На 28 юли се навършиха 43 години от тежката катастрофа край курортното селище, която взе 37 човешки жертви, между които и 14 деца
Автор: Десант
На 28 юли 1972 г. автобус, натоварен с 48 пътници, пътува от Ахтопол за София. Хората се прибират от почивка, часът е малко след 19,00. Независимо от късния час, жегата е неописуема. От сгорещения асфалт се е образувала гърбица на моста над река Караагач (от 1980 г. името й официално се води Китенска река, кръстена е на едноименното курортно градче в близост). Съоръжението не е обезопасено, мантинелата там е поставена няколко години по-късно.
Точно на това място автобусът отскача леко встрани, шофьорът губи контрол и превозното средство се сгромолясва от 5 метра височина в пълноводната и затлачена с кал река. При падането се преобръща. Мъже, жени и деца остават затиснати в зловещия ковчег.
Жертвите за 37, сред тях има загинали и 14 деца, две от които са на 3 и 4 годинки. Катастрофата отнема живота на цели семейства. Върху жестоката трагедия обаче е хвърлена плътна информационна мъгла. Комунистическата власт позволява на медиите да отразят „събитието“ с по две-три изречения, със заглавие „Катастрофа край Китен, има жертви“. Толкова.
Доста по-късно стават известни героите, помогнали за спасяването на 11-те оцелели пътници. Един от тях е рибарят Васил Димитров, който се хвърлил да вади хора, без дори да може да плува. Малко по-късно към него се присъединяват и двамата смелчаци Евтим Милев и Иван Янев, които случайно минават оттам, на път за ММЦ „Георги Димитров“.
Дълги години историята тъне в забрава. На бял свят я вади Тодор Батилов, който й посвещава предаване в телевизия СКАТ. Благодарение на него светът научава за героизма на тези, които са жертвали собствения си живот, за да помагат. Както и на тези, които дни наред са вадили труповете от реката.
Батилов днес не е между живите, но родолюбивата телевизия и патриотите от НФСБ продължават делото му. На 28 юли, когато се навършиха 43 години от трагедията, паметта на невинните жертви за осма поредна година бе почетена с минута мълчание и с хвърляне на венец и цветя в тъмните води на река Караагач.
На церемонията присъства и Георги Дърмонаров – човекът, извадил най-много от телата на загиналите. Казва, че никога няма да забрави злокобния ден. Последното тяло, което изнесъл на брега, било на 3-годишно момиченце. По това време Дърмонаров имал дете на 4 години и за миг си представил, че в ръцете си държи собствената си рожба. Докато разказва, от очите му се стичат сълзи.
На 31 юли от 19 ч. НФСБ ще чества в Сливен 112-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание с откриване на паметна плоча на поета революционер Пейо Яворов.
Паметният знак, дело на скулптора Николай Султанов, е поставен на западната фасада на сградата на НАП. На това място някога е била къщата, където от 11 април 1897 до 13 август 1898 г. е живял видният ни поет и комита.
Плочата е дарение от НФСБ.
На 2 август от 10,00 ч. в храм „Св. Георги Победоносец“ в бургаския квартал „Победа“ ще бъде отслужена панихида в памет на героите от Илинденско-Преображенската епопея. В 11,00 ч. пък в Морската градина на Бургас ще бъдат поднесени цветя пред паметниците на Огнян Герджиков и Георги Кондолов.
