Как империята отвърна на удара

Автор: Борис Цветанов

Според Михаил Любимов, а на него заслужава да му се вярва дори само за това, че предпочита една истинска любов и перото пред генералските пагони на КГБ, вече тридесет години живеем в тайна операция, която в крайна сметка трябва да промени света.
Любимов е второ поколение чекист, заместник-резидент в Лондон, където е наричан „Усмихнатият Майк“, а емблематичният български разузнавач Тодор Бояджиев го превежда по нашенски „чешит“.

Напускането на КГБ в началото на осемдесетте години на миналия век е добре дошло за пророка от „Любянка“ Юрий Андропов. Защо пророк?! Защото когато бил главният проектант на потушаването на Унгарското въстание, бе запитан от Хрушчов, когото хванало шубето: „Ами САЩ? Ами атомната бомба? Ами Трета световна?“. Андропов отвърнал: „Американците няма да си мръднат пръста“. И когато Хрушчов настоял: „Гаранция!“, заявил:  „Може да ме разстреляте, ако греша!“.

Още по времето на Брежнев Юрий Андропов предусеща края на системата. И проектира операция, чийто резултат да се види след половин век. Запознати са само тесен кръг специалисти. Михаил Любимов е извикан за разговор на четири очи с Андропов.
„На тайна среща – разказва Любимов пред приятеля си Бояджиев. – Андропов направи точна дисекция на провалилия се социалистически експеримент, назовавайки един след друг поименно отговорните, след което разви основната си идея за планиране, организиране и провеждане на дългосрочно активно мероприятие, което нарече „Голгота“.

То трябва да разруши комунизма, да открие пътя на дивия капитализъм в Русия, за да може изстрадалият руски народ след 50 години да възроди истинския човешки социализъм“.
Съветското общество и това от страните с народна демокрация, както ги наричаха, убеден бил Андопов, трябвало да изминат пътя на своята голгота, за да възкръсне социализмът след десетилетия.

Той предвижда, според Любимов, и това го има черно на бяло отпечатано през 1993 г. в списание „Огоньок“, свободните цени, ограбването на населението и държавата от шарлатани, изкуствения фалит на държавните предприятия, за да се приватизират за стотинки, инфлацията, тоталната корупция, криминализирането на политиката и управлението. Всичко това перфектно подготвено от две големи операции на ЦРУ.
Още при тайния разговор Андропов очертава пред Любимов дори кои ще са бъдещите герои на ударния капиталистически труд – Горбачов, Яковлев, Шеварнадзе, Елцин, Янаев, Устинов...

Така тогавашният шеф на КГБ стига до подготвяне на отговор на двата удара срещу Източния блок, замислени съответно от 1939 и 1948 г. През 1939 г. „Сикрет сървис” слага началото на операция „Льотей“ – основна цел: разпад на СССР в рамките на 50 години (пише в книгата си „Тайните операции, които промениха света“ генерал Тодор Бояджиев). „Не подлежи на огласяване – е отбелязано върху папката с документите на секретния меморандум 5736 G от 28 октомври 1939 г. – до 2015 г.“.

Операцията се поема по-късно от ЦРУ със секретен меморандум 2279/НВ от 17 февруари 1959 г. вече с резолюция, че не подлежи на разсекретяване до 2020 г.
Срещу „Империята на злото“ е задействана тайна дълготрайна акция, която незабележимо, но сигурно, като „използва трудностите и уязвимите места в социалистическия блок, чрез несъществени незабележими мероприятия в крайна сметка да доведе до разрушителни погроми след 50 години“.

Втората операция е наречена Splinter factor (операция „Клин“ според нас, „Разбиващ фактор“ според превода на Тодор Бояджиев, а вероятно най-точен смислов свободен превод на френски: „Голямата клопка“, б.а.). И в двата случая основата е една и съща: внасяне на разкол в Източния блок чрез стимулиране на показни процеси срещу уж империалистически шпиони в лицата на ръководителите на комунистическите партии през края на 40-те и началото на 50-те години.

