Плодовете на екзотичното растение, което вирее и у нас, се прибират през октомври
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. Той се отнася към семейство Punicaceae. За негова родина се смята Югозападна Азия.
Полезните и лечебни качества на този плод са били известни на хората от дълбока древност. Рисунки на нар са намерени в гробниците на египетските фараони. За римляните и гърците той е бил символ на плодовитостта и дълголетието, за евреите – на изобилието и богатството.
През епохата на християнството червеният сок от зърната на нара се свързва с пролятата кръв на мъчениците за Христовата вяра. В далечното минало при сватбените ритуали плодът е бил послание за щастлив брак и многобройно потомство.
Нарът е широко разпространен в азиатските, африканските и средиземноморските страни. У нас той се среща в крайните южни райони на страната и по Южното Черноморие, предимно в градините на любителите овощари. Отглежда се като дърво и храст.
Характерна негова особеност е образуването на много издънки, което го прави подходящ за декоративни цели, за формиране на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите видове могат да се отглеждат при стайни условия. Те са подходящи и за оформяне на бонсай.
Плодовете на нара съдържат изключително много витамини: С, В (В1, В2, B6, Б12), Р, К, Е. Те са богати на макро- и микроелементи (калий, желязо, фосфор, калций, магнезий, мед и др.), на пектин и танин.
Сокът от нар превъзхожда по съдържание на антиоксиданти повечето овощни култури. В народната медицина той се препоръчва при сърдечносъдови заболявания, стомашно-чревни разстройства, умора, при анемия, за укрепване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата. От цветовете на нара се приготвя ароматен чай, а от корите на плода – отвара, която е доказано ефикасно средство срещу чревни патогени и паразити (глисти). Семките на нара пък съдържат фитоестрогени и консумацията им се препоръчва при хормонални нарушения.
Нарът е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и светлолюбива култура. Този изключително красив дървесен/храстовиден вид достига височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му започва по-късно през пролетта. Цъфти през май, след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с формата на делва, с добре развит плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с продължителен цъфтеж и обикновено те не формират завръзи.
Като субтропична култура нарът се развива добре при по-високи температури (25-27ºС). Отрицателни температури от порядъка на минус 14-15ºС при по-продължително задържане са критични за цветните му пъпки, а под тези стойности измръзват и леторастите. В местата с повишена вероятност от по-ниски отрицателни температури се препоръчва отглеждането на храстовидната форма. За предпазване на растенията от измръзване се използват подходящи изолационни материали.
Нарът се отличава с голяма регенеративна способност. Той може да се размножава вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, чрез присаждане) и чрез семена.
Вирее на различни типове почви, с изключение на тези с кисела реакция. Развива се добре на леките, пропускливи, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция. Културата не понася преовлажняване.
Нарът може да се засажда през есента и рано на пролет. В предварително изкопаните за целта ямки (40/40/40) преди засаждане на фиданките се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.
При създаване на насаждения с нар се препоръчва отглеждането на няколко сорта подходящи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). При засаждане разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 4 м. При дървовидната формировка се оставят 4-5 скелетни клона, а при храстовидната – 4-5 стъбла.
Нарът започва да плододава 3-4 година след засаждането. Периодът на плододаване е над 25-30 години. Срещат се плододаващи дървета на възраст 60-70 години.
Грижите при отглеждането му включват: почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи).
За получаване на високи добиви през периода на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква прилагане на подходящ поливен режим. Един месец преди да започне узряването на плодовете поливките трябва да се прекратят, за да не се допусне напукване на кората им.
При прилагане на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70кг. Плодовете на нара се прибират в консумативна зрелост, късно през есента (октомври). При подходящи условия на съхранение (в хладни помещения) те остават годни за консумация в продължение на няколко месеца.
В България освен азиатски сортове (азербайджански, ирански) се отглеждат и местни форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.
