Целебните свойства на черния и червения бъз


17 Септември 2015, Четвъртък


И листата, и корените, и плодовете на растението се използват широко от народната медицина


Тревистият бъз (бъзакът - Sambucus ebulus), черният бъз (свирчовината - Sambucus nigra) и червеният бъз (Sambucus racemosa) са видове на рода Бъз (Sambucus) на семейство Бъзови (Caprifoliaceae). Според народната медицина трите срещащи се у нас вида на това растение се явяват най-силната билка по нашите земи. Те често биват наричани българският женшен.
В книгите на народния лечител Петър Димков и в други публикации се посочва, че приготвен по определен начин, плодът на черния бъз има забележително противотуморно действие. Посочват се и примери как хора, загубили всякаква надежда и отписани от медицината, се завръщат към живота, след като са прилагали лечебни рецепти с бъз.

Черен бъз (Дървовиден бъз, Свирчовина)
Черният бъз е широколистен храст или малко дърво, което достига до 6-8 м  височина. Листата му са дълги между 10 и 20 см, а плодчетата са малки, кръгли и тъмновиолетови на цвят. В България се среща из цялата страна.
Цъфти през май – юни. Различава се от бъзака по това, че плодната му китка виси надолу.
Свирчовината е изключително богата на желязо, фосфор, витамин А и витамин C. В плодовете на растението се съдържат още флавоноиди и рутин, които действат благотворно на целия организъм. Сред полезните компоненти в химичния му състав влизат и гликозиди, танини, калций, желязо и витамин B6.

Черният бъз е богат източник на антоцианини, които могат да помогнат при сърдечносъдови, инфекциозни и дегенеративни болести.
В народната медицина билката от векове се използва при лечението на простудни заболявания, грипове и синузит. Има доказано антивирусно действие и се използва за подсилване на имунната система и защитните сили на организма към различни типове вируси.Тя проявява отличен детоксикиращ ефект, поради което може да се използва при кожни проблеми като акне и обриви.

Цветовете се използват за предизвикване на изпотяване, при трудно уриниране и като адстрингентно средство (стягащо тъканите).
Употребяемите части на вида са както цветовете и плодовете, така и листата. Листата се събират в периода между юни и юли, плодовете – в края на август, а цветовете в началото на пролетта.

Тревист бъз (Бъзак)
Бъзакът е многогодишно тревисто растение, с бели цветове и тъмносини до тъмновиолетови кръгли плодчета, което цъфти през периода от май до август.  В България се среща навсякъде на височина до 2 хил. метра над морското равнище.
От дълго време билката се използва от народната медицина най-вече при състояния, които се определят като възпалителни в основата си, например ревматизъм, инфекции, отоци и други. В древността са използвали листата и корените на растението за третиране на ухапвания от пчели и ожулвания с коприва.

В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко вида киселини (включително ябълчна и винена),  растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния му състав влиза и естер на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни свойства.
Бъзакът цъфти през юли – август, а плодната му китка, за разлика от черния бъз, стои нагоре. В плодовете му, които се събират в периода август – септември, се откриват също така смоли и дъбилни вещества.

Основно бъзакът се ползва като диуретик, антисептик и при възпаление на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се приготвя и мармалад против хемороиди.
Листата на бъзака се използват под формата на чай срещу чревни колики, а отварата от корените му се употребява при бъбречни заболявания.
Предупреждение Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се използват само напълно узрелите плодове на бъзака, когато са станали черни и меки и сладникаво-блудкави с леко неприятен привкус. Не може да се изяде от тях повече от малка шепичка.

Червен бъз
Малцина са запознати с неговите целебни свойства. Най-голяма е неговата полза при лечението на псориазис. Билката спомага за успокояване на пристъпите по време на болестта, облекчава раните от обривите, а впоследствие отварата се просмуква в организма и трайно отстранява проблема.

Важно е да се отбележи, че беритбата трябва да става през месеците септември и октомври, не през лятото.
Освен плодовете, се използват и корените на растението. Те не трябва да се изкопават с инструмент, а да се издърпат от пръстта. Изчистват се от полепналата по тях почва, измиват се добре, после се сушат на проветриво място, задължително на сянка.

Няколко рецепти с тази билка
Ето и някои от множеството рецепти за лечение с трите вида бъз, които се срещат у нас. Освен посоченото по-долу, с билките се лекуват и диабет, дълготрайна кашлица, гастрит, гуша, анемия и други заболявания. Профилактично се използват за повишаване на имунитета.

Рецепта 1 (черен бъз при рак на панкреаса): 1 с.л. сух цвят от билката се залива с 1 ч.ч. вряла вода. Оставя се да престои 2 часа и се прецежда.
Пие се по 1/3 ч.ч. три пъти на ден между храненията заедно с настойка от брезови пъпки, от черна топола, или от пресни корени от билката ангелика. Това се прави един месец, а следващия месец се почива.

Рецепта 2 (черен бъз при рак на белия дроб): Прави се сироп от черен бъз. Почистените плодове (само добре узрелите и без дръжките!) се нареждат в буркан, като се слагат ред плодове, ред захар. Най-горният слой е от захар и е по-голям от обикновения. Бурканът се покрива с марля и се оставя на хладно място, което не е на пряка слънчева светлина, за да не ферментира. След като престои три седмици, се прецежда и се съхранява на студено в тъмни стъклени шишета. От него за лечение на рак на белия дроб се приема по 1 ч.л. 3 пъти на ден след хранене.

Рецепта 3 (бъзак за лечение на рак и доброкачествен тумор с различна локация): Добре узрелите черни плодчета се отделят с вилица от дръжките. Измиват се и се слагат в буркани, както при черния бъз – ред плод, ред захар, най-отгоре – захар. Покрива се с марля, но се оставя на слънце, за да може да ферментира. Така престоява две седмица, после се затваря плътно с капачка и се съхранява в хладилник. Приема се по 1 ч.л. сутрин на гладно 10 мин. преди закуска.

Рецепта 4 (червен бъз за лечение на псориазис): Една шепа парченца корени от червен бъз с големина от 3 до 5 см се слагат в литър вода и се поставят на огъня. Когато течността заври, се намалява температурата и след 15 мин. се сваля от огъня. С отварата се правят компреси 2-3 пъти на ден за по половин час.

Рецепта 5 (червен бъз при проблеми на сърдечносъдовата система, за прочистване на организма): Прави се тинктура от червен бъз от 600 г сурови плодове или 200 г изсушени. Целите чепки с плодовете се слагат в широк стъклен съд и се заливат с 1 л водка или медицински спирт, разреден до 38 – 40 градуса. Покрит с марля съдът стои на сянка 40 дни. След този срок се филтрира и се използва. Дозата за възрастен човек е по 10 капки в чай – липов или мащерка, без захар. Пие се на гладно сутрин в продължение на 20 дни. През това време не трябва да се яде мазно, люто, кисело, пълно изключване на алкохол и цигари.
За деца се размесват 5 капки с 1 ч.л. мед и също се приема сутрин.


В категории: Здраве , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Камелия
23.02.2016 13:00:48
5
4
Много ви моля от къде да си намеря корени от червен бъз.Искам да опитам да спра псориазиса.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки