Листата на билката се събират без дръжките в края на септември и октомври
Волският език (Phyllitis scolopendrium) е познат и под наименованията еленов език, биволски език. Представлява многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат едри, кожести и дълги листа с къса дръжка. Билката има зелен цвят, без миризма, но с горчив вкус. Спорите на растението узряват юли-август.
Растението е една от най-разпространените папратовидни представители на флората в България. Расте по сенчести, влажни и скалисти места, главно в широколистни гори и смесени. Среща се до 1400 метра надморска височина.
По-рано билката се е прилагала в официалната медицина, но сега се използва само в народната.
Във волския език са открити слузни и дъбилни вещества, както и свободни киселини, като глутаминова и аспарагинова.
Използваемата му част са листата без дръжките, които се събират в края на септември и октомври, когато спорите на долната част на листата са придобили кафяв цвят. Сушат се на сухо и проветриво място.
След това листата се оставят на куп още 1–2 дни и се опаковат в торби. Дрогата се пази на сенчесто, проветриво и сухо място.
Билката оказва благоприятно въздействие при бронхити и трахеити, хроничен нефрит, болести на далака, застойни явления. Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват болка и кашлица. Извлекът от тях действа успокояващо върху лигавицата на бронхите и трахеята. Втечнява храчките и облекчава дишането, потиска пристъпите на кашлица. В резултат на дезинфекционното му действие, инфекциозните процеси в областта на дихателните пътища отшумяват бързо.
Те проявяват леко затягащо, противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Използват се още при бъбречни и жлъчни възпалителни заболявания и гръдна жаба. В комбинация с листа от коприва се прилагат при анемия.
Българската народна медицина препоръчва волския език при воден плеврит, болести на далака, възпаление на бъбреците. В тези случаи 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди хранене.
Отвара се приготвя и като 10 г сух волски език се заливат с 1 литър вряла вода, варят се 15 минути и течността се прецежда. Приема се топла, по 1 ч.ч. преди хранене.
Билката притежава още пикочогонно действие и успокоява спазмите на вътрешните органи (черва и пикочни пътища).
В немската народна медицина волският език се използва при хроничен ентерит. Под формата на чай билката се прилага при хроничен нефрит с наличие на кръв в урината.
Лечебен мехлем от него помага при хемороиди, при отоци от измръзване, рани и натъртвания. Загряват се на слаб огън 3 части листа от волски език, 4 части свинска мас и 2 части надбъбречна лой дотогава, докато листата изгубят цвета си. Това обикновено отнема около 5-10 минути, в зависимост от силата на огъня.
Мехлемът се прецежда през ленена кърпа и и се оставя да изстине. Съхранява се на студено място и се ползва при необходимост.
Предупреждения При предозиране може да се стигне до гадене, повръщане, болки в стомаха, главоболие, потискане на сърдечната дейност, затруднено дишане, понижение на кръвното налягане.
Не се препоръчва продължителната (повече от три дни в седмицата) употреба на билката, тъй като има опасност да настъпи чернодробно увреждане, затова е задължително тя да се приема само в препоръчителната дневна доза и да се следи състоянието. Може да причини и алергичен дерматит.
Не бива да се взима от бременни, кърмещи жени и деца под 14-годишна възраст. Не се препоръчва на лица с бъбречна недостатъчност. Да се приема само по лекарско предписание и под лекарски надзор на специалист.