Само още веднъж ще споменем, че успешният ход на Splinter factor доведе до ликвидиране на най-качествените комунистически ръководители и по замисъл си прилича като две капки вода с една закана на българското топченге Никола Гешев към фанатичните комунисти: „Аз ще ви обера кадърните хора и ще ви оставя кондурджиите, да видите как се управлява с кондурджии“.
В общи линии и двете операции стават ясни в КГБ поне към 1953 г. Завъртяна обаче, машината не подлежи вече на контрол, още повече, че Splinter factor е дал, както твърди Алън Дълес „резултати, по-добри от очакваните“.

Операция „Голгота“ на Юрий Андропов е отговорът на замисления погром на Империята. Фанатичният шеф на КГБ не е кой знае колко оригинален в намерението си, макар и след „Голгота” да се сложи край на капитализма. Много преди него железният Феликс Дзержински след главозамайването от успехите на двете класически операции „Тръст“ и „Синдикат“ (те и досега се изучават като буквар във всички големи тайни школи по света) замисля трета операция, която нарича „Монопол“. Тя е свръхсекретна и е от тия, за които няма нито стенографски, нито каквито и да било бележки.

Замисълът й е следният: в капиталистическата държава работи специално обучен агент – не като класически шпионин, а като класически буржоа с широки връзки и възможности. Неговата задача е да влезе под кожата на стотина типични буржоазни семейства, в които има момчета на по 5-10 години. Агентът трябва да допринесе тия деца да получат най-доброто образование и възпитание в страната. Това е първият рунд.

Вторият: от тия стотина деца поне десетина трябва да влязат естествено и устойчиво във висшето общество. Трети рунд: от тия десетина деца поне едно-две трябва да стигнат до върховете в политиката. И когато вече се утвърдят като висши политици, вече като мъже на средна възраст с твърда ръка, при тях ще дойде „келнерът“ със сметката. Разплащането: преобръщане на системата, на политиката в страната.
В обширно имение в Подмосковието е изградена школа, подготвени са специални преподаватели. Събрани са стотина агенти от всички краища на света.
Това е най-мръсният номер на автора на закона на чекиста за задължителните „горещи сърца и чисти ръце“.

След мнимото отстраняване на Железния Феликс от ГПУ и загадъчната му смърт замисълът на „Монопол“ се разпада. Чувал съм обаче от запознати, че поне сянка от операцията остава и че е имало изкуствено издигнат висш политик около Чърчил и Рузвелт. С това се обяснява и забавянето на Втория фронт през Втората световна война, от което аналитично погледнато най-голяма полза има само Сталин. Ако фронтът бе открит примерно през 1942 г., ботушът на Червената армия нямаше да стигне до страните в Източна Европа.

Ако е вярно, а според познавачи на големите игри на тайните служби е вярно, един от стотината „студенти“ в школата е бил Никола Гешев. Изпратен там лично от съветския агент Иван Ганчев – фанатичен комунист, близък с Димитър Благоев, изневерил през 1925 г. на Партията. За достоверността на твърдението говори неоспоримият факт, че месеци от живота на Гешев през 1924 г. са бяло петно.

Дълес е запознат с „Монопол“ през 1945 г. от... Никола Гешев. За неговия път до Виена вече сме разказвали в „Десант“. И Дълес прегръща неосъществената мечта на брата си по мръсни номера. Добре обучен агент започва близки познанства с типични комунистически семейства в „широка страна моя родная“. Той влага умения и възможности децата на тия семейства да получат път към висшия ешелон. Поне три-четири от тях, вече като зрели мъже, стигат до върховете.

Едното се казва Миша и през 1984 г. пред вече утвърдения номенклатурен кадър на КПСС пристига „келнерът“ със сметката. Ако някой иска доказателства – ето самите думи на Горбачов: „Целият ми живот бе посветен на събарянето на комунизма“.
Не е ясно дали Андропов е знаел за контраоперацията на Алън Дълес. Но ако има друг свят, вероятно гледайки от небето дивия капитализъм, пее, а Булат Окуджава му приглася с китарата: „Комунизмът се завръща, спете спокойно, деца...“


В категории: История , Горещи новини