Късните премеждия на Филип Тотю


Късните премеждия на Филип Тотю
Изглед към днешното румънско село Марджинени де Сус
19 Август 2015, Сряда


След като Освободителната война свършва, прославеният войвода Филип Тотю тръгва да се прибира в Одеса, където е решил да се установи за постоянно живеене.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Пътят му минава през Плоещ, където не намира хотел или хан и се чуди къде да преспи. Вечерта сяда в една кръчма да похапне и когато съдържателката заявява, че ще затваря, той й се оплаква, че няма къде да пренощува.
На въпроса й има ли пари, отговаря, че му се намират малко рубли и се уговарят срещу  2 рубли да се настани в килера към дюкяна. Жената изпраща глухия си слуга да му свети с фенер, докато си легне – после видело няма да му трябва.

Когато Филип Тотю си сваля връхната дреха, слугата вижда на пояса му окачена кесия, която му се струва доста пълна и съобщава това на съдържателката, а тя намисля да ограби подслонилия се мъж. Вика на помощ един свой ухажьор и заедно с него и прислужника си влизат в килера. Хвърлят на главата на Тотю черга, а кръчмарката дръпва кесията от пояса му. Тя обаче е здраво привързана и жената не успява да я отскубне.
Макар и полусънен, войводата намира сили да отхвърли чергата и да стане. В тесния килер се разразява битка. Вътре е тъмно, въпреки че вратата е отворена и през нея се процежда слаба светлина. Тотю нанася удари на всички посоки, успява да излезе на улицата и започва да вика за помощ. В този миг слугата го удря по тила с тъпото на брадва и го поваля на земята.

Идва полиция и откарва четиримата в участъка. Там кръчмарката, която била вдовица, се оплаква, че Тотю нахлул в стаята й и искал да я изнасили. Ухажьорът и слугата свидетелстват, че са го заварили именно при нея. Но войводата неотстъпно твърди, че е бил нападнат от тримата, които се опитвали да го оберат.
Започва следствие, а след това и дело, което се проточва цели 9 месеца. Тотю си наема адвокат, комуто дава 100 рубли, но той изчезва с парите. Осъждат го на 6 години лишаване от свобода, които трябва да изтърпи в затвор край село Марджинени де Сус, окръг Дъмбовица.

Затворниците са водени на принудителна работа в близката кариера да къртят камъни. Трудът е убийствено тежък, много от излежаващите присъди заболяват, а някои даже и умират. На Филип Тотю обаче са му останали някакви пари, с които успява да подкупи началника на затвора и той го назначава за помощник-готвач – хем работа е много по-лека, хем храна има достатъчно. Така минават шесте години и войводата е освободен. Когато излиза от затвора, той намисля отмъщение. Изпраща един от бившите си четници при влахинята, както сам нарича съдържателката на кръчмата-дюкян, да й каже, че този, когото са изпратили в затвора, е умрял там. Преди това обаче бил закопал парите си, а те били много, в една урва и само на него е казал къде са. Но понеже той е еднорък, не може да ги откопае, затова предлага да му помогнат, а парите ще си делят.

Влахинята вика ухажьора си и заедно със слугата и четника се отправят към урвата. Комитата им показва мястото, където уж били закопани парите, и тримата започват да копаят с донесените мотики. Човекът на Филип Тотю ги напътства да ровят под скалата, защото там било заровено имането.
Ямата става все по-дълбока и в един момент подкопаната скала се срутва върху тримата, заедно с много пръст и камъни. Така войводата ги наказва за алчността и злобата им. Незнайно как случаят се разчува и дълго време след това селяните от Марджинени де Сус наричат това място урвата на обречените.
А Филип Тотю се връща в България, дават му поборническа пенсия от 200 лв. и доживява до 1907 г., когато умира на 77-годишна възраст.


Патриотичен календар

15 август 1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (дн. Одрин)

15 август 1856 г. — В Шумен е изнесено първото театрално представление в България — пиесата „Михаил Мишкоед” от Сава Доброплодни

17 август 986 г. — Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.

17 август 1946 г. —  От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши нейни дейци и симпатизанти, са обвинени „за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт

19 август 1903 г. — В рамките на Илинденско-Преображенското въстание въстава  Одринският революционен окръг

20 август 917 г. — Българските войски, предвождани от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки