На форума, посветен на плодородието, се провежда конкурс за най-голям, най-малък и най-вкусен представител на този кореноплод
Всяка година в средата на месеца в Клисура се провежда Празник на картофите, който тази година ще бъде отбелязан в събота, 17 октомври.
Гостите на форума традиционно осъществяват на него полезни срещи и контакти, като активно обменят знания и опит помежду си както в областта на кулинарното изкуство, така и за производството на зеленчука, обявен за патрон на събитието, посветено на плодородието и благополучието и олицетворяващо богатството на уникалната клисурска природа.
И тази година, освен обичайната изложба на картофи с най-причудливи форми, ще има конкурс за най-голям, най-малък и най-вкусен представител на това растение от последната реколта. След тази надпревара ще се прережат лентите на изложбите, в които участват картофопроизводители от цялата страна.
По традиция в деня на празника се организират и други конкурси – за най-красиво кулинарно изделие от картофи, за литературна творба и за приза „Златен картоф“, който се връчва за съществен принос към празника. Тържествата ще продължат с концерт на народните певици Мария и Магдалена Филатови.
„В планината се раждат мъже, а в полето тикви“, гордо казват за себе си клисурци, като не пропускат да добавят, че тук се отглеждат най-сладките картофи, които могат да съперничат на известните родопски сортове.
По тази причина земеделската култура е на особена почит в града.
Празникът на картофите се провежда от 1986 г. Тогава в Червенаковата къща се създава уникална музейна сбирка, в която най-голяма атракция представляват впечатляващи със своите размери картофени екземпляри. Музеят на картофа в Клисура е единственият на Балканския полуостров. Идеята за основаването му е на дългогодишния приятел на града Иван Шибанов.
Картофът произхожда от териториите на днешните Перу и Чили и е завладял света след колонизирането на Америка. Първите реколти са получени преди около 4000 г. пр. Хр. и са отгледани в Андите. Зеленчукът е бил основна храна в империята на инките, които са му посветили редица религиозни ритуали.
Като ботаническа забележителност картофите се появяват на Стария континент първо в Испания. В средата на ХVІ век обаче с тях хранили прасетата.
Приписвали на кореноплодите какви ли не качества – че имали свойства на афродизиак, но и че причинявали болести. Но в един момент картофът привлича вниманието на ботаниците и през 1596 г. швейцарецът Пиер Баюен го споменава с научното му название Solanum tuberosum.
Постепенно месестите клубени на растението започват да се налагат като питателно средство срещу глада. В първата половина на ХVІІ век лошата реколта от зърнени храни следствие на Тридесетгодишната война превръща картофа в ценен техен заместител.
През ХVІІІ век французинът Антоан Огюстен Пармантие изследва свойствата му и дори успява да убеди крал Луи XVI да направи промоция на отглеждането на картофи. След това зеленчукът завладял света благодарение на европейците, които го изнасят в колониите си в Азия и Африка.
