Чавдар Антов държи в ателието си портрети на Ботев и Левски
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Западна Стара планина, в частта й, разположена между връх Копрен (1964 м) и Широка планина на север, по поречието на река Лопушанска Огоста, е магическо място. Гори, долини, потънали в сутрешна мъгла, живописни поляни, бистри реки и потоци. Човек, който търси съвършенството на природата, го намира именно тук.
На фона на тази красота контрастират обезлюдените села с порутени сгради и останали малцина бедни жители. Странни смесени чувства започва да изпитва човек, докато кара бавно колата си от село в село из района.
След няколко часа такова бродене човек започва да усеща лекия сюрреализъм на мястото, като постепенно се отпуска и се оставя на невидимата сила, витаеща наоколо, да го заведе до следващата спирка.
Така започва личната интернет страница на дърворезбаря Чавдар Антов, защото следващата спирка е неговото ателие в село Меляне, община Георги Дамяново.
С прекрачването на прага в двора му попадате в друг свят - изпълнен с любов към старината и истината, с изящество и прахоляк, с дъх на дърво и остротата на безброй сечива. В градината лъщи редица от празни стъклени дамаджани, полегнали върху здравеца, а по-нататък стои инсталация от черешово топче и стари воденични камъни.
Под стряхата виси връзка с безброй ръждясали ключове, на клон са окачени още по-ръждясали фунии за течности, а под прозорците висят китки с мащерка, равнец и риган. И само табелката "Опазването на реда и чистотата е дълг на всеки гражданин" сякаш ви намига, че душата на човека, сътворил всичко това, се смее.
Художникът дърворезбар Чавдар Антов е роден на 14 септември 1966 г. Завършил е Средното специално училище за изящни изкуства"Илия Петров" в София и е автор на няколко самостоятелни изложби с графики. Участвал е във всички изложби на групата на художниците (дървопластика) и на Дружество на художниците "Тенец" - Монтана, един от основателите на националния пленер по дървопластика в с. Бързия, обл. Монтана.
В началото на 90-те години на ХХ в. Чавдар наема за свое ателие гримьорна в читалището в село Меляне, Монтанско. По това време опустялото селско училище било превърнато в детска градина. После затворили и нея и за кратко то работело като шивашки цех, но нещата не потръгнали.
През 2006 г. Чавдар купува сградата на училището за 10 000 лева и я превръща в ателие и галерия. "Ремонтирах го сам, дори копах надолу, за да направя подземно помещение за галерия", разказва дърворезбарят. Оттогава живее и работи тук.
На първия етаж е неговата работилница. Стотици парчета дърво във всякакви форми и цветове, разпръснати между инструменти, дървени лъжици, чертежи, ножове, кратуни, часовници, старинни стъклени бутилки, разказват за многоликата му творческа мисъл.
В центъра на ателието стои голям иконостас, върху който работи в момента. Досега, в екип с други майстори, е направил общо пет иконостаса, а много други е реставрирал. Новият е предназначен за малкия параклис на Чипровския манастир, за там е замислена и една негова икона с ликовете на загиналите чипровски въстаници. Антов е прочут и като добър майстор в резбоването на приклади.
Липата е най-подходящото дърво за иконостаси, пана, за големи обекти, разказва Чавдар.
„С дърво от бяла мура се работи лесно - реже се като масло, не го ядат дървояди. От орех се правят икони, домашни иконостаси, малки мебели, но това дърво е много податливо на дървояди. За да не нападат дървото, трябва да е расло много бавно на южен склон, да е добре изпечено, слънцето да го е гряло дълго. Сега има нови технологии - с микровълни дървото се обработва срещу дървояди, а навремето всичко се е правело на ръка, мажели са дървото с терпентин, восък, олио", обяснява той.
Дългият коридор е изпълнен с икони, стари занаятчийски свитеделства, кръщелни, картини и археологически и исторически артефакти – сечива, предмети от бита на старите българи, монети, керамична посуда от древни времена, бебешки люлки, вили, корита, множество портрети на Васил Левски и Христо Ботев.
Автор на повечето от тях е учителят на художника - графикът Галилей Симеонов (86), дългогодишен преподавател в Художествената академия.
На една от стените са окачени рамкирани свидетелства на майстори по бъчварство. Чавдар Антов знае историята на всяко едно от тях: "Навремето тук е имало над 40-50 бъчвари. През 30-те години на ХХ век е работела и фабрика за пулпови бурета, предназначени за сирене, маслини. По-късно фабриката е била национализирана и започнала производство на бурета за вино, била е единствената в Северозападна България".
На огромното количество експонати в ателието-галерия би завидял всеки уважаващ себе си музей. По-голямата част от тях са свързани с бита и историята на българина и като ги гледаш, не спираш да се чудиш как този самотно живеещ в село Меляне дърворезбар може да съхрани толкова българския си дух и родолюбие. Идеалист съм и малко съм наивен - събирам стари неща, история, портрети, казва Чавдар Антов. Колекцията си от стари вещи събира в продължение на 19 години.
Имал и сбирка от антични оръжия - брадви, стрели, копия, боздугани. Както и пушки с отрязани цеви, които никога няма да гръмнат. Притежавал и две гърнета с малки монетки - голяма атракция за децата, които идват понякога тук. Повечето от „експонатите“ му са купувани през годините от пазара за антики в Монтана, който вече не съществува.
Чавдар Антов говори за хобито си в минало време, защото в края на септември т.г. при полицейска акция е иззета част от колекцията му със старинни предмети. Униформените дошли по сигнал, че художникът притежава сбирка от старинни предмети, която не е регистрирана.
Никога не съм крил този факт, казва Антов. С „имането“ му била запозната и бившата директорка на историческия музей в Монтана, даже имало идея заедно да описват предметите, но тъй като това се оказало доста трудоемка работа, все я отлагали.
Той държал всичко на показ в ателието си. Направило му впечатление, че полицаите целенасочено прибирали антики от Древен Рим, предметите от Средновековието не пипнали.
Дърворезбарят е решил да се бори в съда и да успее да върне поне част от експонатите, които със сърце и душа е събирал още от края на миналия век. И продължава да крои планове за бъдещето.
Мечтата му е да направи външна етнографска сбирка, която да показва как се използва дървото в отделните занаяти - бъчварство, коларство, дърводелство, все стари занаяти, които малко хора знаят как да бъдат запазени.
"Например бъклиците се правят от слива, люлките - от ясен, чашите и лъжиците - от клен и върба", дава пример Чавдар Антов, и заключава: "От дърворезбата живея. И оцелявам".
