Още пазя една снимка от гостуването ми при Булат Окуджава в Москва през лятото на 1981 г. Той живееше на уникален адрес - „Безбожний переулок“.
Тогава този поет бе обвит с митичен ореол. От поезията му лъхаше вечност – той бе събрал в своето слово и песен цялата мъдрост на епохата.
По това време аз бях работник на Окръжния комитет на БКП в Благоевград и секретар на Окръжния комитет за българо-съветска дружба. Това бе едно от поредните ми работни посещения в Съветския съюз. Бях изчел едно двутомно издание със стихове и проза на Окуджава, печатано в Западен Берлин и бях научил творбите му наизуст.
Имах много въпроси към Булат, но един от тях беше най-важен. Вълнуваше ме много какво означава името му. И получих много ценен отговор.
Той сподели, че името му е еквивалентно на Сталин – на грузински и древноперсийски има същото значение. Булат следва да се преведе като стомана, както превеждаме на български и руската дума „сталь“, от което е формиран и революционният псевдоним на Сталин, означаващ „човек като стомана“.
Родителите на Булат Окуджава са били последователи на Бащата на народите, но в периода на Сталиновите чистки са били съдени – баща му е разстрелян, а майка му е заточена.
Интересувах се от името на легендарния бард, тъй като то съдържаше в себе си частицата „бул“, от която е формирано и историческото наименование на българите.
Древногръцката металургия не познава технологията за производството на стоманата. С появата на металурзите се образува и названието на хората, които живеят и обработват желязната руда от Родопите. Това са тези, които произвеждат „булата“ – т.е. стоманата. Думите „руда“ и „Родопи“ са исторически принадлежащи към българската словесност, името на планината ще рече „рудокопи“, копаещи руда.
В нашата историческа терминология „була“, означаваща писмо, скрепено със стоманен печат, се родее с този термин. Среща се в два жаргонни варианта – була и вула. С този словесен модел се родее и булото на булката.
Няколко месеца преди кончината си Булат Окуджава пристигна в Лос Анжелис. По това време – през 1997 г. – аз бях в Санта Барбара. Деляха ни стотина мили. Пребиваването му бе обявено в отпечатвания на руски език вестник „Панорама“.
Моето пристигане в редакцията на „Бевърли хилс“, където се опитвах да намеря Булат, се оказа закъсняло – той вече бе заминал за Франция. Така не можах да осъществя втора среща с него.
Но и днес тая дълбока удовлетвореност от това, че с негова помощ можах да разреша един съществен проблем от българската история, който трасира въвеждането на металургията в Европа от нашите прадеди. А и Булат Окуджава остана много доволен, че неволно или „виновно“ е допринесъл за подобно откритие с голямо значение и за историята на цивилизацията въобще.
