни е отдавна девоенизирана, но надали някога ще възприеме министър, който се крие в сянката на премиера, вместо да се държи като командир, готов да поведе хората си.
В известна степен същото може да се каже и за сегашния главен секретар Георги Костов, който по-скоро изглежда като трансмисия на чужда воля и заповеди, та дори това да е волята на премиера или на министъра.

Но да се върнем към възможните и демонстрираните сценарий. Първият и най-логичен от тях предполагаше на сутринта след първите протести на полицаи Борисов да обяви пред Бъчварова и главния секретар, че исканията са чути, привилегиите се запазват и нещата остават такива, каквито са.
Да, ама не! Борисов люто се скара на Георги Костов, както и на полицаите, даващи – по думите му – пример на обществото как се вършат незаконни действия. После обяви частични отстъпки – запазване на порциона и на 20-те заплати при пенсиониране на сега работещите в МВР. И посъветва тези, които тепърва ще стават полицаи, да работят за каузата, защото бонуси при пенсиониране няма да има.

Според премиера армията е дала пример как трябва да се прави – в сряда военният министър Ненчев свика Съвета по отбраната, за да се обсъдят промените, записани в проектобюджета за 2016 г. и призова военнослужещите да се въздържат от прибързани и крайни действия. Само че и армията се готви да участва в общонационалния протест, насрочен за 8 ноември.

Така стигаме до втория възможен сценарий. Орязването на възнаграждения и социални придобивки на полицаи и военни съзнателно е направено така, че да се стигне до спонтанни протести. Протестите дават основание на премиера Борисов да подаде оставка и да тръгне към предсрочни избори, разчитайки на повторение на електоралната подкрепа, получена на местния вот. Смятало се, че при парламентарни избори в скоро време ГЕРБ може да разчита дори на собствено конституционно мнозинство, т.е. на повече от 180 депутати.

Този сценарий щеше да изглежда като изсмукан от пръстите, ако в късните следобедни часове на 4 ноември един от сайтовете, контролирани от Делян Пеевски – ПИК – не излезе със  заглавие: „В ход е държавен преврат! Борисов веднага трябва да иде на предсрочни избори. Да ги спечели с абсолютно мнозинство и да управлява сам. Няма друга бариера пред заговорниците”.
Ако оставим настрани фактът, че заглавието е от типа „Последният да затвори вратата”, то има и една добра страна – казва в резюме всичко, което главният редактор на споменатия сайт развива в няколко хиляди думи по-нататък.

Смята се, че този сайт и другите медии, контролирани от Пеевски, изпълняват поръчка, част от която е дискредитирането на министър Бъчварова. Което се потвърждава и от следния абзац във вече споменатия коментар: „Убеден съм, че при избори март-април ГЕРБ ще извоюва абсолютно мнозинство. Това ще им позволи да се отърсят от безумни коалиционно-кадрови компромиси тип „военния министър Николай Ненчев”, „правосъдния Христо Иванов” или „здравния Петър Москов” (по-известен като министъра със светкавиците в очите). Ще им позволи да преосмислят и присъствието във вътрешно министерство на безполезната, но угодна хем за ГЕРБ, хем за Реформаторите, хем за кръга „Капитал” Румяна Бъчварова” (край на цитата).

За кандидат-покойника – не само добро

Протестите бяха започнати от полицаи, при това по най-драстичния начин и едновременно незаконен начин – с блокиране на възлови кръстовища в София, конфронтиране с гражданите, шествия от парламента до Министерски съвет, обидни скандирания по адрес на парламента и депутатите.

Което е повод – при цялото уважение към труда на служителите от сектор „Сигурност“ – да се припомни, че ефективността от работата им е пределно ниска, поне при противодействието на престъпността. Далеч по-добре се справят при охранителни мероприятия, например когато трябва да изведат блокирани в Народното събрание депутати с бял автобус, раздавайки палки и юмруци на корем. По отношение на речниковия фонд го докарват до средно мутренско равнище, а при разкриването на кражбите на коли в София успеваемостта им е малко под 2 процента.

Тази тежка, тромава и многохилядна система наистина се нуждае от реформиране, но това няма да стане с едното орязване на парите, които и без това са обидно ниски. Нито само с приказки за това как ще си направим една малка по численост, но модерно оборудвана и качествено обучена полиция. Защото след 10-годишно говорене на  подобни приказки по адрес на армията, днес имаме една малка по численост, но с остаряло оборудване и демотивирана войска, в която военните пилоти сънуват, че летят, а подводничари и ракетчици се чудят дали да вярват на спомените си за това въоръжение  или халюцинират.

Нужна е добре обмислена и приемана от политиците и хората в сектор „Сигурност” реформа, която да не се явява като гръм от ясно небе и да няма за цел прогонването на всички онези, които разчитат на едната заплата и компенсациите при пенсиониране. Другите, които се уповават на рушветите, на участието си в едни или други схеми с контрабандисти и трафиканти на хора, на рекета на пътя – те ще останат в системата, защото не разчитат на едната заплата.
Разбира се, добре би било политическото заиграване с армия и полиция да отпадне от арсенала на управляващи и опозиция, но това няма как да се случи, поне докато тяхната полиция ги пази.

Между другото, ето и съветът на вече споменатия Богомил Бонев към полицаите: „Винаги съм смятал, че който презрително ругае полицаите, пее в хора на престъпниците.
И сега инструктаж на самите полицаи:
Искате да си го върнете на политиците за унизителното отношение?
Не ги пазете, когато утре други хора се вдигнат да защитават правата си;
Не събирайте глоби за това, че ще бойкотираме новите цени на винетките, както и всякакви други идеи за обиране на населението;

Създайте си своя организация, както правите сега, за да не допуснете повече измами на бъдещи избори;
Предложете свой вариант за реформа, така че корумпираните да бъдат задържани, а не да ви се подиграват...”
Звучи разумно и възможно. За разлика от думите на министър Бъчварова, която заяви, че не разбира младите хора, които още отсега мислят какви пари ще получат при пенсионирането си...


В категории: Политика , Горещи новини