Германският манастир отбелязва храмов празник


Германският манастир отбелязва храмов празник
Манастирската църква
01 Ноември 2015, Неделя


Най-голямата обител в Софийската Света гора, носеща името на св. Иван Рилски, винаги чества светеца по стар стил


На 1 ноември храмов празник отбелязва най-старият манастир в Софийската Света гора – Германският. Обителта е построена през Х век и носи името на българския светец Иван Рилски, който според местните предания имал тук колиба. В нея той се подвизавал известно време, преди да се отправи към Рилската пустиня. Честването на патрона на манастира и до днес се прави по стар стил (по нов стил Българската православна църква празнува деня на преп. Йоан Рилски Чудотворец на 19 октомври).

Легендата разказва, че минавайки през Лозенската планина на път за Рила, светията ожаднял, но наоколо не се виждал никакъв извор. Той вдигнал очи към небето и се помолил: „Господи, дай ми вода“. В този момент изпод земята бликнала бистра студена животворна течност. Години по-късно по заповед на цар Петър и в чест на прочулия се вече светец на това място бил издигнат манастир.
Той процъфтявал до края на ХІV в. По време на византийското владичество на българските земи получава грамота от император Алексий І Комнин, с която василевсът го дарява с особени привилегии и права.

При нашествието на османските войски и превземането на София през 1382 г. светата обител е разрушена. Не е известно кога е възстановена отново, но през 1469 г., по сведения на Владислав Граматик, в нея пренощували членовете на шествието, пренасящо мощите на свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир.
През ХVІІ век тук се развива активна книжовна дейност. В обителта работили преводачи, художници и преписвачи. Именно в това духовно средище през 1671 г. е създаден прочутият Германски сборник – ръкопис от 246 листа, които съдържат служби и житията на Иван Рилски и Йоаким Осоговски. Сборникът е съставен от граматик Никола от софийското село Горни Лозен и днес се съхранява в народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Манастирът бил и иконохранилище, разполагал и с пещ за изпичане на керамика.
По време на кърджалийските разбойничества през ХVІІІ век светата обител отново е ограбена и разрушена. Успелите да се спасят от клането монаси, заедно с местните жители, се заели отново да я изградят. През 1818 г. те успяват да построят скромна еднокорабна църква, вкопана по каноните на онези времена в земята.
След Освобождението тогавашният игумен Никифор и неговият брат Кирил решили да възстановят напълно манастира. През 1885 г. старата църква е съборена и на нейно място е издигнат нов храм. Новият иконостас украсявали пет големи икони, изографисани от известните самоковски майстори Иван и Никола Доспевски, които днес се съхраняват в Софийския исторически музей.

Много личности са посещавали Германския манастир. Той прави силно впечатление още през 80-те години на XIX в. на преминалия по тези места Константин Иречек. Тук по-късно отсяда и Патриархът на българската литература Иван Вазов. Вдъхновен от престоя си, той създава цикъла „Под манастирската лоза“, като един от разказите в него посвещава на игумена йеромонах Сисой, с когото водел дълги разговори за Бога и за света „на малката дървена масичка под лозата".

През 1928 г. е решено светата обител и принадлежащите й земи да бъдат преотстъпени за стопанисване на бедстващия по това време атонски скът „Св. Георги Зограф“ и сега тя е негово подворие (т. е. филиал), като неин игумен е игуменът на Зографския манастир.
Германският манастирски комплекс е лесно достъпен и с автомобил, и пеша. Поклонниците, които са тръгнали към него с лека кола, трябва да следят за отбивката за село Герман от Околовръстното шосе на София. 

Пешеходният маршрут до обителта тръгва от с. Лозен, до което се стига с автобус, който се взима от спирката на столичната Окръжна болница. Изминаването на поклонническата пътека отнема около 40 минути.
Северно от Германския манастир могат да се видят останките на стара византийска крепост, която била разрушена от войските на хан Крум през 809 г. при превземането на Средец (дн.  София).



1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Стела Иванова
04.08.2020 16:44:13
0
0
Сборникът "Под манастирската лоза" е написан от Елин Пелин :)
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки