Черни щъркели и божествена природа ще ви правят компания край островите на живописния язовир
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Сигурно не ви се дава по двайсетачка на ден за чадър и шезлонг на претъпканите ни черноморски плажове. А нямате достатъчно финансови възможности да отдъхвате в Гърция и Турция? Спасението в жегите в първите дни на август се нарича "Беглика".
Природният резерват и едноименният язовир в Западните Родопи са прекрасно място за уединена почивка без прахоляк, без шумни компании в съседство, насаме с природата и нейните обитатели.
Как да стигнете? Лесно е. До язовир "Голям Беглик" (някогашния "Васил Коларов") може да се достигне по главен път 37 на юг откъм Доспат и на север откъм Батак. Отсечката и в двете посоки е около 19 км. Наблизо са язовирите "Широка поляна", "Батак", "Доспат" и "Тошков чарк".
Язовир "Голям Беглик" се намира на 1525 м надморска височина, а покрай него минава проходим и с лека кола път. Все пак бъдете внимателни с камъните - на места може да бъдат много остри.
Пътят е много живописен и, обзалагам се, често ще спирате да правите снимки. На места се вие в непосредствена близост до брега, а на други цепи през гората, като някъде влиза до около половин километър във вековния лес. Целият маршрут край язовира е дълъг около 25 км, като от тях само 5 км са асфалт.
Името на водоема, както и на местността Беглика, идва от времето на турското робство и означава мястото, на което пастирите са водели стадата си, за да бъде изброено поголовието и обложено с данък.
Мястото не е лесно достъпно и районът като цяло не е повлиян от човешка дейност. Природният парк е с обща площ 1463 ха и през 1960 година е обявен за резерват. Гората и островите в язовира са дом за над 400 вида растения, преобладават иглолистните гори, най-вече смърч. Има дървета на повече от 180 години, на височина над 35 метра.
Не се учудвайте, ако срещнете елени, сърни, лисици, мечки (този вид горски обитатели конкретно е по-добре да не срещате!), различни птици, сред които и родопският глухар.
Този вид пернати е сред най-интересните за изследователите по нашите ширини - мъжкият е черен с бял клюн и червени кожни издатъци над очите, женските са по-дребни и с маскировъчен цвят.
В размножителния период мъжките започват флирта, като с кацането си надават остри писъци, за да оповестят появата си. Мъжкият глухар пее дни наред, докато намери точната женска, а през това време е толкова съсредоточен, че не чува нищо. Това го прави лесна плячка за ловци и бракониери, а години наред се е смятало, че птицата наистина оглушава в любовния си период.
Късмет ще си е ако успеете да видите двойки черни щъркели, които населяват островите в язовира. Те са включени в Червената книга и от този рядък вид в Родопите са останали едва стотина двойки.
Заради гнездене на черни щъркели, преди няколко години бе отложено началото на станалия традиционен тук фестивал "Беглика фест". Птиците са царствено красиви и известни с това, че са моногамни - остават верни на партньорите си до края на живота си.
В района на язовира са защитените местности Самодивска поляна, Батлъбоаз, Чатъма, в които е забранено да се бивакува. Но за любителите на дивата природа край язовира са обособени 14 къмпинг зони, всяка от които е означена с табела с ясни инструкции - колко палатки, каравани и кемпери може да се разположат, какви норми на поведение да се спазват, къде да се изхвърлят отпадъците. В зоните за къмпингуване огън може да се пали само на съществуващите огнища, АТВ-та са забранени, дърветата не може да се секат.
Риболовът е разрешен, а за целта са изградени малки мостици, които влизат в язовира на 10-15 метра. Опитните рибари казват, че заради голямата дълбочина на водите, да уловиш риба на Голям Беглик изисква голям майсторлък.
Но все пак няма да си тръгнете празни - без да се престарава, тук кълве костур, кефал, червеноперка, по-рядко пъстърва. Ако пък късметът на риболовеца ви е напуснал, можете да се пуснете с кану или каяк около островите, да покарате колело, да се отдадете на фотолов, да се опитате да изкатерите близкия връх Голяма Сюткя (на около 10 км в западна посока), който е висок 2186 м - само с пет метра по-малко от първенеца на Родопите Голям Перелик.
Ако пък не ви се катери толкова, поемете по екопътека "Беглика". Трасето й е приятно и достъпно дори с деца, тъй като няма стръмни участъци. Преходът отнема 3 часа. Пътеката е маркирана с жълти пластини, поставени по околните дървета.
Не забравяйте и фотоапарата - по трасето може да видите редки красиви растения като синя кандилка, безхлорофилната родопска горска майка, родопската телчарка и алпийско сграбиче, което се среща само в района на резерват "Беглика".
Пътеката за разходка на посетители започва от Държавна дивечовъдна станция "Беглика", до която можете да стигнете като поемете по асфалтовия път от язовирната стена към Батак и отбиете вляво при язовира.
Някои туристи избират Беглика, за да останат тук за цялото лято. Ако решите да предприемете такова приключение, запасете се с достатъчно храна и вода, тъй като в района за къмпингуване, а дори и във вилната зона на Беглика магазини няма.
И предвидете достатъчно топли дрехи и завивки, тъй като дори и през август, температурите нощем може да паднат до около нулата. По тази причина не е рядка гледка палатката, оборудвана с печка на дърва и кюнец.
