От хубостите на планината Патриархът на българската литература почерпил вдъхновение за разказите „Една българка" и „Дядо Йоцо гледа"
Автор: Камен Колев
Ако прекарвате лятото в района на Враца, в някое от китните селца във Врачанския Балкан, посетете село Челопек. И помнете, че навремето по заобикалящите го каменисти склонове и усойни гори са отеквали изстрелите на смелите Ботеви четници, а по стръмните пътеки наоколо е минавал писателят Иван Вазов.
Ако решите да минете по маршрута, следващ стъпките на Вазов, непременно посетете къщата музей „Баба Илийца", създадена в чест на героинята от разказа „Една българка", паметника на вр. Околчица, Черепишкия манастир с музейния кът на Вазов и комплекса „Дядо Йоцо" в с. Очин дол.
Врачанският Балкан е вечният дом на Христо Ботев. Вазов високо оценявал таланта на поета и казвал за него, че ”... е роден да бъде едно стъпало над другите”.
След Освобождението, през 1899 г. Патриархът на българската литература тръгва от Черепишкия манастир с намерението да открие лобното място на Христо Ботев. Пътува, възседнал кон, придружен от лютибродчанина Цене Койнин и кучето Хектор. По пътя се отбива за почивка в кръчмата в Челопек, където хората любезно го посрещат и му разказват каквото знаят за четниците на Ботев.
„По техния демократичен обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене. Разпитах ги за поминъка им. Излезнах и пак любезни ръкувания с всички тия вежливи хора, от които всеки знаеше нещо за Ботевата чета“, разказва по-късно народният поет.
Величествените гледки, отвесните скали, тъмнозелените дебри на Балкана вдъхновяват Вазов да напише разказите си “Една българка” и “Дядо Йоцо гледа”. Първият написва между юли и октомври 1899 г.
Публикува го през есента на същата година в “Българска сбирка” под заглавието “Челопешката гора”. Разказът получава днешното си заглавие "Една българка" едва три години по-късно, след като Иван Вазов нанася поправки в него.
“Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да ми разказаха за подвизите на тая българка”, пише Вазов на проф. Иван Шишманов. Истинското име на литературната героиня баба Илийца е Пена, родена около 1820 г. в Челопек.
Била разклонение на най-големия в селото род - Илийовския, наброяващ над 350 души. Мъжът й се е казвал Илия, откъдето идва и прозвището й Илийца, имали са двама сина - Иван и Цвятко.
Макар Вазовата героиня да има конкретен прототип, тя се явява събирателен образ на всички българки, които в годината на Априлското въстание са помагали всякак на Ботевите четници.
В спомените на дядо Дано - оздравялото внуче на баба Илийца, е записано, че след Освобождението у тях идвал Ботев четник, за да изкаже благодарност за добрината на българката, но тя вече не била сред живите.
Преди 12 години, в чест на смелата жена от с. Челопек, родолюбиви българи с помощта на община Враца възстановяват къщата й и я превръщат в музей. Домът на смелата българка се намира в центъра на село Челопек, по пътя за връх Околчица.
В къщата е представен битът, обичаите и традициите на местните хора, показани са и някои исторически и природни забележителности на региона. Експонатите в нея са дарени от жителите на селото, а проектът е дарение на инж. Данчо Данов.
Днес къщата на баба Илийца се стопанисва и поддържа от местното кметство и от Мемориален комплекс ”Ботев път” към община Враца. Тук се честват годишнини от рождението на исторически личности, организират се много събития, свързани с традициите и занаятите, а за най-малките посетители се провеждат специално разработени "Уроци по родолюбие".
В тях малките научават как се преде с хурка и вретено, как се тъче платно със стан. Други от уроците са наречени „Срещи с наследници на Илийовския род“, „На чаша балкански чай и разказа за първообраза на Вазовата героиня баба Илийца“, „По стъпките на Ботев, Левски и Вазов във Врачанския Балкан – история и признателност“.
Музеен кът на Иван Вазов е оформен в Черепишкия манастир "Успение Богородично", където се смята, че той е написал историята за героичната баба Илийца. Манастирският комплекс отстои на 30 км от Враца и се състои от няколко сгради – Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова сгради, Рушидовата къща. Те са реставрирани според автентичния си вид.
Обителта е съградена по време на Втората българска държава при управлението на цар Иван Шишман. Смята се, че днешното си име манастирът получава от белеещите се кости на воини, загинали в епична битка на царя през 1396 г. Според историците, някога тук е намирал подслон Софроний Врачански.
В размирните години на борбите за национално освобождение манастирът е давал убежище за срещи между представители на революционните комитети във Врачанско и Белоградчишко.
Покоят на светата обител привлича и Вазов, за да напише разказа си "Една българка". До сградата, в която спят монасите, има надпис: "Любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Черепишкият манастир е описан и от друг голям български литератор - Алеко Константинов: "А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…", пише Алеко в пътеписа си „В българска Швейцария“.
Националният фолклорен събор „Де е българското” се организира всяка година в района на врачанското село Очин дол. То се намира на 50 км от Враца в посока София през Искърското дефиле. Тук преди 10 г. бе издигнат петметров паметник на Вазовия герой дядо Йоцо.
Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на Огнян Петров, роден в същото село, а фигурата на Вазовия герой е изработена от бял врачански камък.
Ако все пак решите да влезете в обувките на Вазов и да откриете пътеките на Ботевите четници, не пропускайте маршрута "По стъпките на Ботевата чета". Кръговата пътека се минава за час и започва на 500 метра от паметника на връх Околчица. Монументът представлява 36-метров осмоконечен каменен кръст, вдигнат в чест на подвига на четниците на Христо Ботев. Пътят води до лобното място на поета.
