Балдуиновата кула на сладолед?


Балдуиновата кула на сладолед?
Сладкарница „Виктория” е първата в България, където се продавал сладолед от чужбинска машина
03 Август 2015, Понеделник


Търновци били първите в България, които опитали ледения десерт от вносна машина

Автор: Здравка Христова

Със сладолед и изстудена боза търновци борели летните жеги. И до днес са съхранени спомени от прочутата в миналото сладкарница “Виктория”, където потомците на болярите първи в България опитали леденото изкушение от вносна машина. Любимото място за сладки приказки и пробване на различни вкусотийки се е намирало на днешната централна за старопрестолния град улица “Независимост”.

Собственик на елитното заведение бил Кръстю Тонев, който е останал в историята като един от най-известните сладкари не само в Търново и региона, но и в цялата страна. Награден е като майстор-сладкар с почетен диплом и златен медал I степен на Първата българска хранителна занаятчийска изложба, проведена в София през 1938 година.
Той е бил и първият българин, който внася немска машина за производство на сладолед през 30-те години на миналия век.  Автоматът се оказал изключително любопитен за търновци, разказва Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

“Чудото било много интересно не само за гражданите и многобройните им гости, но и за чужденците, които просто не допускали, че “в тази малка балканска държавица” може да се намери такова изобретение на сладоледеното чудо.
В прочутата сладкарница се събирали търновските интелектуалци и представители на местния елит, банкери, търговци, състоятелни хора, които се ползвали с авторитет в политическите и финансовите среди. Мястото било любимо и за гражданите, които владеели различни чужди езици.

Освен удоволствието да си хапнат вкусни лакомства, клиентите на “Виктория” имали възможност да играят на шах, да отмарят с радио музика, дори да слушат на живо класически произведения, изпълнявани от търновски студенти по време на ваканциите им”, разказва Тодорка Недева.
Търново си имало и своя запазена марка. Сладоледeна торта под формата на Балдуиновата кула била хит сред старостоличани по това време.

Предлаганите в сладкарница “Виктория” сладкиши били много скъпи, но собственикът Кръстю Тонев бил благоразположен към търновските деца. Особено в летните горещини той обичал да радва малчуганите със сладолед.
Заможният търговец черпел с удоволствие всички търновчета, а благосклонността му била особено добре изразена най-вече към децата, които имали висок успех в училище и били без антиобществени прояви. Сладкарят проявявал подчертано чувство за благотворителност и по празници изпращал сладолед в градските сиропиталища и старчески домове.

Името на Кръстю Тонев е свързано с още един любопитен факт - за първи път в Търново той предложил на купувачите известния днес сладолед на клечка, който тогава се е казвал “Ескимос”.
Пуска го в продажба през 1935 г.
Сладкарят бил много креативна за времето си личност и за да го утвърди на пазара, находчивият търновец измислил реклама в стихотворна форма. Интересът на местните жители към сладоледа на клечка бил много голям, защото сладкарят го предлагал “всеки ден с пари, а на единадесетия без пари”.

Интересно е да се отбележи, че всички били изключително почтени и не си позволявали да лъжат сладкаря с това колко дни са плащали за купения сладолед.
Макар поетическите му стихове да не се отличавали с особена издържаност, те свидетелстват за един стремеж към по-оригинален начин за рекламиране на сладоледа - “През летните горещи дни, кога ви хване меланхолията, кога ви жаждата гори, елате всички тук. Тука всички освежени с евтиния сладолед, ще си тръгнете засмени и бодростта ще грейне вред”.

Ледените лакомства били приготвяни изцяло от натурални продукти, без подобрители и овкусители. Сладоледът е бил любим десерт и в студените месеци. В сладкарница “Виктория” се е приготвяла популярната и днес сладоледена торта. За Нова година майсторът съумявал да я поднесе във формата на часовник със събрани в 12 часа стрелки.
Не по-малко известна в миналото била и сладкарницата на братя Цветкови, която се намирала в непосредствена близост до днешния Факултет по изобразителни изкуства, но не е съхранена като сграден фонд.

Освен сладолед срещу летните жеги там се препоръчвала студена боза, която се връзвала отлично с вкусните, изпечени на място козунаци. Ледени напитки се предлагали и в сладкарското магазинче “Малина”, собственост на Иван Костов - Малината.
Той става известен както с производството на захарни и на тестени изделия, с разнообразните изстудени напитки, които предлага на търновци в летните горещини, така и с нетрадиционните средства, с които принуждава общинската власт да построи първата обществена тоалетна в тази част на града.
На площада при тогавашната девическа гимназия търновци с удоволствие отпивали от божествените напитки на Здравко Антонов, сред които се отличавал безалкохолен еликсир “Пиволет”.

Питието наподобявало сладолед в течно състояние и имало много специфичен аромат. За първи път той го предлага на търновци по случай Великденските празници през 1936 г. и оттогава до края на 40-те години на миналия век тази “амброзия” остава сред любимите и типично търновски разхладителни напитки за летните жеги.
Любопитно е да се отбележи, че търновският сладкар Здравко Антонов е единственият в България, който продава млечна и шоколадова херметизирана боза, посочва още изследователката на старо Търново Тодорка Недева.


В бозаджийницата на Здравко Антонов се предлагал безалкохолният еликсир „Пиволет”

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки