Трябва да се спре агресията по българските пътища


Трябва да се спре агресията по българските пътища
27 Август 2015, Четвъртък


Управниците ни са загрижени повече за собствената си охрана, отколкото за живота и здравето на децата и възрастните



Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли“, се ужасявам още колко „много повече“ зло може да направи човек, отколкото вече е направил?
За голямо съжаление един от отговорите е: прогресиращата агресия по пътищата.

В България ежегодно над 1000 деца стават жертва на пътните агресори – загиват и биват наранявани като пешеходци, пътници в автомобилите, водачи на велосипеди, мотоциклети и автомобили... Над 30 загубват живота си, повече от 100 остават с трайни увреждания. За периода 2011-2014 г. в резултат на пътнотранспортни произшествия (ПТП) са загинали 114 деца, а 4346 са получили различни наранявания. Явлението е с глобални мащаби, наричам го дромогресия (гр. dromos – пътуване, лат. aggression – агресия).    

Третата световна седмица за безопасност на движението, организирана от ООН (4-10 май 2015 г.), беше на тема „Децата и безопасността на движението по пътищата”. Целта й бе да се даде тласък за постигане целите на „Десетилетието на  безопасност на движението по пътищата” (2011-2020 г.) – да бъдат спасени глобално поне 5 милиона човешки живота, защото сега жертвите  на пътищата са много повече. „Спаси живота на децата“ бе официалното лого на Третата световна седмица. Това беше спешен призив към политиците в света за съпричастни действия за намаляване на жертвите от пътните агресори. Но нашите управници са загрижени повече за охраната на високопоставените във властта, отколкото за живота и здравето на децата и възрастните.

На този убийствен фон да изричаш само педагогически клишета, като „ролята на семейството е изключително важна за предотвратяване на войната по пътищата и законите трябва да се спазват", е израз на липса на действена съпричастност към живота на българските поданици.

Също като една жена политик, наричам я „Мадам 21“, която неотдавна защити от телевизионния екран дромогресорите. И каза, че протестът на майките срещу тях е натиск, който пречи на работата на съдиите. Докато в САЩ и Канада именно майките стоят пред съдилищата и не си тръгват от там, докато пътният агресор не получи справедлива присъда. В САЩ вече 35 години действа една от най-големите неправителствени организации, наречена „Майки срещу пияни шофьори“, която се финансира и от федералния бюджет.

Очевидно е наложително политиците ни да препрочетат книгите на Достоевски. Защото в тях са изписани каноните на моралната хигиена, която трябва да се изучава в семействата, училищата, университетите, съдилищата. И в курсовете за шофьори. И никаква шофьорска книжка на дромогресорите – защото дай на такива превозно средство и те ще убиват деца и възрастни на пътя.

Да си припомним и пророчеството на руския класик, описано в „Братя Карамазови“: „Къде ще отиде този нещастник, който е свикнал да задоволява безчислените си потребности, които сам си е измислил? В уединение и отчуждение, без да се интересува от другите. И стигнахме до това, че натрупахме повече вещи, а радостта стана по-малко.”
Нека почнем да правим добро и да престанем със злото.
д-р Георги Чалдъков,
Варна


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки