Социолог прави бойни лъкове от рога и животински кости


Социолог прави бойни лъкове от рога и животински кости
Мариан Маньовски е един от най-добрите майстори на бойни лъкове в Европа
13 Септември 2015, Неделя


Голяма слабост на Мариан Маньовски са прабългарските оръжия

Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът

Дипломиран социолог е един от най-изкусните майстори в Европа, които се занимават с изработването на класически бойни лъкове. Това е Мариан Маньовски от София. Името му е известно на българските археолози. Често прибягват до услугите му, когато трябва да се възстанови или реставрира подобна находка при археологически разкопки. Слабост са му прабългарските лъкове.

Тези дни Маньовски представи своите хунобългарски и рефлексни лъкове на фестивала “Средновековна България” на крепостта Царевец в старопрестолно Велико Търново. Това е изкуство, а усещането при опъването на тетивата мога да сравня с това да галиш косите на принцеса, казва майсторът. След което разказва за работата си.
Хунобългарският лък е биокомпозит. Оръжието е много пластично и се прави само от природни материали. Изработва се от рога и кости, които са слепени с туткал от сварени животински сухожилия. Това е най-краткото и лаическо описание на старинните лъкове, които произвежда 46-годишният социолог.

„Този лък е много силно оръжие. Укрепен е с рог и 9 броя пластини. Има подобни лъкове и при други народи, но с по 6 пластини, което означава, че са не са толкова мощни. Българският е с 30 на сто по-голям коефициент на полезно действие от всички останали. Много е точен, а пробивната му сила е твърде голяма. Механиката осигурява ускорителен момент при стрелбата заради твърдите накрайници, които действат като лост от I род, като балисти. Бойният лък е точен на около 300 метра. Мощта му е 40 либри (1 либра е равна на 45 кг) при спортния вариант и 120 либри средно при бойния“, професионално обяснява Мариан Маньовски.

„Имали сме изключителни оръжия и би било жалко да не възстановим познанието, което сме загубили. Лъкът е основното оръжие на ранните българи. Те са били конен народ, конни стрелци. С лъковете, които правя, търся докосване до същността на нашите предци, създали най-старата държава в Европа. Имало е в този народ нещо особено - дух, морал, светоглед, което му е позволило да създаде история и да остане в нея", казва Мариан Маньовски.

Докато говорим, той държи в ръцете си един от лъковете. Обяснява, че е направен от биволски рог, конски ребра и говежди сухожилия, а елементите са слепени с туткал. „Такъв лък се прави около година и половина. Всичко се напасва едно към друго. Техниката не е сложна. Известна е, но майсторлъкът е в усета. Няма точна формула, няма учебник, в който да е написано наготово от всяко нещо по колко да се сложи. Всичко е въпрос на усещане", посочва майсторът.

За сравнение, един английски лък се прави за няколко часа от парче дърво. За изработката на азиатския са нужни няколко месеца. За нашият обаче се изисква много повече технологично време, защото туткалът, например, не свързва частите толкова бързо, както съвременните лепила.
„После започва процесът, който аз наричам "съживяване на лъка" - превръщането на неговите отделни части в работещ механизъм. В този процес се формират обликът, характерът, конкретните черти на оръжието. Няма два еднакви лъка", споделя социологът, посветил се на лъковете. 

Признава, че не всичките му произведения са били успешни. С хунобългарските лъкове се занимава от седем-осем години. Самоук, но е попивал знания и умения от други майстори, с които се е срещал в чужбина. Изучавал е лъкове в Турция, Унгария, чел е много литература.
„Прадедите ни са правили лъковете си от вече измрели животински видове или такива, които в съвремието ни са в Червената книга на застрашените от изчезване. В древността те са били изработвани от рога на архари и планински овни. Днес обаче много рядко се намира такъв материал. Затова използваме като заместител биволски и овнешки рога", обяснява пазителят на изкуството на лъковете. 

Мариан Маньовски казва, че държи да се запознае лично с човека, за когото ще прави лък.
„Търся съвпадение между характера на лъка и характера на човека, който ще го ползва. Правя лъкове само за конкретни хора. Непременно се запознавам с тях, защото има основни "мерки", които трябва да се вземат. Важно е дали лъкът е за мъж или за жена, от значение е ръстът, теглото на човека, силата му. Опитвам се да разбера самия човек, какъв е начинът му на мислене, мотивация, основните черти на характера. Случвало ми се е да усетя родство с някого в отношението към някой от лъковете и съм му го подарявал. Човекът и неговото оръжие трябва да са една система", споделя майсторът.

Неговите произведения никак не са евтини. Цената варира между 500 и 2000 евро. Някои от клиентите му ги купуват за сувенири, други обаче ги ползват по предназначение – за стрелба. По неподвижни мишени, разбира се.
Българите в чужбина пък ги купуват за спомен. Споделяли са му, че като ги гледат в дома си, се чувстват по-близо до корените си.


Изкуството да се изработват лъкове беше представено по време на средновековния фестивал на крепостта Царевец във Велико Търново

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки