Промените в Конституцията минаха на първо четене


Промените в  Конституцията минаха на първо четене
Промените в конституцията минаха на първо четене с подкрепата на всички парламентарно представени партии
25 Септември 2015, Петък


ВВС ще трябва да се раздели на съдийска и прокурорска колегии

Автор: Анна Александрова

Има ли сделка с доказано услужливата парламентарна група на Волен Сидеров за качването на промените в Конституцията на бързата писта – това е днес въпросът. И дали става дума за исторически компромис – както преди време Радан Кънев от РБ окачестви спазарената подкрепа на ДПС – или за поставянето на бомба със закъснител, която може да взриви само след седмица както ремонта на основния закон, така и самата съдебна реформа?

Отговорът на тези питания няма да закъснее. И ще бъде цяло чудо, ако подкрепата на ДПС и „Атака” за промените в Конституцията се окаже израз на конструктивен подход и национално-отговорно политическо поведение, а не добре премислен стратегически ход, подплатен с поредни – видими или невидими – привилегии и отстъпки за формациите на Местан и Сидеров.

В политическата аритметика рядко 2 + 2 = 4. Фактът в сагата с петата поправка в Конституцията е, че на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на основния закон на републиката мина в сряда, 23 септември, с гласовете на 184 депутати, като девет от тези гласове дойдоха от ПГ на „Атака”. Без тях гласовете „за” щяха да са 175 (83 от ГЕРБ, 36 от ДПС, 23 от РБ, 17 от ПФ, 9 от БДЦ, 1 от АБВ, 4 независими), което вкарваше ремонта на Конституцията в далеч по-дълга и тромава процедура, разписана в член 155 от действащата Конституция:

Чл. 155.
(1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Борисов помоли всички формации за подкрепа

Преди дебатите по промените в Конституцията в Народното събрание се състоя председателски съвет, в който участваха премиерът Бойко Борисов и министърът на правосъдието Христо Иванов.
„Оптимист съм, че всички политически партии разбраха колко е важно и ще подкрепят закона на първо четене”, коментира Бойко Борисов пред парламентарните репортери.
От своя страна правосъдният министър Христо Иванов увери, че има сигурни 160 гласа за конституционните промени, които са и минимално необходимите, за да продължи процеса.

„Въпросът е да получим 180, които ще осигурят бързо протичане на процеса с оглед да имаме резултат преди януарския доклад на ЕК”, изтъкна Иванов. Министърът потвърди, че апелът по време на председателския съвет е бил „Моля подкрепете по принцип”, което по никакъв начин не обвързва парламентарните групи, които декларират несъгласие с отделни текстове от проекта и най-вече с разпределението на квотите в двете колегии на ВСС.

Христо Иванов изтъкна, че тези формации ще могат да внесат своите поправки между двете четения, когато ще бъде проведен разговор за различните варианти и решения.
Заслужава да се отбележи начинът, по който гласуваха депутатите от АБВ, които от самото начало имаха възражения срещу проекта, най-вече в частта за формирането на квотите във ВСС.

Още по време на дебатите председателят на ПГ на АБВ Борислав Борисов обяви от трибуната, че той лично ще гласува „за“, за да даде символична подкрепа на заложените в проекта идеи за промени, но останалата част от парламентарната група ще гласуват „въздържал се“ с надеждата, че между първо и второ четене на законопроекта ще се намери съгласие за промените, за които настояват от АБВ.
При второто гласуване законопроектът ще бъде обсъден и приет текст по текст. Той ще се смята за приет на второ гласуване, ако за всеки текст са гласували три четвърти или 180 депутати.

"Ще се постараем между първо и второ четене да отстраним това, по което имате притеснения", обърна се към депутатите шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и благодари на всички за "допустимите компромиси, които бяха направени".

Нова структура и организация на ВСС

В мотивите си вносителите на законопроекта посочват, че неговата цел е да се направят структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация. Промените са в глава шеста „Съдебна власт“ и в глава осма „Конституционен съд“.
Предлага се промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет (ВСС). Той трябва да се раздели на съдийска и на прокурорска колегии. Съдийската колегия ще се състои от 13 членове и включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).

От тях шестима членове ще се избират от Общото събрание на съдиите, а петима - от Народното събрание. Прокурорската колегия ще има 12 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от парламента.
Законопроектът предвижда самостоятелно осъществяване от колегиите на кадровите и организационните функции, дисциплинарната отговорност, както и даване на становища по законопроекти в рамките на възложената компетентност. По въпроси, общи за цялата съдебна власт като бюджета на съдебната система, решенията се вземат от ВСС в пленарен състав.

За повишаване на ефективността на Инспектората към Висшия съдебен съвет се предвижда създаване на механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт.
Това ще стане с разширяване на правомощията на Инспектората да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, както и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Другата промяна, която се въвежда, е Висшият адвокатски съвет да бъде включен в кръга на органите, които могат да сезират Конституционния съд, когато със закон се нарушават права и свободи на гражданите.

Едно на ум за това какво ще реши КС

Практически няма съмнение, че дори ремонтът на Конституцията да приключи успешно, промените ще бъдат атакувани пред Конституционния съд (КС), като водеща в събирането на необходимия брой подписи ще е групата на БСП Лява България. 
Както е известно, депутати от ГЕРБ по съвета на премиера и лидер на партията Бойко Борисов се опитаха да изпреварят събитията и отправиха питане към КС за съответствието на предлаганите промени с предписанията на действащата Конституция.
На 17 септември десет от 12-те членове на КС се съгласиха със становището на съдията докладчик Румен Ненков, че предварителното питане за предстоящи изменения в основния закон е недопустимо.

„Депутатите трябва да носят своята отговорност за промените в Конституцията. Те искаха да се застраховат, но Конституционния съд не се легитимира от избори, а ролята му е да защитава Конституцията“, коментира неотдавна Румен Ненков пред телевизия bTV.
Конституционният съдия дори предположи, че с питането си до КС,  депутатите може би са искали да отложат по някакъв начин гласуването на конституционните промени. Освен това Румен Ненков изтъкна, че не е толкова важно каква оценка дава Европа на правосъдната ни система, а по-важното е, че тя е дадена от българските граждани, които живеят в дефицит на справедливост.

Причината (за този дефицит на справедливост) е в това, че знакови дела се бавят, а идентични казуси се решават по различен начин. Това сочи политически натиск или корупция, коментира още конституционният съдия Румен Ненков.
„Това, че определени дела от обществен интерес или се бавят, или се взимат нелогични решения по тях, говори, че има определен натиск върху съдебната система за подобни решения. Все пак виждате каква битка се води относно овладяването на всеки пост в съдебната система“.

По думите на Румен Ненков, идеята да се ограничи влиянието на партиите по отношение на назначаването и уволняването на хора в съдебната система е добра, друг е въпросът как тя ще се осъществи.
„Реформите в съдебната система обаче няма да са възможни без именно промени в Конституцията, защото сегашната структура на системата има нужда от основна промяна“, рече Ненков. Според него са нужни и сериозни промени в Закона за съдебната власт и още по-важно е от кого и как ще се изпълняват после новите текстове в него.

Един нагледен пример – делото „Октопод”

Докато депутатите дебатираха по проекта за изменение на Конституцията, буквално по същото време в специализирания наказателен съд, наричан от мнозина „Антимафия”, се гледаше прословутото знаково дело „Октопод“ с основен подсъдим Алексей Петров.
На това дело видимо не му върви нито със съдии, нито с прокурори. Изглежда тази карма преследва процеса, независимо дали тече в СГС или в специализирания наказателен съд, където всичко започна отначало...

В сряда председателят на специализираната прокуратура и водещ обвинител по делото Светлозар Костов си направи самоотвод след повече от 5 години работа по него, защото вече не се чувствал безпристрастен. А тази задължителна за държавен обвинител добродетел била разколебана след като Костов научил, че прокурорът от Плевен Димитър Захариев се е опитал да принуди Геор-ги Цветанов, един от свидетелите по делото „Октопод“, да каже, че е дал показания в полза на обвинението под натиска на Костов.
„Това, че колега прокурор е опитал подобно нещо, макар и да не е успял, трудно може да ме остави безпристрастен и спокойно да работя в това производство“, заяви в съдебната зала прокурор Костов.

