„Кратка история на социалистическия реализъм“


„Кратка история на социалистическия реализъм“
Милена Илиева рецитира гръмки стихове от Орлин Орлинов в прослава на Съветската армия
24 Август 2015, Понеделник


Документалният филм ни дава представа за този „стил“ в изкуството,  без да го оцветява партийно

Автор: Веселин Максимов

Който не се учи от миналото, е осъден да го повтаря. Ако сте позабравили тази вярна поговорка, припомнете си я с „Кратка история на социалистическия реализъм“. Документалният филм може да бъде намерен на много места в интернет, а по трите национални телевизионни канала го излъчват през месец.

Работата на режисьора Иван Георгиев-Гец, който ни напусна преди 16 дни, е интересна както за българи, родени по време на „социализъма“, така и за по-младичките ни сънародници, които чуват различни версии за онзи наш предишен живот, но във всички случаи тези истории са строго субективни и не пресъздават честно фактите.
Гец е погледнал към този „стил“ в изкуството с безпристрастната камера на наблюдател, който дава само сухи факти, без да ги оцветява партийно или по какъвто и да било друг начин.

Любопитно е, че успява да се закачи дори и с филми, в които главен герой е бил неговият баща – легендата Георги Георгиев-Гец („Неспокоен път“, за насилствената колективизация през 50-те години на миналия век).
От 58-минутната лента научаваме интересни неща за стила като цяло, но и за това как и значими всъщност творци, сериозни фигури с талант и дарба, са били приобщавани (къде с терор, къде с привилегии) към него.

Любителите на театъра и киното на по-сериозна възраст ще видят как покойната „народна артистка“ Олга Кирчева пламенно рецитира дитирамби за „тази огромна армия от творци“.
Не е спестена и култовата сцена от филма „Вчера“, в която Николай Рударов-Руди в ролята на учителя Баръмов истерично крещи: „Бийтълс! Какви са тез маймунски танци? Ако искате забавата да продължи – валс! Покажете, че сте млади хора, бе! Извъртете един валс, бе!“

Филмът споменава и за „дисидентските“ навремето филми, които виждат бял свят и веднага след това са забранявани – „Прокурорът“, „Привързаният балон“, „Животът си тече тихо“, „Понеделник сутрин“… списъкът е сериозен.
Защото в тях са били пренебрегвани задължителните крещящ фалшив патос и безкритичен бодряшки поглед в светлото бъдеще. Ще научите и за сляпото копиране на киното, литературата, театъра и всички останали изкуства от Москва.

Много хубаво е включването на „живите моменти“ от тримата артисти Милена Илиева, Атанас Найденов и Веселин Мезеклиев. „Кратка история на социалистическия реализъм“ изпълнява всички изисквания на документалното кино – показва истината.
И още нещо – за пръв път терминът „социалистически реализъм“ е споменат в партийна препоръка на 20 март 1932 г. В Москва, разбира се. Не знаех.


Иван Георгиев-Гец почина внезапно на 5 август тази година Другарят Тодор Живков, изобразен като благодетел и пръв приятел на трудовото селячество

В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки