Все си мислим за будителите предимно като за книжовници и революционери. За този Първи ноември нека ги видим и откъм една от най-старите професии – лекарската.
Защото самата им работа е свързана с пробудата към лично духовно и социално здраве.
Първи ноември е и денят на светците Дамян и Козма, наречени безсребреници. Великите лечители по Божия промисъл от раннохристиянските времена са били напълно безкористни. Когато при едно изваждане от тежка болест оздравялата жена поискала да се отблагодари с три яйца и по-малкият брат Дамян приел скромния й дар. Козма узнал, че е нарушен обетът да не се вземат никакви дарове за лекуването и поръчал на християните да не го погребват в един гроб с брат му. Това по-късно не било изпълнено, но заветът за необлагодетелстване си останал...
Днес знаем какво е здравеопазването ни – общо взето, опазване от здраве. Не че няма отлични талантливи и верни на Хипократовата клетва медици, но процентът им е угнетяващо малък. Всеки, който е минал по перипетиите на здравноосигурителния лабиринт, знае, че благоприятният изход често е рисков като игра на руска рулетка. Лекарската професия е свързана тясно и със смъртта, но това не означава, че практикуващите я трябва да са циници, особено в една ограбена откъм социална справедливост страна като България. Затова срещнатите злоумишлия трябва да се приемат като вид организирана престъпност. А лекарските грешки – като негодност за тази свръххуманна професия.
Та лекарят трябва да е и будител, каквито са били повечето лекари през вековете – високообразовани, носители на интелект и култура, практически майстори на медицинската психология и оттам изпълнени с емпатия към страдащите. А немалко доктори днес трябва да се лекуват от злокачествен атеизъм, от алчност и корупция. Всеки от тях трябва да знае, че човекът е жалко смъртен и затова не трябва да бъде безжалостно лаком, че болестта и случайността дебнат всекиго. Да преобръщаш джобовете на бедни и болни хора си е половин мародерство, което буди пълно отвращение. Подобни медици често се държат с пациентите едва ли не като повелите на живота, а човекът не може да бъде повелител дори на мухите...
Разбира се, има малък медицински елит, и то на световно равнище. Той се състои на първо място от хора с главни букви и след това – от високопрофесионални специалисти.
Но драмата е в конвейера на лекуващата конфекция, където все не достигат бюджетните пари и точните структурни решения. А частният сектор е още по-трудно проследим за контрол. Така, с изключение на вечно будните екипи на Спешна помощ, най-буден остава стремежът към лесна печалба.
А когато медицински лица отиват на работа в чужбина, се преобразяват от немай къде и работят както трябва – явно там приемат други манталитетни норми, които ги правят по-тихи от водата, по-ниски от тревата и по-точни от дата на заплата. Метаморфозата на българина!
Будителите за нас са пример за патриотизъм. Той се отнася и до днешните лекари като особени просветители в едно болно време. И големият проблем е колко от тях са наследили нещо от християнските лечители Дамян и Козма и колко от тях са демони на печалбарството.