Той спомена и разпоредените от ВСС четири дисциплинарни производства и проверки срещу самия него. Във всичко това прокурорът виждал опит за дискредитирането му, което на свой ред не можело да го остави равнодушен, а съответно - и безпристрастен. 
„Не искам да се считам притиснат, било от хора, било от институции, искам да работя спокойно. В интерес на всички страни е един прокурор, който не се чувства безпристрастен, да се отведе“, заяви Костов на финала на речта си, цитиран от „Правен свят“.
Съдът уважи отвода му и занапред обвинението ще се поддържа от неговия колега Росен Радев. Който пък получи още време за подготовка, тъй като делото бе отложено за ноември.

Процесът започна отначало в спецсъда след близо 4 години гледане в Софийския градски съд (СГС). Рестартът се наложи заради отстраняването на съдията докладчик по делото – скандалната Румяна Ченалова – случило се след като бяха проведени 75 заседания, разпитани 180 свидетели, 31 вещи лица и близо 15 пострадали. След отстраняването на Ченалова делото беше разпределено на колегата ѝ в СГС Атанас Атанасов, а той го препрати по компетентност в специализирания наказателен съд.

Така „Октопод”-ът престана да се храни с гнили ябълки, образно казано, а пък основният обвиняем Алексей Петров се отърва от едно от обвиненията поради изтекла давност. Що се отнася до оттеглилия се прокурор по делото и шеф на специализираната прокуратура Светлозар Костов, преди повече от месец на ВСС бе предложено да го уволни, но съдебните кадровици още не са се произнесли. 
Ето затова конституционният съдия Румен Ненков говори за дефицит на справедливост…


Слави Бинев:
Нямаме характер да се озъбим на Брюксел

„Доста по-големи и богати страни се озъбват, а ние си мълчим.“ Така коментира ситуацията с  квотите за разпределение на бежанците депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев.

Според него българските политици биха могли да използват преговорите за разселване на бежанци, които се провеждат в Брюксел, и да настояват за отстояването на българската позиция, например приемането ни в „Шенген”.
По думите на бившия евродепутат обаче, той не е забелязал подобна комбинативност в българските евродепутати.

„Свикнали сме да приемем всичко, което се диктува отгоре, заяви Бинев по bTV. – Вероятно една различна гледна точка, идваща от България, би се приела по-трудно в Брюксел, след като „всички са свикнали страната ни винаги да подкрепя решенията на Европейската комисия”, допълни депутатът.
Слави Бинев подчерта, че би било по-трудно за България да наложи позицията си в Европа, при положение, че правосъдието в страната все още е под мониторинг и често попадаме в края на класациите за свобода на словото.

По думите му все още не сме доказали, че спазваме всичко, което се очаква от нас като член на ЕС, поради което исканията и позициите ни не винаги се приемат сериозно.
Бинев е категоричен, че повечето от представящите се за бежанци не бягат от война, а са икономически имигранти. Депутатът обърна внимание  на това, че когато една група от хора, съставена предимно от мъже, са облечени с еднакви дънки и с еднакви якета и имат приблизително една и съща сума пари в себе си, то те са организирана група, а не бягащи от война хора.

Депутатът е категоричен, че единственото, което ни спасява от миграционна криза е „това, че сме временен пристан, а не крайна дестинация”. Според него хората, „които бягат с нечисти намерения, се ориентират много по-бързо от другите, защото знаят коя е крайната им дестинация и я преследват”.


Конституционният съдия Румен Ненков говори за дефицит на справедливост


1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
MUNCHO
25.09.2015 12:18:22
0
0
VAPROSA S /BEZANCITE/-IKONOMICHESKI IMIGRANTI TRJABVA DA BADE RESHEN SAMO 4RES
OBSTOEVROPEISKI REFERENDUM!!! NIKAKVI RESHENIJA NA EVROPEISKIJAT SAVET.SAS ILI
BEZ /KVALIFICIRANO MNOZINSTVO/!!!DA NA RAVNOPRAVIETO V EVROPA,NE NA EVROPEISKIJAT DIKTAT!!!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки