Жените в Първомайци варят по-хубава ракия от мъжете си

Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът

Българинът е пиел, пие и ще продължава да пие ракия. На годявка, венчавка, кръщене и погребение тя е там - за здраве и за Бог да прости. Народът ни е издигнал ракията в култ и я прави от каквото му попадне, стига да има малко захар, от която след ферментация плодът да пусне спирт. Възпята е в не една и две песни: "В казан си се пекла, по тръбичка текла, ракийчице - светая мъченичице. Ти носиш упование и главозамаяние".

Казанът за варене на ракия е сред най-тачените места в селото, а село без ракиджийница, не е село. Казанджията пък е сред най-видните люде и често става... кмет.
Това се случва и в най-голямото село във Великотърновска област - Първомайци. Там в последните двадесетина години за кмет избират точно казанджията. Последните двама селски управници Иван Стоянов и Ясен Янков са от различни партии, но са държали ракиджийницата. На сегашния казанджия Йордан Станев също му предричат, че ще си смени работното място на двеста метра, колкото е разстоянието от казана до кметството в центъра на Първомайци.

Градините са натежали от плод, а на казана е гъмжило от хора. Всичко е заето. От ранна сутрин до късна вечер се вари и на четирите дестилерии. С тази важна дейност се занимават обаче и жени. В Първомайци даже всички са единодушни - жените правят по-хубава ракия от мъжете и синовете си.
С джибри са пълни и четирите казана - два по 240 литра, малкият от 150 л и големият с вместимост от 450 л. Сезонът за приготвяне на еликсира е в разгара си, а с това и митническите хайки за незаконни ракиджийници. Произведеният алкохол трябва да е само за лично и семейно ползване и не бива да надвишава 30 литра годишно.

На казана в Първомайци всички казват, че вадят по толкова. Записали са се в потребителната кооперация "Съгласие", чиято собственост е ракиджийницата, платили са си таксата и носят бележка. Докато подклаждат и чакат да потече първакът, си обменят рецепти и бистрят политика. Очаквано тема номер едно са магистралите на Бойко Борисов, които били като квартални улици в комунистически Китай. Да сварим ракията, че да има да се черпим за увеличението на пенсиите, подсмихват се баба и дядо до малкия казан.

Подготовката на материала, паленето на огъня и самото варене са си цяла философия, с която всеки майстор се гордее и се хвали. Политиката няма да я наредим, ами гледай да не прегориш материала, вика към жена си бай Йордан Николов и подава на леля Недка лопатата да извади малко от жаравата под казана, за да не потече ракията на талази, което не трябва да се допуска.
Първо ще се загуби част от алкохола така, а по-лошото е, че веднъж умирисала се на загоряло, ракията не става за нищо, само за жената - да си чисти прозорците, смекчава тона бай Йордан.

Всъщност баш майсторът там е леля Недка.
„Гледам да не го оставям сам, защото ще вземе да забрави ракията. Ей го, днес си е сложил въдицата в колата, смяташе да отиде за риба на реката. Не му давам, тук до мене ще стои, да ми е под око. Аз му варя ракията, той я пие. Това ни е разделението на работата. Сега варим сливова, с нея ще почерпим за златната сватба, тази година правим 50 години, откакто минахме под венчило“, казва леля Недка.

4 лв. излиза литър домашна сливовица, сварена на селския казан, с материал собствено производство На магазина или на пазара върви по 10 лева литъра, но откъде да знам какво има в шишето, обяснява леля Кинче Кънева. Тя е снаха в Първомайци от 52 години, а от четири десетилетия неизменно е на казана, когато дойде време за ракийката.
„Аз съм балканджийка, което означава, че съм ракиджийка. Пия наравно с мъжете, но пияна никой не ме е видял, защото за варенето и пиенето на ракията се изисква табиет и аз си го спазвам. По моя край като се пие, се замезва със сланинка - розова, дебела, а не с постна салата от домати и краставици. На „голо“ пък – никога!“ - казва леля Кинче.

През това време синът й Йордан подклажда и обръща няколкото патладжана, които са донесли да опекат на жаравата, докато чакат първакът да потече.
Майка и син са заложили в средния казан да варят ябълкова ракия. В градината имало много плод и било грехота да бъде изхвърлен за храна на прасетата. Смлели ябълките на фуражомелката, в получената каша добавили захар, за да тръгне ферментацията.

