Храмът Господен в Бургас – От първата копка до разрухата

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

Датата 15 август 1895 г. е паметна за Бургас. На този личен ден, когато православните християни почитат Божията Майка - „Успение Богородично“, преди 120 години целият град се е събрал за едно изключително духовно тържество, чакано от десетилетия. Първа копка на българския катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“!
Събитие, предхождано от драматични обрати на историята, изстрадано от поколения родолюбиви българи, отделяли от залъка си, за да имат най-сетне своя подобаваща църква. В богоугодното дело са ги водили вярата и стремежът да съхранят корените си.

Близо хиляда са имената на тези, допринесли по един или друг начин за изграждането на една от най-красивите църкви в България - четвъртия по големина в страната катедрален храм, превърнал се в символ на Бургас. Сред тях е и това на Поп Георги Стоянов, дарил някога собствената си къща, за да имат българите свой храм, в който да се служи на български, а не на гръцки. Точно на това място, където се е намирал някога домът му, бил положен и първият камък на дома Господен, построен в чест на светите братя.

Пълният списък на всички съпричастни към святото начинание е прилежно подреден по азбучен ред в книгата „Светилото” на Вида Буковинова. Историк, етнограф, фолклорист, тя е и автор на повече от десет книги, свързани с опазването на родовата памет.
„Светилото” е плод на грандиозен труд. Една година време е била нужна на Буковинова само докато събере и подреди стотици документи, бележки, обявления в периодичния печат, договори, стари планове, лист по лист – докато от прашните архиви се избистри цялата история на създаването на храма.

Затова в навечерието на кръглата годишнина от полагането на първия му камък се обърнахме към нея, тя да ни я разкаже.
„През 1969 г. пишех историята на моето родно Граматиково. И намирам едно сведение, че синът на най-големия революционер в селото, който е бил съидейник на поп Георги Стоянов в борбата за независима българска църква - Коста Проданов, дошъл след въстанието в Бургас и е бил един от активните членове на църковното настоятелство на „Св. св. Кирил и Методий”. Тогава, за да издиря повече информация за този мой селски човек, голям патриот, потърсих сведения в архивите на църквата. Попаднах на едно малко книжленце, писано от Христо Димитров.

Прочетох го, взех си сведения, каквито ми трябват, и си викам -  такъв голям хубав храм, а такова малко книжле. На този храм му се полага нещо по-авторитетно. Та, 40 години по-късно Бог ми даде просветление да напиша тази история”, спомня си началото Вида Буковинова.
Най-напред мястото на църквата е било отредено зад сградата на днешната Съдебна палата на Бургас. Обаче главният архитект на града Антон Карамалаков и други общественици са на мнение, че то не е подходящо. Затова решават да съборят старата църквица в двора на къщата на Георги Стоянов и там да строят.

През 1894 г. теренът вече е разчистен, а църковната утвар – пренесена в двора на училище „Княгиня Клементина”, където днес се намира гимназията „Св. св. Кирил и Методий". Закупени са четири частни имота в съседство и една година по-късно, в деня на Успение Богородично започва градежът.
„Има един интересен факт покрай първата копка. Сред официалните лица, присъствали на церемонията, е и Варненско-преславският митрополит Симеон. Негова е честта да извърши символичното полагане на първия камък. Ще попитате защо? Защото неговото име е свързано с Бургас.

Светското му име е Одисей. Преди да се посвети изцяло на Бога, е бил учител в гръцкото училище в Бургас, но никога не е забравял българския си корен (баща му поп Никола е родом от Факия). Когато го изпращат да учи духовна семинария на остров Халки, сменя името Одисей с българското Симеон и с перото си воюва за отделянето на българската православна църква от Цариградската патриаршия. Затова от уважение към него бургазлии са го поканили на важното духовно събитие”, продължава разказа си авторката на „Светилото”.

Веднага след тържеството е била създадена специална строителна комисия, която се е ръководила от Антон Карамалаков. Държала е под строг контрол какво се прави по църквата и всяка година е свиквала градско събрание, пред което се е отчитала къде са вложени парите.
Общо 13 милиона лева струва цялостното изграждане на храма. Средствата са основно от дарения на бургазлии. Общината е помогнала с малка сума.
Каква е била ролята на църковното настоятелство свидетелства следната история.

Грозьо Баев, вероятно дядо на художника Георги Баев, който е бил дългогодишен член на настоятелството и касиер, е бдял за всяка стотинка къде и за какво отива, прави проверка на бакърената ламарина, с която трябва да се облицоват камбанариите. Взима специалист и установяват, че фирмата, която осигурява ламарината, е дала 6-милиметрова, а е трябвало тя да бъде 10 мм.
„Вижте до каква прецизност са стигали. Четири години Грозьо Баев е водил дела, за да се смени ламарината с качествена. Това е, за качеството са следели. Не са били като днешните, които имат само представителни функции, а работа не вършат никаква”, казва Вида Буковинова.

Строителите на катедралата срещат и други трудности. През 1904 г. идва време да се покрие куполът. Архитектът на храма Рикардо Тоскани – италианецът, преобразил Бургас, настоява дървената конструкция да се покрие със специални камъни. Изпълнителите на проекта обаче се опасяват, че основите няма да издържат тежестта на купола и сградата ще рухне.

„Две години мислят как да укрепят основите, вкопават на четири метра дълбочина допълнителни колони, като запълват отворите със специален хидравличен цимент. Въпреки тези мерки, Стефан Ноев, който е спечелил търга за строеж, отказва да довърши купола. Извивките на дървената конструкция са много сложни и той си дава сметка, че това не е по силите му. Оттегля се друг да свърши работата. Не като сегашните строители, дето гледат да си вземат парите и после след тях всичко да се събори.”

Вида Буковинова придърпва книгата към себе си и я разлиства. „Действащо е било онова настоятелство, а сега – безхаберие! За мен хората от сегашното настоятелство са виновни да е в такова окаяно състояние църквата – трябваше да бият тревога, да не допуснат това нещо да се случи. Нима не знаеха, когато даваха разрешението да се дълбае за подземния паркинг, че отдолу не трябва да се копае! Че машините ще подкопаят основите!? (Припомняме, че заради изграждащия се в непосредствена близост подземен паркинг в момента катедралата е цялата в опасни пукнатини, б. р.). Някой да беше прочел 89-а страница от моята книга, да види какви проблеми е имало при градежа. Ами да бяха видели скиците, които още се пазят в храма, плановете, препоръките за изграждането на купола, който всеки момент може да потъне...”

През 1907 г. храмът най-сетне е покрит. Започва подписка за събиране на средства за благоукрасата му – за стенописи, за трон, амвон, иконостас, икони. Даренията са от общественици, обикновени хора, еснафи – всички отново дават своята лепта, събират общо близо 30 000 лева.
Екип на проф. Никола Кожухаров започва работа по изографисването на стените. Година по-късно парите свършват. Тогава църковното настоятелство обявява християните да откупуват стенописите по храма, като под всяко закупено свето изображение или пък цели композиции стои името на съответния дарител. 

Две от иконите са считани за чудодейни. Едната е на св. св. Кирил и Методий. През 50-те години на миналия век светинята оцелява по чудо, след като дървената колона, на която е поставена, гори цяла нощ. Никакво чудо обаче днес не е в състояние да спре разрушителната сила на човешката алчност и престъпна безотговорност. Днешните наследници на някогашните истински управници на Бургас са готови за шепа пари да унищожат това, което природните стихии са опазили.

„Боли ме! Затова не стъпвам около този храм, откакто започна изграждането на паркинга. Подминавам го, защото ми се плаче. Не мога да понеса гледката – пропукан, съсипан, готов да рухне...” От очите на Вида Буковинова потичат сълзи. И добавя:
„Къде е духовенството, къде е Светият синод, къде е владиката?! Те да поемат борбата и да бъдат подкрепени от обществеността. Трябва факелът да се поеме така, както навремето е бил поет от отец Георги и е бил последван от другите!”

„Българската Марсилия“ - така е наречен Бургас в един алманах от края на ХІХ век заради неговия символ – красивата катедрала, извисяваща ръст в самия център на града... До 2011 г., когато човешка алчност го обрече на разруха. Какъв ще е краят на тази история, зависи от самите нас, дали ще се събудим...


В категории: Бургас , Горещи новини