На седенки и беленки в някогашен Сухозем


На седенки и беленки в някогашен Сухозем
Някогашна седянка
11 Октомври 2015, Неделя


Моми и невести са се сбирали от къща на къща, за да помогнат да се прибере наспорилата на полето реколта

Автор: Христина Митева

Отдавна не се бе разбуждало селото от закачлива и весела моминска песен. А сега през тихата многобагрена есен, рано по ранина се зачу бодър и ведър невестински глас от горната махала, дорде бие в бурилката млякото, за да извади маслото. Откъм мегдана ще я подсилят с близки и по-ясни думи още една-две гласовити млади жени, а в Долната махала живееха най-гласовитите. Думите ще се сипят и ронят като изворна струя в бял бакър, изпълвайки и препълвайки до преливане душата с благина и надежда за по-добри времена.

Като привършат да бият маслото, като преметат двора, младите невести и моми ще се съберат по четири-пет на куп в някой двор и ведно със слънцето ще го огреят, като застелят и насядат върху пъстрите домашно тъкани вълнени черги. Големи и малки купчини слънчогледови пити са струпани недалеч една от друга из равния двор, а жените, грабнали чукалото в ръка, ще започнат да очукват пресъхналите под слънцето слънчогледови глави, за да изпада добре зърното от тях. А после току ще хвърлят празната пита далеч зад гърба, да се види и знае колко пъргава и старателна е тази селянка, та за много малко време очуква по цяла купчина и доста е подкопала откъм нейната страна от най-големия куп.

Ще замирише на напечено от жегата поле, на летен зной, на вкусни слънчогледови семки. А кога слънцето се по-извиси на небето, жените ще привържат по-ниско над челото бялата забрадка и с още по-голямо усърдие ще зачукат върху питите, та дано ударите се чуят по надалечко, че младите комшии, дето от зори се помайват, та чукат и коват нещо по каруците из съседните дворове, не започнат да заничат из зад оградата, па я прескочат с лекота, за да дойдат и да видят момите и работата им.

Ще ги затрупа ергенът с шеги и закачки, че ще извади мелодичния, изписан, та шарен кавал, за да засвири с него и призове акрани и побратими да дойдат при него. И така, събрали се вкупом една дузина млади хора, сред смехове и закачки, в надпревара неусетно ще очукат за час-два слънчогледовите купчини в двора. А после сред гълчава и песни ще се прехвърлят в съседния двор. Задружната работа спори и не тежи. Свършва винаги навреме и качествено –  със старание, за да не им се присмеят.

После очуканото семе слънчоглед ще се разстеле от домашните на по-тънък пласт, като често ще се обръща и разбърква, за да изсъхне още по-добре на слънцето. А когато и това стане, ще го насипят в дълбоки чували и отнесат в маслобойната за преработка.
А какво гъсто и ароматно слънчогледово масло се получава, само какво! Ако опашката от чакащи не е голяма, само за 2-3 часа слънчогледовите семки се превръщат във вкусно, гъсто олио, с цвета на старо злато или пчелен мед, налято в големи стъклени дамаджани, неръждаеми тенекии и делви...

Така се обхождат от младите всички къщи в махалата и селото. Те осветяват домовете със силен и здрав младежки смях, който непринудено избухва при нечия сполучлива шега и тъкмо прихне, та заглъхне, ето че от другия край на седянката отново се засмиват или запяват с нова сила и продължителност.
Не могат да се стърпят и по-възрастните стопани да стоят настрана, че да не пречат в работата на младите и яки работници. Те ще им занесат да похапнат я варена царевица, я зрели круши или изтъркулят няколко големи и сочни дини сред тях, като всички ще се опитват да отгатнат какви ще са отвътре на цвят – червени или жълти?

И тъкмо привърши и отшуми работата по прибирането на слънчогледа, ето че се отваря ангажимент и за прибирането на царевицата от нивите.
Младите се уговарят и събират начаса по ранина на най-близката нива и като възпретнат ръкави, на бърза ръка очупят мамулите и ги нахвърлят в каруците, които вървят редом с тях из редовете на нивата.

И докато препълнената каруца откарва мамулите у дома, младите грабват сърповете, за да орежат стръковете царевица и ги върнат на снопи с усукани въжета от трева. Скупчени на купни из нивята, те ще изсъхнат по-бързо на слънцето, докато чакат ред за извозване в плевника, тъй като ще се ползват за храна на добитъка през зимата.
Още същата вечер, след вечеря, младите ще седнат край голямата камара мамули, стоварени на сушина под сайванта. Ще насядат с готовност и веселие, сякаш че не са се блъскали и трудили цял ден из нивата!

Есен е, усилно време – урожаят трябва да се прибере, докато не са захванали тихите и продължителни дъждове. Сега луната ще се изтърколи едра и пълнобузеста, като току-що изпечена голяма погача от новата реколта бяло брашно. Ще запеят щурчета, ще запрехвъркват светулки из здрача, а ергените ще ги улавят и хвърлят в косите на момите, където скромните насекоми ще проблясват като звездици... Ще запеят момите, като изпроводят глас към любимия, към който ги теглят сърцето и очите...

Седнали удобно върху купчината мамули, момите и ергените бързо ще ги обелят, стремейки се да ги направят кузлаци, че да ги нанижат на вързаници или свесла. На много места тези кочани царевица се наричат по различен начин: махалки, гълъби, клас, кочани, чукелеци, а царевицата се нарича: мисир, кукуруз, царевица...

Дълги са тези вързаници и низи, че да бъдат преметнати високо върху греда под стрехата на сайванта или в коша на хамбара, дето мястото е проветриво и далеч от кокошките и добитъка. Там през пролуките на дъските не могат да се промушат дори пакостливите птици, така че това място е най-удачното за доизсушаване  на вързаниците.
В долния дял на хамбара пък се слагат чувалите с пшеница, просо, боб, а до тях се разстилат на тънко онези мамули, които не могат да се вържат, щото нямат дръжки. Под хамбара или под коша се завират начесто кучето и кокошките, които начаса убиват всяка мишка, решила да добрува, като се настани сред зърното. Така то оцелява в хамбара чак до нова реколта.

Отново седянката на моми и невести ще се подсили от новопристигналите ергени, дошли да на видят пак изгората си, да поговорят с нея, да я гледат и оглеждат добре, че да й се радват и милуват от сърце, докато белят кочаните. И пак настават шеги, веселие, закачки, песни и гълчава до среднощ, когато обикновено привършат купчините с мамулите. Майките ще заделят и завържат на снопчета шумата, избрана от най-хубавите листа на беленката на царевицата, за да изплетат от нея през зимата терлици, торбички за нивата или рогозки за стаята или пък да подменят вече овехтялата стара такава.

Нужни и особено красиви предмети се изработваха с много любов от сръчните женски ръце за потребностите на дома. Правеха се и чудни кукли за децата от тази царевична беленка. Доизкусуряваха ги, гиздиха и натъкмяваха така добре, че смайваха очите с красота. Всеки, който ги видеше, поискваше да си направи сам, като добавяше и нещо свое, за да ги направи още по-красиви и желани от децата.

А вечер работниците едвам ще сложат глава на дългата, една за всички деца, тъкана възглавница, ще притворят очи за сладък, отморителен сън под лекото шумолене и упойващ аромат на царевичната шума, изпълнила възглавниците отвътре. Която продължаваше да отдава навън своя упойващ, здравословен аромат с дъх на слънце и поле, шепот на вятър, аромат на дъжд...

Това ухание и това тихо шумолене бяха гаранция за здраве, дълголетие, ведно с ежедневния труд на българите. Живот, който носи благоденствие, удовлетвореност и чиста, велика нравственост, взаимопомощ и добродетелност. Тези качества пребъдват във времето, като се превръщат в начин на живот и жива традиция, която не умира и днес по българските села.


Картичка с беленка в Софийско Белене на царевица в ТКЗС-то в по-нови времена От слънчогледовото семе се извлича ароматно олио с цвят на старо злато и пчелен мед

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки