Мамутът в русенския екомузей вече е ограден с дебели решетки като в „Джурасик парк“
24 Август 2015, Понеделник
С нов метален модерен парапет бе заграден тези дни макетът на мамут от вида Mammuthus primigenius, който извисява снага в цял ръст и в реални размери
Автор: Яна Славянска
в една от залите на Екомузея с аквариум в Русе. Огражденията са високи 1,20 м и обикалят мастодонта в протежение на общо 12 метра. Както съобщават от институцията, причина за монтирането на преградите, наподобяващи декора на касовата холивудска киносага „Джурасик парк“, е да се ограничи директният достъп на посетителите до праисторическото чудовище и да се опази неговата цялост.
Самият „манекен“ бе изработен миналата година от русенския скулптор и майстор на пясъчни фигури Даниел Кънчев, участвал и във възстановяването на много емблематични паметници и скулптурни композиции в дунавския град. Очите на древната дебелокожа твар са осигурени от Германия. Размерите на мастодонта са далеч от тези на моделите по модните подиуми – 3,20 на 4,50 м. Но кой знае дали габаритите на прототипа на косматия звяр не са на някоя по-снажна мамутка.
Все пак единствената запазена в света долна челюст от този животински вид се пази в същия този русенски екомузей и не съществува друг образец, с който да се сравни дали е на голям или по-малък екземпляр. Това – в рамките на шегата, разбира се. Защото изложената кост всъщност е от ченето на най-примитивния вид мамути – Mammuthus rumanus, обитавали Земята преди 3 милиона години.
А този, който сега бе изолиран зад дебелите решетки, посреща посетителите още от първия ден, когато музеят отваря врати в края на септември 2014 г. Най-модерната в страната екосбирка се шири на площ от два декара и половина. Това е и най-богатата колекция от животински видове, обитавали Поломието и Русенския регион.
Освен огромното космато чудовище от Ледената епоха, край което позират и пещерни мечки, обитавали скалните дупки през плейстоцена, тук е инсталиран и единственият сладководен аквариум у нас, в който махат с перки и опашки различни дунавски риби от 35 вида – есетри, щуки, шарани, сомове, моруни, бели амури и т. н., зрелищно порейки 65-те хиляди литра вода, изпълващи обема на съоръжението. И не само това – от време на време някой от по-хищните представители на речните обитатели си похапва пред очите на посетителите някоя по-малка рибка, нагледно илюстрирайки естествения природен кръговрат.
Стари рибарски лодки и мрежи допълват екзотичния интериор, а „накацалите“ край тях на фона на мащабни диорами пеликани, патици и други водни птици допълват усещането, че зрителите се намират нейде край дунавския бряг.
Но „пътуването“ с илюзорната машина на времето не свършва дотук. Защото по-нататък на втория етаж посетителите се натъкват на 15-метров макет на праисторическа пещера с всичките й сталагмити, сталактити и сталактони, където човек се „пренася“ в имитацията на втората по дължина в България пещера Орлова чука. Само на крачка от нея може да „попадне“ и в килия от Ивановския скален манастир, копие на част от който също може да се види тук.
Допреди откриването на четириетажния русенски екомузей, природната сбирка се е местила 14 пъти от една сграда в друга, от склад – в склад, при което с годините са пострадали множество експонати и препарирани гадини.
Колекцията умишлено не е наречена природонаучна експозиция, тъй като, както уточнява директорът на РИМ-Русе доц. Николай Ненов, „тук има едно особено съчетание на присъствието на човека в природата и тъкмо затова говорим за екомузей, какъвто другаде в България няма“.
