Любимецът на публиката Асен Блатечки за пореден път се изявява и като режисьор. Вече е факт работата му по „Опасно за живота”, където изпълнява и една от главните роли. За „пробна” в новото начинание той отново избра сцената на драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас.
В пиесата на френския драматург Пиер Шено участват още Милена Маркова - Маца, Невена Бозукова – Неве, както и Стефан Иванов и Асен Лозанов от бургаската трупа на театъра. Сценография и костюми - Антония Попова.
Все още нямаме преки впечатления какво се е получило заради силния интерес и изкупените билети за премиерата, че и за второто представление през този месец. Вече се продават и за октомври, а напливът на почитателите на тeатралното изкуство е все така силен.
След успеха на „Око под наем” (пак комедия) Блатечки се пробва отново на бургаска сцена не от обикновен сантимент, а защото това е един от принципите му - много обича да работи с приятели, сподели той за „Десант”. Отделно признава, че страшно обича да се забавлява в работата си и макар че се води постановчик, никога и за нищо на света няма да прояви тиранично насилие към останалите как да играят. Радва се, че за пръв път от много време насам представлението е готово и напълно изгладено дни преди премиерата. И в характерния си небрежен стил кани всички, които обичат театъра, да заповядат. Разбира се, Бургас няма да бъде единственото място, с тази продукция групата се надява да обиколи всички възможни сцени в България.
Дали Асен Блатечки е загърбил плашещите образи от сериалите на затворени в себе си, сурови и задължително преживели поне по една съсипваща съдбата драма и опитва да се върне в образа на „съседското момче”, направил го популярен с „Морска сол” преди точно 10 години?
На този въпрос се усмихва по оня особен начин, който кара фенките му нервно да пропискват и уверява, че не. Просто като всеки артист, който се радва на успех и смята, че има сериозни заложби и достатъчно вяра в себе си, заявява, че иска да опита от всичко.
Последната му мечта, дори още като студент в театралната академия, е била да се „залепи” за един типаж, с който удобно да прекара десетилетия. И нищо не му пречи следващата му кинороля да е отново на злодей. Или поне на „противоречива и мрачна личност”.
Смята, че е твърде патетично обстановката по време на репетициите за този спектакъл да бъде наречена чак „лаборатория на любовта”.
Съгласява се, че по-скоро е било „приятели бачкат заедно и го правят с много спокойствие и кеф. За да изработят нещо забавно, с което да се харесат на хората и да им доставят удоволствие”. С едно условие – спокойната обстановка по време на работа изобщо не означава, че да се прави комедия е много по-лесно, отколкото драма или трагедия. Тук и двамата се съгласяваме с паметната мисъл на големия комедиен артист Юрий Никулин: „Да разсмиваш хората – това е много, много сериозно”.
Френският драматург Пиер Шено е написал пиесата „Опасно за живота” преди около 30 години, но тя е актуална и днес, твърди Асен Блатечки. Политически елемент в нея няма, но пък има социален. Както всяко нещо от живота на човечеството, което с годините се повтаря отново и отново. В комедийния екшън се преплитат няколко теми - финанси, подставени лица, измамни схеми и още много неща, за да може впоследствие да въвлече зрителя в почти нормална и реална житейска ситуация.
Нeка открехнем мъничко завесата:
„Режи Дефорж е известен милионер, който попада в големи неприятности заради опасността да бъде отвлечен и ограбен. Той е голям бизнесмен и разбира от много неща, но охранителният бизнес и престъпният свят са последното нещо, до което някога се е докосвал. И понеже винаги е бил прецизен във всичко, с което се захване, решава да наеме Серж Мигал, с когото трябва да се сработи не само той, но и неговото семейство, за да се научат на правилата как се живее живот под обсада”.
