Сок от зеле, смесен с мед, помага да се справиме с проблема
Статистиката сочи, че около 45% от възрастните хора хъркат само понякога, а 25% - постоянно. Проблемът засяга всеки втори мъж и всяка четвърта жена, особено тези над 40-годишна възраст.
Хъркането по време на сън обикновено индикира здравословни проблеми. При децата например може да е наличието на астма. При възрастните – увеличени вследствие на инфекция сливици, хроничен синузит, полипи в носа или гърлото, алергия.
Освен това хъркането се получава и при наличието на патологични изменения в носа и гърлото – изкривена по рождение или от травма носна преграда, удължена юздичка на езика, понижен мускулен тонус на тъканите, включително тези в задната част на гърлото – в по-напреднала възраст.
Наднорменото тегло на някои хора също предразполага към хъркане. При тях има удебеляване на меките тъкани в основата на езика, мекото небце и небните сливици, в резултат на което се стеснява отворът на горните дихателни пътища и се затруднява дишането.
Склонни към произвеждането на този шумен нощен ефект са пушачите, тъй като никотинът дразни лигавицата на гърлото и тя набъбва. Аналогичен ефект имат алкохолът – той потиска частта в мозъка, отговорна за дишането, и сънотворните и антидепресантни лекарствени средства.
Понякога причината е в позата на сън. Някои хора хъркат, когато спят по гръб, но не и когато са обърнати настрани.
Има изследвания, които сочат, че хъркането се получава само във фазата на така наречения лек сън. Не без значение е и наследствената предразположеност.
Във всички случаи обаче хъркането води до недоспиване и умора още при ставането, независимо от това колко часа човек прекарва в сън.
Медицината предупреждава, че ако състоянието не се лекува, то може да докара сърдечни проблеми, диабет, високо кръвно налягане, стенокардни пристъпи, склонност към депресии, намалено либидо, потентност или дори мозъчен удар.
В народната медицина има едно просто средство за лечение на хъркането. Трябва да се вземат 2-3 листа от прясно зеле, да се нарежат на ситно и да се намачкат добре с ножа или лъжица. Същият ефект се постига и като се пуснат през месомелачка. След това получената каша се смесва с 1 с.л. чист мед. Изяжда се преди сън.
При наличието на сокоизтисквачка може от същото количество зеле да се получи сок, който пак се смесва с 1 с.л. мед и отново се приема преди лягане. Курсът на лечение е 4 седмици.
Успоредно с това трябва да се правят упражнения, които укрепват мускулите на фаринкса. Това е кухият мускулест орган, в който се пресичат пътят на въздуха и пътят на храната, наричан още гълтач или глътка.
Той е разположен пред шийната част на гръбначния стълб, от основата на черепа до нивото на шестия шиен прешлен, и при възрастен човек дължината му е около 14 см. Освен че е звено от храносмилателната система, той е и част от дихателния път, свързващ, от една страна, устната и носната кухина, а, от друга - хранопровода и ларинкса.
Упражненията се състоят в укрепващ мускулите на фаринкса комплекс. Първото упражнение е произнасянето 2-3 пъти на ден по 10-15 пъти на звука „и“, като това трябва да се прави с усилие, като че ли човек започва да пее.
При изпълнението на второто упражнение езикът се изплезва със сила и пак така се връща назад. Това трябва да се прави 30 пъти всеки ден.
При третия елемент от комплекса с ръката, свита в юмрук, се натиска брадичката отпред, а долната челюст се движи напред-назад, преодолявайки съпротивлението й.
Последното упражнение се изпълнява като се стисне силно със зъби малка гумена топка или друг еластичен предмет и така се стои в продължение на 5 мин.