„Много съм разпитвала за ракията. Майстор технолог от винпрома ми е обяснявал тънкостите. Използва се качествен материал, от загнили плодове няма как да стане хубава ракия. Задължително се махат и костилките. Не може и без захар. Когато се заложи материалът, не трябва непрекъснато към него да се добавят плодове, колкото си събрал - толкова. След 18 дена материалът е готов, проверка се прави със захаромера. Захарността трябва да е паднала на нула и материалът е готов за ракия. Като изпуснеш дните, губиш от алкохолния градус“, пояснява вещо леля Кинче.

Правила е ракия от какво ли не, дори от черничеви бубонки. Най-любима й е алкохолната напитка от зарзали, защото тя става най-ароматна. Предпочита гроздовата пред сливовата. Прави я около 43 градуса.
Въпреки че трябва да си платят, за да варят на селския казан, хората са тук, защото ракията излизала по-бързо и по-качествена от тази, която ще сварят в самоделката от пералнята на комшията, обясняват заклетите ракиджии.

Откъде да зная от каква неръждавейка му е правен казанът, ракия се вари в медни съдове. На казана ракията става по-качествена, защото всичко е направено по учебник - на определена височина е зидарията на огнището, после капакът от мед с нужната дебелина и радиус на купола, лулата е изчислена с точната дължина, а серпентината за конденз си е колкото трябва широка, обяснява счетоводителят Михаил Михайлов, който също е подреден на най-личното място в селото. Той пък е донесъл бели сливи.

На съседната дестилерия материал е заложил бай Наско, който маже капака на казана с мед.
Хубаво, с плътен слой, за да е мека и ароматна ракията. Спиртните пари преди да влязат в лулата към серпентината да са се ароматизирали с меда, обяснява на любопитните, които го заглеждат. Когато потекат първите 100-150 милилитра от първака, задължително ги отделям, продължава той с обясненията. Така махал боклука, останал от предишния материал, метиловия алкохол от неговото патоки, вредните остатъци от медните окиси. 

„Ракията трябва да тече гладко и на тънко като конец. Когато стигне до 35 градуса, край! Слагаш тубата за патоки, но после гледай да не я дадеш на майка си, да прави ликьорчета. Това е метилов алкохол, отровен. От женските ликьори, направени със слабата ракия, боли глава не заради захарта в тях, а от метанола“, казва казанджията Йордан Станев. Все пак патокито не се изхвърля, прибира се за догодина, когато се сипва в материала за новата ракия.

Докато бай Наско обяснява как оцветява ракията (на 1 литър слага до 3 грама трески от суха черница или дъбов чипс), в разговора вече се е намесила и баба Добринка Бобева.
„Аз пък добавям липов цвят, да е мека и ароматна. Правилно ли е?“ - пита жената и черпи с ябълка и филия хляб. Много му разбира, не я гледай, че е сама жена сред мъжете, хвалят я на казана.
Тя споделя нейната си рецепта. Листа от определен сорт ябълка се нареждат около капака на казана. Като се поизпекат, се слагат в марля. Вързопчето се закача под чучура и прясната ракия минава през него, преди да падне в тубата.

Прясната ракия престоява поне два дена в отворени съдове, за да изветрее миризмата от казана. После от две до четири седмици в нея са клечките и билките за оцветяването. Най-добре е да отлежи в дъбово буре, но така се губи част от нея, защото дъските я изпиват. Силната ракия не се разрежда със слаба, градусът се постига като се добавя минерална вода, ама да не е с розов етикет, обясняват ракиджиите.

Ракия не се разваля, казват на казана. Проблемът е да не се прецакаш сам като я забравиш. Идвали са хора, които от два бидона материал не изкарват и един литър ракия, разказва леля Кинче. В най-голямата жега оставили материала отворен и спиртът изхвърчал. Важно е и в какъв съд ферментира суровината. Ако в един бидон дори само веднъж е правено кисело зеле, край - в него никога не слагай джибри за ракия. Дори и килограм сода да сложиш после, ракията ще е кисела, съветва бай Йордан.


В категории: Репортажи , Горещи новини