Почитаме паметта им на 17 септември. Денят е празник на българската столица
На 17 септември православната църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов, както и на тяхната майка София, чиито имена символизират вярата, надеждата, любовта и мъдростта – добродетели, които ни правят хора и ни крепят в трудните моменти и пред които се прекланяме в този ден.
Предание разказва, че света София живеела в Рим през втората половина на I век. Благочестивата жена, изповядваща християнството, имала три дъщери – Вяра, Надежда и Любов, които били съответно на 12, 10 и 9 години и били възпитавани в любов към Божия син.
И майката, и дъщерите й не само че не криели своята вяра, но я изповядвали открито, поради което император Адриан заповядал на наместника си Антиох веднага да ги доведе при него. Заповедта му била изпълнена. Света София и трите й дъщери застанали изключително спокойни пред василевса, което изумило всички присъстващи – сякаш не им предстоели изтезания, а щели да присъстват на пищно тържество.
Адриан положил всички усилия, за да ги убеди да извършат жертвоприношение в името на Темида, но Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни, въпреки крехката си възраст.
Императорът се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, като майката била принудена да стане свидетел на всичко това. Тя проявила необикновена сила пред смразяващата гледка, но младите момичета не издържали на мъченията и едно по едно погинали. Адриан позволил на София да погребе телата на дъщерите си. Точно след три дни умряла и тя, а тялото й погребали при тленните останки на момичетата.
Злочестата жена също като рожбите си е почитана като мъченица – заради това, че е изживяла с цялото си майчино сърце ужасяващите мъчения на своите чеда, които те понесли в името на Христа.
Мощите на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са положени през 777 г. в Елзас, Франция.
По традиция в деня, в който се почита тяхната памет, жените замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината.
На тази дата имен ден празнуват: София, Софи, Вяра, Верка, Вера, Надежда, Надин, Надя, Нада, Любов, Любомира, Люба, Любомир, Любо, Любен, Любчо.
На 17 септември своя празник чества и българската столица София. Тя е обявена за главен град на страната ни на 4 април 1879 г. По това време населението й наброява 12 000 души, а днес броят на хората, живеещи в нея, се е увеличил повече от десет пъти.
Обликът на този наш най-голям град, чийто девиз е „Расте, но не старее“, бързо се променя и с всяка година той става все по-модерен и по-красив.
Eдин от най-знаковите символи на столицата е древната църква „Св. София“, която дава и името й. Базиликата е построена върху античен некропол и основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. При разцвета на Втората българска държава храмът е митрополитска църква. В края на ХVІ век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХІХ век е изоставена. Освобождението от османско робство я заварва полуразрушена. Използвана е за склад, наблюдателница на пожарната команда и дори се обсъжда идеята за нейното събаряне. Едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за възстановяването й. Базиликата отваря отново врати за богомолци през 1998 г.
