Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на небесното светило
Всяка година в началото на месец август родопското село Мугла празнува „среде лято“. Тогава се отдава почит на слънцето и на връх Михрапа се прави курбан за здраве и берекет. Началото на тази традиция вероятно се корени още в тракийските обреди и вярвания.
„Среде лято“ (в християнския календар на датата 2 август, когато се отбелязва този празник, се чества Илинден) бележи края на периода, през който слънцето „расте“, като в същото време поставя началото на намаляването на силата на небесното светило. Вярва се, че в този ден то слиза на земята, за да се окъпе във водите, облича кожуха си, след което препускайки на бял кон се връща на небето и тръгва към зимата.
В отбелязването на празника съвсем естествено се преплита и личността на пророк Илия, който се смята за властелин на водата, а „среде лято“ отразява стари вярвания в нейната магическа сила. Смесват се и елементи от празнуването на Еньовден.
Още на 1 август вечерта от свежи летни цветя – червен трендафил, бяла лобода, мента и босилек, се свиват китки, които се завързват с червен конец. От тях се изготвят по една за всеки член от семейството, като най-голямата се нарича на къщата.
Букетчетата се накисват в пълно с вода менче (наричано в този край харкумка или харкума), което се изнася под отрупаното със звезди небе, за да придобият китките магическа сила. Те трябва да останат на открито през цялата нощ, като се намятат с бяла кърпа. В дома се внасят едва след като се „опеят“ или както казват родопчаните – „поят“.
Това става на сутринта при изгрев слънце, когато цялото население се събира край „яза“.
Преди това хората са огледали китките, които ако са свежи и хубави, символизирт здраве, а посърнали ли са или повехнали, това е знак за болест. Край вира кърпите се отвиват и най-възрастната жена от селото взима едно от букетчетата и плиска с вода околните, след което пее песен за цветя на всяка китка и по съдържанието й се правят гадания каква ще е съдбата на момата. Отделно девойките хвърлят венци в реката, за да разберат коя от тях ще се омъжи най-скоро. Сватба първа ще вдигне тази, чийто венец се отдалечи най-бързо.
Така всички заедно посрещат първите слънчеви лъчи и изгрева на издигнатото в култ небесно светило, спазвайки една хилядолетна традиция, дошла до наши дни още от времето на траките, за да напомни на живите, че нищо не започва от днес и нищо няма да свърши утре.
Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на слънцето. А покрай посветените на него обичаи, наричания на китки, водосвети с мълчана вода и пр., в деня на празника то се изпълва с много веселие, цветни люлки-полюлейки и народни хора, на които редом до окичените с цветя участници в ритуалите се хващат всички гости на празненството – дошли както от различни краища на България, така и от чужбина, на много от които родовите корени са оттук.
Планинското село отстои на 25 км от Смолян и на 36 км от Девин. Първите му жители са се заселили на това място заради чистата му и вкусна вода. Името, което са му дали, идва от мъглите, в които то често бива обвито.
Районът е известен с най-големите популации на дива коза в Родопите, със своите пещери – Дангалешка пропаст, Камбанките и др; както и с находищата си на легендарното Орфеево цвете силивряк, което расте единствено на Балканския полуостров. Корените на растенията от този защитен вид намират благоприятна „почва“ в пукнатините на скалите и там може да издържат дълго време и на най-голямата суша. По данни на ботаниците, силиврякът, дори и да е изсушен в хербарий, след повече от 30 месеца, ако бъде овлажнен, той отново може да се „съживи“ и да продължи да си расте нормално.
