И каква е разликата между хората, които обичат града, и тези, които обичат първо себе си
Автор: Десант
Историята на градския пазар в Пазарджик прилича на евтин трилър, продължаващ с години. През юли 2012 г. Общинският съвет, по настояване на кмета Тодор Попов, взема решение за продажба на учредено право на строеж на 14 магазина върху 4 общински имота. На практика това е продажба на тържището, тъй като предложението е общинските обекти да бъдат съборени, а частен инвеститор, който е откупил правата за строеж, да построи нови.
Пловдивска фирма, собственост на сириец, печели търга, предлагайки 1 379 390 лв., които са преведени на общината. Сделката веднага е атакувана от прокуратурата, минава през всички съдебни инстанции и накрая е отменена от Върховния административен съд. Само дето общината все още не е върнала платените от купувача пари, а в момента се кроят планове как пазарът да бъде изместен на края на града, при което в центъра ще остане един огромен и апетитен парцел. И ако проверяваният от прокуратурата и НАП сегашен кмет Тодор Попов спечели нов мандат – вероятно ще последва нов опит за довършване на далаверата.
Тази тъжна история е повод да се върнем назад в миналото – както за поука, така и за потвърждение на максимата, че всеки е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Нейното припомняне е много полезно, особено преди избори…
Завръщане към корените
Пазарджик е кръстен на пазар, а приставката „джик” означава малък – Малък пазар. Основан в края на ХV век, през 1485 г. градът се утвърждава като важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа Милитарис, водещ от Белград през Траянови врата за Цариград. През 1574 г. тук е построен Куршум хан – нещо като съвременен бизнеспарк със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници, с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, както и за бедни гости.
Всичко това го пише и в енциклопедиите. Там обаче липсва една прелюбопитна история, която показва колко смели в мечтите си и космополитни в действията си са били първите градоначалници на следосвобожденски Пазарджик – например Георги Юртов, управлявал града два мандата, поставил началото на електрофикацията тук и поръчал изготвянето на първия градоустройствен план на града.
Неизвестната история за това колко голям е бил Георги Юртов разказва Благо Солов – основният претендент за кметския горещ стол, подкрепян от много граждани, както и от широка коалиция от НФСБ, ПП „Зелените” и ЗНС.
„В началото на ХХ век Георги Юртов заминава за Париж, за да види Световното изложение, привличащо посетители от цял свят с върхови постижения на науката и техниката, като например Айфеловата кула. Кметът на Пазарджик обаче е впечатлен не толкова от експонатите на изложението, колкото от един от изложбените павилиони, впечатляващ с модерната си архитектура.
Среща се с организаторите на изложението, разбира, че след закриването се предвижда павилионът да бъде разглобен и заявява, че иска да го купи и да го монтира в България, на пазара в своя град. Стискат си ръцете и Юртов заминава за Виена, където договаря нужния за покупката кредит с директора на една от най-големите банки (тук е мястото да обърнем внимание какъв кредитен рейтинг е имал някогашният провинциален град, в сравнение със сегашния, затънал в дългове „модерен“ Пазарджик, б. а.). После се връща в града си, събира местните търговци и големци, както и градския съвет, който се състоял от трима местни първенци, на които представя плановете си за модернизиране на пазара. За негово разочарование обаче не получава одобрението им.
И понеже Юртов имал буйната кръв на участниците в Априлското въстание, една нощ отива на пазара с файтона си и двамата с файтонджията запалват тържището от всички страни – за малко пожарът да обхване целия град. Съдят го, естествено, но по-късно е избран отново за кмет.
През втория си мандат Юртов използва личното си приятелство със Стамболийски, за да започне строеж на жп линията Пазарджик – Ели дере.
Всъщност Благо Солов разказва тази история с поглед към днешните дни на града. Преди 125 години организаторите на Парижкото изложение, като не успели да финализират сделката с тогавашния пазарджишки градоначалник, потърсили други купувачи и продали павилиона на управата на малко известния тогава град Ню Йорк. Там той е монтиран в Ботаническата градина и до ден-днешен удивлява всички с архитектурата си.
Мечтата на Благо Солов е да се направи всичко възможно копие на този павилион все пак да бъде построено в Пазарджик – като доказателство колко големи в мечтите си и дръзки в начинанията си са били първите кметове на града.
Както се вижда, и днес не липсват местни патриоти, които мечтаят Пазарджик да се сравнява с Париж и с Ню Йорк.
Сделки за жълти стотинки
Още нещо, което е важно, да се знае: в редица медийни публикации се говори за пряка връзка между уговорени, но пропаднали сделки, като развалената продажба на пазара, платените официално 1 379 390 лева, които още не са върнати на купувача, едни други пари, за които се предполага, че са дадени „под масата” и показното убийство на Татяна Стоянова, началничката на кабинета на кмета Тодор Попов и негова дясна ръка. Някои тълкуват този жесток разстрел на 33-годишна жена като „кърваво писмо”, съдържащо прякото послание: „Кмете, върни парите!”.
Вече е ставало дума, че според общински съветници от 2007 г. до края на 2014 г. в Пазарджик са извършени над 5000 сделки за продажба на общински имоти за жълти стотинки. Многократно са разглеждани редица поръчки със съмнително ниски начални цени спрямо пазарните и с един участник, които „създават съмнения и предпоставки за недобри практики”, коментира общинският съветник Тодор Георгиев.
Самият Благо Солов припомня, че само в периода 2011-2015 г., т.е. по време на втория мандат на кмета Тодор Попов, съдът е отменил 66 решения на ОбС-Пазарджик за продажба на общински имоти, а по други делата все още продължават в различни инстанции. И това при положение че кметът Попов, както и председателят на ОбС Хари Харалампиев са юристи.
„Нагледах се на мераклии за власт, които за няколко години се превърнаха в богаташи от нашите пари и от бъркане в общинската каса, а после упорито не искат да пуснат кокала. Време е това да спре!”, категоричен е Благо Солов.
Другото лице на града
Общото между аварията в АЕЦ-Чернобил и сметището на Пазарджик е в експлозията от онкологични заболявания, атакуващи живеещите наблизо хора.
За разлика от градския център, който услужливо е разкрасен с цветя и зеленина (друг е въпросът, че все повече хора се питат на каква цена), местната управа на Пазарджик упорито отлага решаването на сериозния екологичен проблем с градското сметище.
Бунището е разположено под открито небе, в непосредствена близост до главния път Пазарджик – Пещера. На него често стават пожари, някои от които са от самозапалване, а други се причиняват от цигани, търсещи метални отпадъци. Отровните пушеци обгазяват трите близки села: Капитан Димитриево, Алеко Константиново и Главиница, а често и общинския център.
На 15 септември няколкостотин жители на тези села блокираха за пореден път пътя Пазарджик-Капитан Димитриево в знак на протест срещу продължаващото с години системно обгазяване от сметището. Пред входа му те поставиха жалейка с текст: „Тук, на това място, почива гузната съвест на редица управленци, чиято алчност и безхаберие направиха непоносим живота на хората. Бог да пази България!". Протестиращите дадоха едномесечен срок на управляващите в Пазарджик да затворят депото за отпадъци и ако това не се случи заплашват да започнат безсрочно гражданско неподчинение.
„Аз не се сещам за семейство, в което да няма раковоболен. Включително и съпругът на моята медицинска сестра. И то от такива, сравнително по-рядко срещащи се онкологични заболявания като левкозите, които са ракови заболявания на кръвта. Чести са и онкологичните заболявания на храносмилателната система и на белия дроб“. Това разказа при поредния протест участъковият лекар на село Капитан Димитриево и думите му бяха уловени от много камери и микрофони.
„Не искаме никакво сметище. Искаме незабавно обезопасяване и затваряне! В противен случай ще започнем въоръжена съпротива”, заяви Тодор Лазаров, чиито брат и баща са починали от рак.
Сред протестиращите бе и 60-годишният Лазар Филипов, чиято внучка е само на три години и половина, а е болна от левкемия.
„Ще отидем пред община Пазарджик и ще занесем боклуците там, за да минат, когато отиват на работа, през нашите боклуци, тъй като ние минаваме през техните", закани се Лидия Йорданова. И през сълзи допълни, че обещанията за затваряне на това вечно димящо сметище се повтарят вече 11 години.
Протестиращите са организирали и подписка срещу геноцида, на който са подложени село Капитан Димитриево и другите села в близост до депото за отпадъци, която ще бъде внесена заедно с тяхна жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Във „Фейсбук“ съществува общодостъпна група „Да затворим сметището, за да спасим Капитан Димитриево". От публикуваните там снимки става ясно, че през това лято в продължение на 35 дни токсичният дим от бунището е тровил хората и едва пороят в края на първата десетдневка на септември е загасил тлеещите отпадъци.
Всъщност онова гневно възклицание „О, стига сте нази на думи любили/ елате ни вижте” от стихотворението на Иван Вазов се отнася най-вече до сегашния кмет Тодор Попов и екипа му. Без помощта на електронните медии този призив няма как да стигне да имението на градоначалника, скрито зад незаконно висока ограда в с. Паталеница, нито дори до кабинета му на втория етаж в кметството, защото той не обича да се среща очи в очи с недоволни граждани, които надали могат да бъдат убедени да подкрепят негов трети мандат.
Но пък някои от участниците в кметската надпревара – например Благо Солов – не се побояха да идат както в района на самото сметище, така и на срещи с жителите на Капитан Димитриево, Главиница и Алеко Константиново.
Има ли алтернатива на досегашното безхаберие
Важно е да се отбележи, че дори до дни да започне изграждане на новата клетка на депото, досега нищо не е направено за това как ще се рекултивира старото сметище – в тази отровна планина от отпадъци, които местните с тъга наричат „вечният огън“.
Това е важен въпрос, който кандидатът за кмет Благо Солов не спира да повдига пред общината.
Той самият не крие амбицията си да превърне цялата територия на общината в зелена зона – в най-широкия, но и буквален смисъл на понятието. Солов е убеден, че затварянето на сметището, както и неговото рекултивиране е „мисия възможна”, а работата в двете нови клетки за депониране на отпадъци може да се организира така, че да попадне в графата „чисто производство”.
Пример за по-добра работа дадоха панагюрци, които започнаха работа по ликвидиране на старото си бунище две години преди пазарджишките управници и вече са готови. Когато човек иска, намира и начин.
Амбициите на Солов не спират дотук и той обещава, че ще работи за възможно най-бързото въвеждане на разделно сметосъбиране на територията на общината, а и ще търси европейски средства за построяване на един специфичен еко-тех-парк. Програмата максимум е там да има предприятие за преработка на част от сметта до суровина – например стъклени или пластмасови гранули – както и друга фабрика, която да оползотворява тези суровини, произвеждайки пластмасов или стъклен амбалаж. Така количеството отпадъци, което ще отива в депото, ще намалее многократно, ще се открият нови работни места, Пазарджик ще стане по-привлекателно място за инвеститорите.
Звучи напълно реалистично.
