Да поскитаме по света или да помогнем на съседа си
24 Септември 2015, Четвъртък
Нека като достойни българи и предани християни останем да живеем тук – в земята си
Автор: Карикатура: Николай Арнаудов
От древни времена не един и двама мъдреци са се опитвали да намерят път за моралното израстване и възвисяване на човека чрез доближаване до характера на Създателя му, до Бога, стремейки се да изпълняват волята Му и да следват добрите Му дела.
Така и отец Иван от с. Калояново, Пловдивско, решава да се включи с шестима младежи ентусиасти от селата Калояново и Житница (облечени със специални фланелки с отпечатана върху тях съответна емблема) в „Поклонническото пътуване към Бога и себе си, по пътя на апостол Яков“.
Лично аз приветствам ходенето пеша като вид спорт, опознаването на нови хора и създаване на приятелство с тях, посещението на други държави, където се среща с друга култура и достигнатия от тях прогрес, но смятам, че интелектът и трудолюбието на младежите и работоспособните българи са много по-нужни сега тук, в родната България!
Нека само се огледаме – какво широко поле за действие и угода на Бога предлага днес животът у нас! Ами да вземем да посетим загиващите ни села, из които все още се мяркат старци, приведени с мотиката из дворовете, огънали се от старост и болест не на две, а на четири, но копаят, плевят. От време на време те сядат на някое столче до лехата, за да се отморят и пак хващат мотиката, за да сложат по някой домат или глава лук на мизерната си трапеза в очакване на държавното подаяние за просяци, а не заслужената пенсия за положения от тях дългогодишен труд. В това време кметовете на селата, качени на луксозните си коли, харчат държавен бензин по свои дела, а не за народно благо!
Наближава зима, а трябва някой да нареже и пренесе под сайванта приготвените за студа дърва, да ремонтира покрива, да очисти комина... Да окоси тревата в съседния изоставен двор, че да не се въдят влечуги и бездомни псета...
Повечето жители на селата са останали сами. До тях не стига „Домашен патронаж“, който да им помага и да ги обгрижва, като им носи храна или почиства снега до портата през зимата. Няма кой да им отвори вратата, да им каже добра дума, да поговори с възрастните самотници...
Защо например престъпилите закона не бъдат заставени със задължителен труд да обработват пустеещите земи. Отдавна затворите трябваше да бъдат надстроени и разширени, че да поберат нарастващия брой закононарушители.
Лесно е да загърбиш неприятностите, да потърсиш по-добър начин на живот и заплащане в друга държава, където цари законност и ред. Но нали за нашата родина умираха дедите ни – за да имаме своя земя, роден дом, училища, болници и църкви... А това се постига чрез взаимопомощ и уважение на човека до нас. Петата Божия заповед гласи: „Почитай майка си и баща си, за да ти е по-лесно да живееш!“
Време е да осъзнаем, че не трябва да загърбваме оцелелите във времето общочовешки ценности, наричани някога Божии слова!
Нека като достойни българи останем да живеем тук – в земята си, като предани християни и наследници на Ботев, Левски, Раковски, Паисий Хилендарски и други славни личности от нашата история, чиято кръв тече в нашите вени!
Нека се обединим срещу некачествената храна, която ни предлагат, скъпия електрически ток, замърсяването на водата, изсичането на горите, против изчерпване на природните богатства и замърсяване на почвата! Нека се изправим като един срещу неправдата и несправедливостта!
Сам Бог ни учи да защитаваме правото си на добър и почтен живот, давайки ни пример с изгонването на търговците от храма Господен...
Знам кое е по-достойно да избера да сторя в този момент – да облека фланелката с новата емблема и хукна по прашните пътища, за да поскитам по света, или да отворя вратата на съседа, на нуждаещия се, за да му помогна с нещо, да го зарадвам. И всеки трябва да направи този избор!
