Как се придобиват държавни земи с европейски пари


Как се придобиват държавни земи с европейски пари
25 Август 2015, Вторник


Новите поправки в Закона за ползване на земеделските земи предполагат нова схема за овладяване на имоти от Държавния поземлен фонд.


Как се придобиват държавни земи с европейски пари? Интересен въпрос и със съвсем обикновен отговор - просто играете на търговете за земеделски земи от Държавния поземлен фонд с предложение да създадете орехови градини върху тях за срок от 50 години.

Според заповед на Земеделското министерство (Заповед № РД-46-311 на МЗХ от 18 март 2015 г.) се откриват процедури за провеждане на търгове за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) в страната, като търговете се провеждат при тайно наддаване от областните дирекции „Земеделие“ на тръжни сесии.
В Приложение № 2 на споменатата заповед са посочени начална тръжна цена за създаване и отглеждане на трайни насаждения по периоди, като продължителността на периода на плододаване за отделните видове трайни насаждения се определя от приложенията към чл. 5 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения или в Приложение № 1 към чл. 5, т. 1.

За овощния вид орех е дадена продължителност на периода до встъпване в плододаване - 10 години и продължителност на периода на плододаване - 40 години. Тези два периода формират общо 50 години срок за отдаване на съответните земеделски земи при заявено отглеждане на орехи.

В същото Приложение № 2 се залагат 4 години гратисен период (период, през който не се дължат плащания за наетата дългосрочно земя) за овощни насаждения – семкови, костилкови, черупкови и междинен период от 5-та до 7-та година включително, през който дължимата цена за земята е по-ниска. Границата на третия период и съответно по-високата цена отново е 50 години.

Тези три периода и предложените цени за тях (без първия, който е гратисен) на провежданите търгове са определящи кой ще наеме земята за тези 50 години. Разбира се, целта на търговете е да се постигне най-висока цена, все пак е добре, а и редно държавата да печели от тези земи.
В бр. 61 на Държавен вестник от дата 11.08.2015 г. се обнародваха последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет в края на юли т.г. от Народното събрание.

Създава се нов член 24д, според който собственици на овощни насаждения може да придобият право на собственост върху земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по пазарни цени след изтичане на 5 години от създаването на насажденията, при съответни ограничения след придобиването им.
Дотук всичко е ясно - има заповед за провеждане на търгове, има наредба, определяща сроковете за отдаване и нов член в закона, позволяващ закупуване на наетите земи след петата година.

Все пак, цена средно за периода от 280-300 лева на година за декар при отглеждане на орехи си е направо кощунство спрямо другите участници в търга. Обаче държавата би спечелила от 12880 до 13800 лева за този период от един декар (без да преизчисляваме в настояща стойност парите). Да, държавата би могла да спечели, ама не.

Играя на търга, наемам примерно 600 дка (обособени са в големи масиви, което е предимство за каквато и да е земеделска дейност). Имам 4 години гратисен период, през който не заплащам нищо, обаче аз съм инициативен - създавам насажденията още първата есен, сключвам до края на календарната година договор с оператор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице и градината ми е в процес на преход към биологично производство на земеделски продукти и храни.

Заявявам площите по Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., като в тригодишния период на преход ще получавам по 736 евро/ха или по 143,95 лева на декар, а в двегодишния период на биологично земеделие по 557 евро/ха или по 108,94 лева на декар.

Тези ми насаждения ще бъдат заявени и по Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., където размерът на годишното агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности (при петгодишен план за провеждането им) по направление „Контрол на почвената ерозия“ в частта за противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения чрез затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения е 156 евро/ха или по 30,51 лева на декар.

Без да залагам полагаемите ми се единни плащания за площ и преразпределителни плащания до 300 дка, както и участия в схемите за опазване на разни птици и лалугери, с които ще си покривам годишните разходи по косене и ще покрия изцяло инвестиционните си разходи по създаване на градините с орехи, излиза, че за първите три години ще получа по 174,46 лв/дка годишно или общо 104 676 лева.
За тези три години това прави 314 028 лева, а за другите две години - по 139,45 лв/дка годишно или общо 83 670 лева - т.е. за тези две години 167 340 лева.

Така общо в края на петата година ще съм със 481 368 лева налични пари и защо да не закупя тези 600 дка по пазарни цени!?! Дали промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са случайни? Не, не са! Те са за такива като мен.
Къде остана държавата ли, ето къде е: тя ще прибере веднага едни 480 хиляди лева след петата година от мен, вместо да чака 46 години да получава на порции една сума, чийто сбор е 8280 000 (няма грешка - 600 дка х 300 лв/год. х 46 години) или някакви си 180 хиляди лева на година.

Държавата мисли и за мен, все пак аз едва ли ще доживея до 100+ години, та да й плащам, я по-добре да си ми я продаде земята, докато има Европейски съюз и пари от него. И после земеделците сме били прости!
Васил Карагьозов,
земеделец


В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки